Финансовата буря на Турция
12
През лятото на 2016 година турските управляващи осуетиха подготвян прелом против президента Ердоган.
12
Това беше преломен миг, като оповестеното изключително състояние му даде опция да нападна опозицията, да овладее съвсем всички институции и по този начин да построи машината на властническия си режим.
- Големият боязън е, че Турция може да се окаже признак за систематична болест на разрастващите се пазари поради близкия завършек на ерата на евтините пари.
- Проблемът се ускорява от нежеланието на Ердоган да одобри която и да било от ограниченията, които имат стремително деяние, само че и осезаеми негативи.
- Съседните и обвързани с Турция стопански системи като българската ще усетят отрицателен резултат, само че той мъчно може да прерасне в прелом.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Част от тематиката Сривът на турската лира
Грешният залог на Ердоган
Не за пръв път сред Анкара и Вашингтон прехвърчат искри, само че чувството е, че този път турският президент не реши добре до каква степен може да стигне
Още по тематиката
Грешният залог на Ердоган
Не за пръв път сред Анкара и Вашингтон прехвърчат искри, само че чувството е, че този път турският президент не реши добре до каква степен може да стигне
16 авг 2018
Турция увеличи внезапно митата за импорт на артикули от Съединени американски щати
Мерките засягат от коли до алкохол и цигари, напрежението сред Вашингтон и Анкара продължава да ескалира
15 авг 2018
Кризата в Турция: връзките със Съединени американски щати към този момент няма да са същите
Последиците от срутва на лирата за турската стопанска система и за американските районни ползи ще бъдат основни
13 авг 2018
Централната банка на Турция краткотрайно овладя срутва на лирата
Индексите в Европа се потопиха при започване на сесията, само че бързо заличиха част от загубите след намесата
13 авг 2018
Защо проблемите пред турската стопанска система се задълбочават?
Анкара разгласи, че ще свива разноските и чака доста по-слаб напредък през 2019 година
12 авг 2018
Съединени американски щати удвояват митата за стоманата и алуминия от Турция
Тръмп позволи покачване на цените върху вноса от Анкара, Ердоган прикани жителите да обменят доларите и златото за лири
10 авг 2018
Турската лира е в състояние на свободно рухване
Днес валутата поевтиня с 13%, ЕЦБ счита, че европейски банки са изложени на риск
10 авг 2018 Турция е на ръба на финансов колапс. От месеци той се движи на муден кадър, само че в последните дни се форсира, до момента в който се стигна до срутва от 10 август, когато лирата загуби в границите на часове 15% от цената си и по този начин спадът й надвиши общо 45% от началото на годината. Това вещае мрачни последствия - за държавното управление и за компаниите обслужването на задълженията стартира да граничи с невъзможното, за банките остава неизбежният скок на неприятните заеми и ерозията на капитала, а на хората се постанова да преглътнат двуцифрената инфлация, която изяжда приходите и спестяванията им. До известна степен бурята, въпреки и разследване на трупането на дългогодишни несъответствия, е изкуствена и подбудена от упоритото отвращение на новия остарял президент Реджеп Тайип Ердоган да приложи класическите медикаменти за валутна рецесия.
Но същински основният въпрос е за какво това се оказва тематика номер едно за международните икономисти, политици и медии. Да, Турция е огромна стопанска система - с 850 милиарда $ тя е 16-а по Брутният вътрешен продукт в света. Това число обаче подхожда едвам на 1% от международния Брутният вътрешен продукт. Класическото пояснение за фокуса върху Турция е страхът от болест. Пазарите се тормозят, че вероятно твърдо приземяване може да се придвижи в шокове - за комерсиалните сътрудници на страната, за европейските банки с експозиции към турската стопанска система, за другите разрастващи се пазари по линия на инвеститорската суматоха. По всички тези линии обаче данните, въпреки и да обрисуват евентуални чувствителни загуби, по никакъв метод не предвещават щръкнал апокалипсис.
Затова и по-валидното пояснение за терзанията е не толкоз, че Турция може да се окаже източник на болестта, а че е признак за систематична болест. Макар и нейната лира дружно с аржентинското песо да са най-кошмарно представящите се парични единици от началото на 2018 година, действително съвсем всички валути на разрастващите се пазари търпят спадове, при някои двуцифрени и до рекордни дъна. Естествено на всички места има местни фактори, само че и вероятен общ знаменател - краят на епохата на изобилните и евтини пари. Федералният запас на Съединени американски щати от дълго време изключи печатницата за долари и към този момент две години свива салдото си и покачва лихвите. От идната година и ЕЦБ ще поеме по този курс и с това доставчиците на основана от нищото ликвидност съвсем ще изчезнат. Досега в търсене на рентабилност огромна част от нея се насочваше към разрастващите се пазари. Но опасенията още при навлизането в тези непознати води на паричната политика бяха, че при излизането може да последва противоположна вълна. И съгласно доста анализатори към този момент виждаме първите пръски от нея, а връхлитането й може да наподобява на цунами.
