12 През лятото на 2016 г. турските власти осуетиха подготвян

12 През лятото на 2016 г. турските власти осуетиха подготвян ...

Финансовата буря на Турция.

12
През лятото на 2016 г. турските власти осуетиха подготвян преврат срещу президента Ердоган.

12
Това беше повратен момент, като обявеното извънредно положение му даде възможност да атакува опозицията, да овладее почти всички институции и така да изгради машината на авторитарния си режим.

Темата накратко

- Големият страх е, че Турция може да се окаже симптом за системна болест на развиващите се пазари заради близкия край на ерата на евтините пари.

- Проблемът се засилва от нежеланието на Ердоган да приеме която и да било от мерките, които имат ударно действие, но и осезаеми негативи.

- Съседните и обвързани с Турция икономики като българската ще усетят негативен ефект, но той трудно може да прерасне в катаклизъм.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Част от темата Сривът на турската лира
Грешният залог на Ердоган

Не за пръв път между Анкара и Вашингтон прехвърчат искри, но усещането е, че този път турският президент не прецени добре докъде може да стигне
Още по темата
Грешният залог на Ердоган

Не за пръв път между Анкара и Вашингтон прехвърчат искри, но усещането е, че този път турският президент не прецени добре докъде може да стигне
16 авг 2018
Турция повиши рязко митата за внос на стоки от САЩ

Мерките засягат от автомобили до алкохол и цигари, напрежението между Вашингтон и Анкара продължава да ескалира
15 авг 2018
Кризата в Турция: отношенията със САЩ вече няма да са същите

Последиците от срива на лирата за турската икономика и за американските регионални интереси ще бъдат съществени
13 авг 2018
Централната банка на Турция временно овладя срива на лирата

Индексите в Европа се потопиха в началото на сесията, но бързо заличиха част от загубите след намесата
13 авг 2018
Защо проблемите пред турската икономика се задълбочават?

Анкара обяви, че ще свива разходите и очаква много по-слаб растеж през 2019 г.
12 авг 2018
САЩ удвояват митата за стоманата и алуминия от Турция

Тръмп разреши повишение на тарифите върху вноса от Анкара, Ердоган призова гражданите да обменят доларите и златото за лири
10 авг 2018
Турската лира е в положение на свободно падане

Днес валутата поевтиня с 13%, ЕЦБ смята, че европейски банки са изложени на риск
10 авг 2018 Турция е на ръба на финансов колапс. От месеци той се движи на бавен кадър, но в последните дни се ускори, докато се стигна до срива от 10 август, когато лирата загуби в рамките на часове 15% от стойността си и така спадът й надхвърли общо 45% от началото на годината. Това вещае мрачни последици - за правителството и за фирмите обслужването на дълговете започва да граничи с невъзможното, за банките остава неминуемият скок на лошите кредити и ерозията на капитала, а на хората се налага да преглътнат двуцифрената инфлация, която изяжда доходите и спестяванията им. До известна степен бурята, макар и следствие на трупането на дългогодишни дисбаланси, е изкуствена и породена от упоритото нежелание на новия стар президент Реджеп Тайип Ердоган да приложи класическите лекарства за валутна криза.

Но истински ключовият въпрос е защо това се оказва тема номер едно за световните икономисти, политици и медии. Да, Турция е голяма икономика - с 850 млрд. долара тя е 16-а по БВП в света. Това число обаче съответства едва на 1% от световния БВП. Класическото обяснение за фокуса върху Турция е страхът от зараза. Пазарите се притесняват, че евентуално твърдо приземяване може да се пренесе в шокове - за търговските партньори на страната, за европейските банки с експозиции към турската икономика, за другите развиващи се пазари по линия на инвеститорската паника. По всички тези линии обаче данните, макар и да очертават потенциални чувствителни загуби, по никакъв начин не предвещават надвиснал апокалипсис.

Затова и по-валидното обяснение за притесненията е не толкова, че Турция може да се окаже източник на заразата, а че е симптом за системна болест. Макар и нейната лира заедно с аржентинското песо да са най-кошмарно представящите се парични единици от началото на 2018 г., реално почти всички валути на развиващите се пазари търпят спадове, при някои двуцифрени и до рекордни дъна. Естествено навсякъде има локални фактори, но и възможен общ знаменател - краят на епохата на изобилните и евтини пари. Федералният резерв на САЩ отдавна изключи печатницата за долари и вече две години свива баланса си и повишава лихвите. От следващата година и ЕЦБ ще поеме по този курс и с това доставчиците на създадена от нищото ликвидност почти ще изчезнат. Досега в търсене на доходност голяма част от нея се насочваше към развиващите се пазари. Но опасенията още при навлизането в тези непознати води на паричната политика бяха, че при излизането може да последва обратна вълна. И според много анализатори вече виждаме първите пръски от нея, а връхлитането й може да прилича на цунами.

