Мнения Daily - Арабският свят има своята версия на "Желязната завеса"
12
Протести във връзка изгубването на Джамал Хашоги заляха Близкия Изток.
12
Ликвидирането на опозиционния публицист в заточение най-вероятно е станало с персоналната глоба на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман.
© Leah Millis Още по тематиката
Изчезването на журналиста Джамал Хашоги блокира покупко-продажбите със Саудитска Арабия
Поведението на бизнесмените в сходна спешна обстановка е от решаващо значение за бизнеса им
17 окт 2018
CNN: Саудитска Арабия се приготвя да признае, че Хашоги е починал при разпит
Натискът върху Рияд да даде пояснение за ориста на журналиста пораства
16 окт 2018
Саудитска Арабия стартира следствие за изгубването на дисидента публицист
15 окт 2018
Неприятните задължения на диктаторите
31 окт 1994 Близкият Изток се нуждае от собствен вид на радио " Свободна Европа ". In memoriam
Арабският свят има своята версия на " Желязната завеса "
Последният коментар на саудитсткия публицист Джамал Кашоги за " Уошингтън Поуст ", изпратен ден преди да изчезне безследно в саудитското консулство в Истанбул.
Бележка от Карен Атиа, редактор на " Уошингтън Поуст " за интернационалните мнения:
Получих този коментар на Джамал Хашоги от неговия помощник и преводач, единствено ден преди той да изчезне в Истанбул. " Уошингтън Поуст " забави публикуването му, тъй като се надявахме Джамал да се върне и да можем да го редактираме дружно. Сега би трябвало да приема, че това няма да се случи. Това е последната му обява и ще би трябвало да я коригирам сама. Този коментар съвършено отразява неговaта буйна отдаденост на свободата в арабския свят. Свобода, за която явно той даде живота си. Ще бъда постоянно задължена за това, че преди година той избра " Уошингтън Поуст " за собствен финален " журналистически дом " и ни даде късмет да работим дружно.
Наскоро се срещнах онлайн с отчета " Свободата в света " за 2018 година, оповестен от Фрийдъм Хаус, и стигнах до тъмно умозаключение. В арабския свят има единствено една страна, която попада в категорията " свободна ". Тази страна е Тунис. След нея са Йордания, Мароко и Кувейт, които са класифицирани като " отчасти свободни ". Останалите страни в арабския свят се водят " несвободни ".
Крайният резултат от това е, че хората, които живеят там, са или неинформирани или дезинформирани. Те не са в положение да се оправят съответно с въпросите, които засягат района и всекидневието им, и в доста по-малка степен да ги разискват обществено. Обществените настройки са доминирани от страната и, макар че доста хора не й се доверяват, по-голямата част от популацията се оказва жертва на лъжовен разказ. За жал тази обстановка надали ще се промени.
Арабският свят беше изпълнен с вяра напролет на 2011 година Журналисти, представители на университетските среди и болшинството от хората бяха изпълнени с упования, че ще се откри свободно арабско общество в страните им. Те чакаха, че ще се стигне до равноправност от хегемонията на техните държавни управления, че непрекъснатите репресии и цензурата на информацията ще спрат. Тези очаквания бързо бяха разрушени на части: въпросните общества или се върнаха към остарялото статукво, или изискванията в тях се утежниха още повече от преди.
Моят непосредствен другар, известният публицист от Саудитска Арабия Салех ал-Шехи, написа една от най-известни публикации, оповестени в миналото в локалната преса и за жал по-късно бе наказан на 5 години затвор за рецензия на ръководещата класа в страната. Конфискацията на целия тираж на египетския вестник ал-Масри ал Йом от страна на локалното държавно управление пък не предизвика реакция от страна на журналистическата гилдия. Тези дейности към този момент не провокират последствия вследствие на реакцията на интернационалната общественост. Вместо това това има " наказание ", последвано от безмълвие.
В резултат на това на арабските държавни управления е дадена опция свободно да заглушават медиите и то все по-често. Едно време публицистите се надяваха, че интернет ще освободи информацията от цензурата и контрола, свързани с печатната преса. Но тези държавни управления, чието оцеляване се крепи върху контрола на информацията, нападателно започнаха да блокират световната мрежа. Те също по този начин започнаха да арестуват локални кореспонденти и да притискат рекламодатели, с цел да понижат приходите на избрани медии.