Може ли Турция да избегне злополуката...
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Чисто механически моментната пазарна суматоха елементарно може да бъде овладяна и Анкара разполага с най-малко няколко типичен инструмента, които може да включи в друга композиция (виж карето). Само преди няколко месеца Аржентина направи тъкмо това и през май приложи стремително повишаване на лихвите на централната банка, съпроводено с защитно съглашение с МВФ за 50 милиарда $. И това макар " неприятните усеща " след предходните си взаимоотношения с фонда, който идва при всяка рецесия в страната от 1957 година насам и понася негативите на наложените ограничения.
Първата линия на проблеми за Турция обаче е нежеланието на Ердоган да одобри която и да било от ограниченията, които имат стремително деяние, само че и осезаеми негативи. Досега най-малко обществените му изявления са като на човек в цялостно отричане на протичащото се. Неизменната му изразителност е за международна интрига против Турция, а предлаганите решения се люшкат сред уповаване на Аллах, апели към турците да продават златото и доларите си и да купуват лири като дълг към родината и прокурорски инспекции за изявления в обществените мрежи, нагнетяващи напрежението. Все отново, откакто в понеделник курсът на няколко пъти прескачаше 7 лири за $, турската централна банка приложи креативен няколко ограничения, без да протяга ръка до неразрешения плод - покачването на главната си рента. Това краткотрайно успокои пазарите и търговията се стабилизира на равнища към 6.5, а в средата на седмицата падна и до към 6 лири за $. Но доста от употребяваните трикове като рестриктивните мерки за къси продажби имат единствено кратковременен резултат.
Втората серия от огромни въпросителни е до каква степен тези ограничения, даже и приложени, не биха били просто краткотрайни кръпки. Според някои анализатори икономическите проблеми на Турция са толкоз доста и надълбоко вкоренени, че изчистването им би коствало много повече и би изисквало дългогодишна тактика. На пръв взор това не наподобява по този начин: стопанската система пораства приблизително за последните години с едни от най-бързите темпове измежду огромните разрастващи се стопански системи. Правителственият дълг е под 30% от Брутният вътрешен продукт, а външният дълг - малко над 50%. Това са все цифри, надалеч под стряскащите равнища, познати ни от европейската дългова рецесия. Но съгласно оценката на МВФ за устойчивостта на турския дълг 30% амортизация на валутата би изстреляла външния дълг до над 80% - а това към този момент е реалност.
Истински огромният проблем е подхранваният с кредитен взрив частен бранш, който отваря продължителен недостиг по настоящата сметка на страната (5.5% за 2017 г.) и интернационалната й капиталова позиция навлиза във все по-отрицателна територия до едно от най-високите равнища измежду разрастващите се стопански системи от над 50% от Брутният вътрешен продукт. В последния си отчет за Турция от тази пролет МВФ акцентира като най-големи точно рисковете с огромните си потребности от външно финансиране (в композиция с ниски валутни запаси и взаимозависимост от краткосрочни финансови потоци), които я вършат изключително уязвима от смяна на капиталовото отношение към нея. А една валутна рецесия съставлява тъкмо това, и то в най-екстремната му форма. Според оценките на фонда за 2018 година Турция има потребности от финансиране за над 200 милиарда $, или близо 25% от Брутният вътрешен продукт, като при базов сюжет сумата ще нарасне до към 300 милиарда $ през 2023 година При покачващата се рентабилност, която вложителите желаят, с цел да влагат парите си в турски държавен и частен дълг, тази сума ще носи доста по-голям разход за бюджета и може да се окаже непостижима за балансите на доста частни компании и банки.
Последните също са изключително уязвими от валутния риск. Според разбор на Goldman Sachs всеки 10% амортизация на лирата им носи по 50 базови пункта понижение на финансовата адекватност и при равнища към 7.10 лири за $ финансовият остатък в системата ще е изцяло привършен. При съответствие заеми към депозити 123% самите банки също разчитат в огромна степен да се финансират от пазарите, което при оскъпяване изяжда рентабилността им. Освен това 40% от заемите в банковата система са в задгранична валута, а спадът на лирата неизбежно ще докара до усложнения в обслужването им. По данни на Deutsche Bank общо деноминираните в евро и долари отговорности на държавно управление, банки и компании са 70% от Брутният вътрешен продукт - най-високото измежду разрастващите се пазари.