Може ли Турция да избегне катастрофата...

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Чисто технически моментната пазарна паника лесно може да бъде овладяна и Анкара разполага с поне няколко класически инструмента, които може да включи в различна комбинация (виж карето). Само преди няколко месеца Аржентина направи точно това и през май приложи ударно покачване на лихвите на централната банка, придружено с предпазно споразумение с МВФ за 50 млрд. долара. И това въпреки "лошите чувства" след предишните си взаимоотношения с фонда, който пристига при всяка криза в страната от 1957 г. насам и понася негативите на наложените лишения.

Първата линия на проблеми за Турция обаче е нежеланието на Ердоган да приеме която и да било от мерките, които имат ударно действие, но и осезаеми негативи. Досега поне публичните му изказвания са като на човек в пълно отрицание на случващото се. Неизменната му реторика е за световна конспирация срещу Турция, а предлаганите решения се люшкат между уповаване на Аллах, призиви към турците да продават златото и доларите си и да купуват лири като дълг към родината и прокурорски проверки за публикации в социалните мрежи, нагнетяващи напрежението. Все пак, след като в понеделник курсът на няколко пъти прескачаше 7 лири за долар, турската централна банка приложи творчески няколко мерки, без да посяга до забранения плод - покачването на основната си лихва. Това временно успокои пазарите и търговията се стабилизира на нива около 6.5, а в средата на седмицата падна и до около 6 лири за долар. Но много от използваните трикове като ограниченията за къси продажби имат само краткосрочен ефект.

Втората серия от големи въпросителни е доколко тези мерки, дори и приложени, не биха били просто временни кръпки. Според някои анализатори икономическите проблеми на Турция са толкова много и дълбоко вкоренени, че изчистването им би коствало доста повече и би изисквало дългогодишна стратегия. На пръв поглед това не изглежда така: икономиката расте средно за последните години с едни от най-бързите темпове сред големите развиващи се икономики. Правителственият дълг е под 30% от БВП, а външният дълг - малко над 50%. Това са все числа, далеч под стряскащите нива, познати ни от европейската дългова криза. Но според оценката на МВФ за устойчивостта на турския дълг 30% обезценка на валутата би изстреляла външния дълг до над 80% - а това вече е факт.

Истински големият проблем е подхранваният с кредитен бум частен сектор, който отваря хроничен дефицит по текущата сметка на страната (5.5% за 2017 г.) и международната й инвестиционна позиция навлиза във все по-отрицателна територия до едно от най-високите нива сред развиващите се икономики от над 50% от БВП. В последния си доклад за Турция от тази пролет МВФ подчертава като най-големи именно рисковете с големите си нужди от външно финансиране (в комбинация с ниски валутни резерви и зависимост от краткосрочни капиталови потоци), които я правят особено уязвима от промяна на инвестиционното отношение към нея. А една валутна криза представлява точно това, и то в най-екстремната му форма. Според оценките на фонда за 2018 г. Турция има нужди от финансиране за над 200 млрд. долара, или близо 25% от БВП, като при базов сценарий сумата ще нарасне до около 300 млрд. долара през 2023 г. При покачващата се доходност, която инвеститорите искат, за да влагат парите си в турски държавен и частен дълг, тази сума ще носи много по-голям разход за бюджета и може да се окаже непосилна за балансите на много частни компании и банки.

Последните също са особено уязвими от валутния риск. Според анализ на Goldman Sachs всеки 10% обезценка на лирата им носи по 50 базови пункта намаление на капиталовата адекватност и при нива около 7.10 лири за долар капиталовият излишък в системата ще е напълно изчерпан. При съотношение кредити към депозити 123% самите банки също разчитат в голяма степен да се финансират от пазарите, което при оскъпяване изяжда рентабилността им. Освен това 40% от кредитите в банковата система са в чуждестранна валута, а спадът на лирата неминуемо ще доведе до затруднения в обслужването им. По данни на Deutsche Bank общо деноминираните в евро и долари задължения на правителство, банки и компании са 70% от БВП - най-високото сред развиващите се пазари.

"Освен ако Турция не иска да остави лирата да търси собственото си дъно, с риск да понесе огромни икономически и финансови щети, досегашният подход оставя правителството с две основни опции: значително затягане на бюджета и/или някаква форма на капиталов контрол", пише за FT главният икономически съветник на Allianz Мохамед ел Ериан. "Осъзнаването на това стимулира частният сектор да ускори освобождаването си от лирата - местните лица трупат долари, а чужденците гледат да приберат средствата си и изтичането на капитали се ускорява. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-вероятно става Турция като крайно пак да трябва да прибегне до МВФ", прогнозира той.