Все още са оживели няколко " оазиса ", които съхраняват духа на Арабската пролет. Правителството на Катар продължава да поддържа отразяването на интернационалните вести за разлика от своите съседи, които поставят старания да управляват информацията и да поддържат " остарелия арабски ред ". Дори в Тунис и Кувейт, където публицистите се считат най-малко за " отчасти свободни ", медиите се занимават главно с вътрешни вести, а не с проблеми, които засягат целия арабски свят. Те също по този начин се тормозят да дават естрада на публицисти от Саудитска Арабия, Египет и Йемен. Дори Ливан, която се приемаше за " арабската перла в короната " във връзка с свободното слово, стана жертва на поляризация и въздействието на проиранската организация " Хизбула ".
Арабският свят се сблъсква със своя лична версия на " Желазната завеса ", открита не от външни сили, а от вътрешни фактори, борещи се за власт. По време на Студената война радио " Свободна Европа ", което с годините се трансформира в институция с сериозна значимост, изигра значима роля за насърчаването и поддържането на вярата за независимост. Арабите се нуждаят от нещо сходно. През 1967 година " Нй Йорк Таймс " и " Уошингтън Поуст " пък взаимно сътвориха вестника " Интернешънъл Хералд Трибюн ", който се трансформира в платформа, даваща естрада на гласове от целия свят.
Медиата, за която работя - " Уошингтън Поуст " - се съгласи да преведе доста от моите публикации и да ги разгласява на арабски. За това съм й доста признателен. Арабите имат потребност да четат на своя личен език, тъй че да схванат и дискутират другите аспекти и проблеми на демокрацията в Съединени американски щати и " на Запад " като цяло. Ако да вземем за пример един египтянин прочете публикация, изобличаваща действителната цена на строителен план във Вашингтон, той евентуално ще разбере по-добре следствията от сходни планове в своята общественост.
Арабският свят се нуждае от съвременна версия на старите обичайни медии, тъй че жителите да бъдат осведомени за световните събития. И по-важното: би трябвало да предоставим естрада за арабските гласове. Ние страдаме от беднотия, неприятно ръководство и необразованост. Чрез основаването на самостоятелен интернационален конгрес, изолиран от въздействието на националистическите държавни управления, разпространяващи ненавист посредством агитация, елементарните хора в Арабския свят ще имат късмет да стартират да се оправят със структурните проблеми, с които обществата им се сблъскват.
Протести във връзка изгубването на Джамал Хашоги заляха Близкия Изток.
12
Ликвидирането на опозиционния публицист в заточение най-вероятно е станало с персоналната глоба на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман.
© Leah Millis Още по тематиката
Изчезването на журналиста Джамал Хашоги блокира покупко-продажбите със Саудитска Арабия
Поведението на бизнесмените в сходна спешна обстановка е от решаващо значение за бизнеса им
17 окт 2018
CNN: Саудитска Арабия се приготвя да признае, че Хашоги е починал при разпит
Натискът върху Рияд да даде пояснение за ориста на журналиста пораства
16 окт 2018
Саудитска Арабия стартира следствие за изгубването на дисидента публицист
15 окт 2018
Неприятните задължения на диктаторите
31 окт 1994 Близкият Изток се нуждае от собствен вид на радио " Свободна Европа ". In memoriam
Арабският свят има своята версия на " Желязната завеса "
Последният коментар на саудитсткия публицист Джамал Кашоги за " Уошингтън Поуст ", изпратен ден преди да изчезне безследно в саудитското консулство в Истанбул.
Бележка от Карен Атиа, редактор на " Уошингтън Поуст " за интернационалните мнения:
Получих този коментар на Джамал Хашоги от неговия помощник и преводач, единствено ден преди той да изчезне в Истанбул. " Уошингтън Поуст " забави публикуването му, тъй като се надявахме Джамал да се върне и да можем да го редактираме дружно. Сега би трябвало да приема, че това няма да се случи. Това е последната му обява и ще би трябвало да я коригирам сама. Този коментар съвършено отразява неговaта буйна отдаденост на свободата в арабския свят. Свобода, за която явно той даде живота си. Ще бъда постоянно задължена за това, че преди година той избра " Уошингтън Поуст " за собствен финален " журналистически дом " и ни даде късмет да работим дружно.
Наскоро се срещнах онлайн с отчета " Свободата в света " за 2018 година, оповестен от Фрийдъм Хаус, и стигнах до тъмно умозаключение. В арабския свят има единствено една страна, която попада в категорията " свободна ". Тази страна е Тунис. След нея са Йордания, Мароко и Кувейт, които са класифицирани като " отчасти свободни ". Останалите страни в арабския свят се водят " несвободни ".