" Освен в случай че Турция не желае да остави лирата да търси личното си дъно, с риск да понесе големи стопански и финансови вреди, досегашният метод оставя държавното управление с две съществени варианти: доста стягане на бюджета и/или някаква форма на финансов надзор ", написа за FT основният стопански консултант на Allianz Мохамед ел Ериан. " Осъзнаването на това подтиква частният бранш да форсира освобождението си от лирата - локалните лица натрупат долари, а чужденците гледат да приберат средствата си и приключването на капитали се форсира. Колкото по-дълго продължава това, толкоз по-вероятно става Турция като извънредно отново да би трябвало да прибегне до МВФ ", предвижда той.
и желае ли
Това ни води и до третата незнайна в уравнението - мотивацията за самия Ердоган да поддържа тази комплицирана игра с интернационалните пазари. Според самостоятелния анализатор Ръсел Нейпиър, който вижда като съвсем сигурен сюжет въвеждане на финансов надзор, равностоен на мораториум по дълга или даже банкрут, въпросът не е толкоз дали Турция може, а дали желае да заплаща. " Исторически банкрутът постоянно е избиран като минимум неприятната алтернатива и тъкмо като такава беше препоръчан от Пол Кругман в публикация за New York Times тази неделя. Но това не е просто рекомендация на един Нобелов лауреат по стопанска система, това е и пътят, който МВФ следваше при избавителната стратегия за Гърция ", написа Нейпиър. И прибавя: " Човек може да се чуди за какво вложителите чакат президента Ердоган, индивидът, който ги назовава дълговите акули, заробили Османската империя, да избере да заплати на чужденците и да одобри смазваща обществена и политическа цена за локалното население. "
Ако се върнем към аналогията с Гърция, в нея има известна база за паралели. И двете стопански системи са относително дребни, само че с дългови рецесии, които евентуално могат да причинят сериозна болест. Основната причина, заради която Атина пое по пътя на договарянията, а не на банкрута, беше, че като част от еврозоната нямаше лична валута, която да обезцени. А резултатът беше съвсем десетилетие мъчителна криза. Няма доста аргументи да мислим, че Ердоган би бил податлив да заплати даже и отчасти тази цена.
Колко е заразно
Преките канали, по които проблемите в Турция могат да се преселят в други елементи на света, не са доста и не наподобяват и мощни. Обезценяващата се лира сигурно въздейства на комерсиалните сътрудници, като износът към страната става релативно по-скъп. Но въпреки Турция да e огромен пазар (близо 1% от международната търговия), главната част от вноса й идва от страни като Китай (23.3 милиарда долара), Германия (21.3), Русия (19.5) и Съединени американски щати (12). За тях обаче това е релативно дребен дял от износа им, тъй че трус на турския пазар мъчно може да провокира потрес. По-тежък може да бъде ударът за прилежащи и по-обвързани с Турция стопански системи, в това число и българската (виж стр), само че и тук резултатът мъчно може да прерасне в прелом.
Опасенията за болест към Европа идват главно по линия на банковия бранш. По данни на Банката за интернационалните разплащания най-голяма експозиция към Турция имат испанските финансови институции с 82 милиарда $, следвани от френските (38), като нататък в листата са Съединени американски щати, Англия, Германия и Италия с по 15-20 милиарда $. Реално, в случай че би трябвало да се сведе до едно име, казусът може да се назова BBVA. Втората по величина испанска банка има 49.85% от най-голямата частна банка в Турция Garanti Bank, която по данни на Reuters генерира 13% от облагата й. И при нея, и при италианската Unicredit (собственик на 40% от Yapı Kredi) оценката за резултата от понижаващата се лира върху капитала на групово равнище е пренебрежим. По-солидни загуби за двете банки може да има чак в случай че се стигне до съществени разтърсвания и банкрут, като оценките на Deutsche Bank при най-лош сюжет са за отписване на надлежно 12 и 4% от капитала на групово равнище. Ефектът върху финансовата адекватност би бил надалеч по-мек.