и иска ли

Това ни води и до третата неизвестна в уравнението - мотивацията за самия Ердоган да поддържа тази сложна игра с международните пазари. Според независимия анализатор Ръсел Нейпиър, който вижда като почти сигурен сценарий въвеждане на капиталов контрол, равносилен на мораториум по дълга или дори фалит, въпросът не е толкова дали Турция може, а дали иска да плаща. "Исторически фалитът често е избиран като най-малко лошата опция и точно като такава беше предложен от Пол Кругман в статия за New York Times тази неделя. Но това не е просто препоръка на един Нобелов лауреат по икономика, това е и пътят, който МВФ следваше при спасителната програма за Гърция", пише Нейпиър. И добавя: "Човек може да се чуди защо инвеститорите очакват президента Ердоган, човекът, който ги нарича дълговите акули, заробили Османската империя, да избере да плати на чужденците и да приеме смазваща социална и политическа цена за местното население."

Ако се върнем към аналогията с Гърция, в нея има известна база за паралели. И двете икономики са сравнително малки, но с дългови кризи, които потенциално могат да причинят сериозна зараза. Основната причина, поради която Атина пое по пътя на преговорите, а не на фалита, беше, че като част от еврозоната нямаше собствена валута, която да обезцени. А резултатът беше почти десетилетие болезнена рецесия. Няма много причини да мислим, че Ердоган би бил склонен да плати дори и частично тази цена.

Колко е заразно

Преките канали, по които проблемите в Турция могат да се преселят в други части на света, не са много и не изглеждат и силни. Обезценяващата се лира със сигурност влияе на търговските партньори, като износът към страната става относително по-скъп. Но макар Турция да e голям пазар (близо 1% от световната търговия), основната част от вноса й идва от страни като Китай (23.3 млрд. долара), Германия (21.3), Русия (19.5) и САЩ (12). За тях обаче това е относително малък дял от износа им, така че трус на турския пазар трудно може да предизвика шок. По-тежък може да бъде ударът за съседни и по-обвързани с Турция икономики, включително и българската (виж стр), но и тук ефектът трудно може да прерасне в катаклизъм.

Опасенията за зараза към Европа идват основно по линия на банковия сектор. По данни на Банката за международни разплащания най-голяма експозиция към Турция имат испанските финансови институции с 82 млрд. долара, следвани от френските (38), като нататък в списъка са САЩ, Великобритания, Германия и Италия с по 15-20 млрд. долара. Реално, ако трябва да се сведе до едно име, проблемът може да се нарече BBVA. Втората по големина испанска банка притежава 49.85% от най-голямата частна банка в Турция Garanti Bank, която по данни на Reuters генерира 13% от печалбата й. И при нея, и при италианската Unicredit (собственик на 40% от Yapı Kredi) оценката за ефекта от понижаващата се лира върху капитала на групово ниво е пренебрежим. По-солидни загуби за двете банки може да има чак ако се стигне до сериозни сътресения и фалит, като оценките на Deutsche Bank при най-лош сценарий са за отписване на съответно 12 и 4% от капитала на групово ниво. Ефектът върху капиталовата адекватност би бил далеч по-мек.

Затова и най-значимият ефект, но и най-трудно измеримият, е психологическата промяна в инвеститорските настроения към дълговете на развиващите се пазари като цяло. Реално беше трудно да се заложи срещу всеобщия оптимизъм - ако се погледнат прогнозите на Economist Intelligence Unit от началото на годината, за 2018 г. тя залагаше на спад на БВП в едва четири държави - Венецуела, Пуерто Рико, Екваториална Гвинея и Северна Корея. В свой анализ FT обяснява, че допреди няколко месеца инвеститорите са били като цяло спокойни за рискове в стил "Турция", тъй като все още развиващите се страни растат по-бързо, а и дисбалансите в платежните им баланси изглеждат ниски в исторически план. А също и защото въпреки задаващия се край на ерата на голямото печатане на пари и дори и при покачващите се лихви в САЩ доларът поевтиняваше, и така ударът по натрупаните големи доларови дългове не се случваше. Сега обаче с кризата в Турция и неадекватната реакция те преосмислят апетита си за риск - ако досега са виждали опасности, които може да се материализират след година или две, изведнъж те излизат на дневен ред и все повече горещи пари са склонни да напуснат, преди да е станало късно.

Обръщането на потока

Същественият въпрос е дали Аржентина и Турция са трагичните изключения или предвестниците на бурята. Не липсват анализатори, които контрират всяка аналогия с разразилата се точно преди 20 години Азиатска криза, като изтъкват много по-добрите макроикономически показатели на развиващите се пазари сега. За тях Аржентина и Турция страдат от наказанието на пазарите заради собствените си грешки.