Крайният резултат от това е, че хората, които живеят там, са или неинформирани или дезинформирани. Те не са в положение да се оправят съответно с въпросите, които засягат района и всекидневието им, и в доста по-малка степен да ги разискват обществено. Обществените настройки са доминирани от страната и, макар че доста хора не й се доверяват, по-голямата част от популацията се оказва жертва на лъжовен разказ. За жал тази обстановка надали ще се промени.
Арабският свят беше изпълнен с вяра напролет на 2011 година Журналисти, представители на университетските среди и болшинството от хората бяха изпълнени с упования, че ще се откри свободно арабско общество в страните им. Те чакаха, че ще се стигне до равноправност от хегемонията на техните държавни управления, че непрекъснатите репресии и цензурата на информацията ще спрат. Тези очаквания бързо бяха разрушени на части: въпросните общества или се върнаха към остарялото статукво, или изискванията в тях се утежниха още повече от преди.
Моят непосредствен другар, известният публицист от Саудитска Арабия Салех ал-Шехи, написа една от най-известни публикации, оповестени в миналото в локалната преса и за жал по-късно бе наказан на 5 години затвор за рецензия на ръководещата класа в страната. Конфискацията на целия тираж на египетския вестник ал-Масри ал Йом от страна на локалното държавно управление пък не предизвика реакция от страна на журналистическата гилдия. Тези дейности към този момент не провокират последствия вследствие на реакцията на интернационалната общественост. Вместо това това има " наказание ", последвано от безмълвие.
В резултат на това на арабските държавни управления е дадена опция свободно да заглушават медиите и то все по-често. Едно време публицистите се надяваха, че интернет ще освободи информацията от цензурата и контрола, свързани с печатната преса. Но тези държавни управления, чието оцеляване се крепи върху контрола на информацията, нападателно започнаха да блокират световната мрежа. Те също по този начин започнаха да арестуват локални кореспонденти и да притискат рекламодатели, с цел да понижат приходите на избрани медии.
Все още са оживели няколко " оазиса ", които съхраняват духа на Арабската пролет. Правителството на Катар продължава да поддържа отразяването на интернационалните вести за разлика от своите съседи, които поставят старания да управляват информацията и да поддържат " остарелия арабски ред ". Дори в Тунис и Кувейт, където публицистите се считат най-малко за " отчасти свободни ", медиите се занимават главно с вътрешни вести, а не с проблеми, които засягат целия арабски свят. Те също по този начин се тормозят да дават естрада на публицисти от Саудитска Арабия, Египет и Йемен. Дори Ливан, която се приемаше за " арабската перла в короната " във връзка с свободното слово, стана жертва на поляризация и въздействието на проиранската организация " Хизбула ".
Арабският свят се сблъсква със своя лична версия на " Желазната завеса ", открита не от външни сили, а от вътрешни фактори, борещи се за власт. По време на Студената война радио " Свободна Европа ", което с годините се трансформира в институция с сериозна значимост, изигра значима роля за насърчаването и поддържането на вярата за независимост. Арабите се нуждаят от нещо сходно. През 1967 година " Нй Йорк Таймс " и " Уошингтън Поуст " пък взаимно сътвориха вестника " Интернешънъл Хералд Трибюн ", който се трансформира в платформа, даваща естрада на гласове от целия свят.
Медиата, за която работя - " Уошингтън Поуст " - се съгласи да преведе доста от моите публикации и да ги разгласява на арабски. За това съм й доста признателен. Арабите имат потребност да четат на своя личен език, тъй че да схванат и дискутират другите аспекти и проблеми на демокрацията в Съединени американски щати и " на Запад " като цяло. Ако да вземем за пример един египтянин прочете публикация, изобличаваща действителната цена на строителен план във Вашингтон, той евентуално ще разбере по-добре следствията от сходни планове в своята общественост.
Арабският свят се нуждае от съвременна версия на старите обичайни медии, тъй че жителите да бъдат осведомени за световните събития. И по-важното: би трябвало да предоставим естрада за арабските гласове. Ние страдаме от беднотия, неприятно ръководство и необразованост. Чрез основаването на самостоятелен интернационален конгрес, изолиран от въздействието на националистическите държавни управления, разпространяващи ненавист посредством агитация, елементарните хора в Арабския свят ще имат късмет да стартират да се оправят със структурните проблеми, с които обществата им се сблъскват.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