Другият лагер обаче също има своите основания. За тях двете страни са просто най-уязвимите и съответно са първите жертви на бягащия от риска капитал. Спрямо 2008 г. общите нива на задлъжнялост в световната икономика не само че не са изчистени, но и са нараснали. Това важи и за развитите, но особено за развиващите се пазари. А от началото на годината валутите на почти всички големи и по-малки развиващи се пазари също се обезценяват. Руската рубла и бразилският реал губят по около 15% от стойността си. Покрай турската криза и индийската рупия падна до рекордно дъно спрямо долара. Източноевропейските валути също губят по 5-10%, което е горе-долу идентично със спада на еврото спрямо долара.

Доколко това е предвестник на катаклизми заради настъпващия край на ерата на създадените от централните банки евтини пари е трудно да се каже. Със сигурност със затягането на паричната политика в САЩ и Европа средата се променя и изобилната ликвидност, търсеща доходност без особен оглед на риска, се стопява. А покачването на доларовите лихви логично започва да тежи на изкушилите се да задлъжнеят в чужда валута правителства и компании. Това важи особено за места като Малайзия, Мексико и Чили. Страни като Индия и ЮАР пък вече покрай Турция са под натиск заради сходствата по линия на хронични дефицити по текущата сметка.

Ако към това се добави и все по-неясната перспектива пред световните търговски отношения предвид валящите от различни посоки (основно САЩ) нови мита, шансовете за избухване на отделни валутни кризи се увеличават. Те могат да бъдат усилени и от специфични фактори - в Бразилия предстоят избори с непредвидим изход, а Русия също може да бъде дерайлирана от непредвидимо и все по-хаотично въвежданите санкции от американския президент Доналд Тръмп. Китай има свои собствени, макар и предимно вътрешни, дългови проблеми с кредитен бум. Това не го прави толкова уязвим, но ограничава възможностите му да е двигателят, който с потребление да измъкне глобалната икономика, както ставаше преди десет години.

Така че, да - за света Турция е малък, зле управляван от един авторитарен лидер проблем, превърнал се в буря. Но опасността е при възникването на още няколко циклона те да се слеят в перфектен и взаимно подклаждащ се ураган.Арсеналът за справяне с кризата

- вербални интервенции - традиционен похват на централните банкери меко да управляват курса. Опитите за това в последните няколко дни от Ердоган и финансовия министър (зет на президента) Берат Албайрак не дават резултат. Дори напротив, липсата на конкретика и втвърдяването на тона спрямо САЩ и пазарите засилват паниката. Може да се счита за изчерпан инструмент.

- разрешаване на конфликтите със САЩ - конкретната ескалация около обвинения в Турция за гюленист американски пастор Андрю Брънсън и наложените санкции на турски министри беше катализатор на последните разпродажби на лирата. Отстъпление от позицията на Анкара може да даде глътка въздух, но би изглеждала като проява на слабост на местна почва.

- повишаване на лихвите - когато местните активи губят атрактивност, логичен начин да привлечеш инвеститори е да им предложиш по-добра доходност. Проблемът с този ход е, че оскъпяването на кредита неминуемо забавя растежа. А това е нещо, което не се харесва на разчитащия на широка подкрепа популистки авторитарен режим на Ердоган. И не случайно във всяка своя реч той зачерква тази опция.

- прибягване до МВФ - фондът със своите огромни ресурси традиционно при криза играе ролята на външна котва, която да върне доверието и да предотврати спекулативни атаки. Проблемът е, че неговата помощ идва с условия - обичайно изисквания за реформи и намаляване на разходи, които отново имат и политическа цена. Ердоган вижда в това подкопаване на независимостта на Турция и също зачерква тази опция.

- бюджетна консолидация - дори и без външна намеса страната може да опита да балансира финансите си. Освен свиването на БВП обаче тази мярка има и проблема, че действието й е забавено във времето и не адресира паническите страхове в момента. Дори при смислени обещания с ясни разчети не е вероятно пазарите в момента да ги приемат на доверие.

- капиталов контрол - ограничаване свободното движение на капитали през граница е начин да се спре отливът. Капиталовият контрол нанася щети и на местния бизнес. В зависимост от конкретната форма и срока му той може реално да е равносилен и на мораториум по плащанията по дълга. До тази седмица такава опция официално не е била поставяна на масата, но насред кризата Албайрак заяви, че блокиране на сметки и други подобни мерки не са вариант. Въпреки това анализаторите все повече го разглеждат като вероятен принудителен ход.

- геополитическа преориентация - при ескалиране на кризата и отрязване на достъпа до пазарите Турция може да се обърне за капитали към Русия, Китай, Близкия изток или някой друг свой партньор. Президентът Ердоган вече започна да играе с тази карта при изказванията си, но засега това изглежда по-скоро като дипломатически ход за преговори със Запада.

Източник: capital.bg