Затова и най-значимият резултат, само че и най-трудно измеримият, е психическата смяна в инвеститорските настроения към задълженията на разрастващите се пазари като цяло. Реално беше мъчно да се заложи против всеобщия оптимизъм - в случай че се погледнат прогнозите на Economist Intelligence Unit от началото на годината, за 2018 година тя залагаше на спад на Брутният вътрешен продукт в едвам четири страни - Венецуела, Пуерто Рико, Екваториална Гвинея и Северна Корея. В собствен разбор FT изяснява, че допреди няколко месеца вложителите са били като цяло спокойни за опасности в жанр " Турция ", защото към момента разрастващите се страни порастват по-бързо, а и несъответствията в платежните им салда наподобяват ниски в исторически проект. А също и тъй като макар задаващия се завършек на ерата на огромното отпечатване на пари и даже и при покачващите се лихви в Съединени американски щати доларът поевтиняваше, и по този начин ударът по насъбраните огромни доларови задължения не се случваше. Сега обаче с рецесията в Турция и несъответстващата реакция те премислят апетита си за риск - в случай че до момента са виждали рискове, които може да се материализират след година или две, внезапно те излизат на дневен ред и от ден на ден горещи пари са склонни да изоставен, преди да е станало късно.
Обръщането на потока
Същественият въпрос е дали Аржентина и Турция са трагичните изключения или предвестниците на бурята. Не липсват анализатори, които отвръщат всяка прилика с разразилата се тъкмо преди 20 години Азиатска рецесия, като акцентират доста по-добрите макроикономически индикатори на разрастващите се пазари в този момент. За тях Аржентина и Турция страдат от наказването на пазарите поради личните си неточности.
Другият лагер обаче също има своите учредения. За тях двете страни са просто най-уязвимите и надлежно са първите жертви на бягащия от риска капитал. Спрямо 2008 година общите равнища на задлъжнялост в международната стопанска система освен че не са изчистени, само че и са нарастнали. Това важи и за развитите, само че изключително за разрастващите се пазари. А от началото на годината валутите на съвсем всички огромни и по-малки разрастващи се пазари също се обезценяват. Руската рубла и бразилският реал губят по към 15% от цената си. Покрай турската рецесия и индийската рупия падна до рекордно дъно по отношение на $. Източноевропейските валути също губят по 5-10%, което е почти идентично със спада на еврото по отношение на $.
Доколко това е предвестител на катаклизми поради настъпващия завършек на ерата на основаните от централните банки евтини пари е мъчно да се каже. Със сигурност със стягането на паричната политика в Съединени американски щати и Европа средата се трансформира и изобилната ликвидност, търсеща рентабилност без необикновен оглед на риска, се стопява. А покачването на доларовите лихви разумно стартира да тежи на изкушилите се да задлъжнеят в непозната валута държавни управления и компании. Това важи изключително за места като Малайзия, Мексико и Чили. Страни като Индия и ЮАР пък към този момент около Турция са под напън поради сходствата по линия на хронични дефицити по настоящата сметка.
Ако към това се добави и все по-неясната вероятност пред международните търговски връзки поради валящите от разнообразни направления (основно САЩ) нови мита, възможностите за експлоадиране на обособени валутни рецесии се усилват. Те могат да бъдат усилени и от характерни фактори - в Бразилия предстоят избори с непредвидим излаз, а Русия също може да бъде дерайлирана от непредвидимо и все по-хаотично въвежданите наказания от американския президент Доналд Тръмп. Китай има свои лични, въпреки и най-вече вътрешни, дългови проблеми с кредитен взрив. Това не го прави толкоз уязвим, само че лимитира опциите му да е моторът, който с ползване да измъкне световната стопанска система, както ставаше преди 10 години.
Така че, да - за света Турция е дребен, зле ръководен от един властнически водач проблем, трансформирал се в стихия. Но заплахата е при възникването на още няколко циклона те да се слеят в съвършен и взаимно подклаждащ се вихър. Арсеналът за справяне с рецесията
- вербални интервенции - обичаен прийом на централните банкери меко да ръководят курса. Опитите за това в последните няколко дни от Ердоган и финансовия министър (зет на президента) Берат Албайрак не дават резултат. Дори в противен случай, неналичието на конкретика и втвърдяването на тона по отношение на Съединени американски щати и пазарите ускоряват суматохата. Може да се смята за привършен инструмент.
- разрешаване на споровете със Съединени американски щати - съответната ескалация към обвинявания в Турция за гюленист американски свещеник Андрю Брънсън и наложените наказания на турски министри беше катализатор на последните разпродажби на лирата. Отстъпление от позицията на Анкара може да даде глътка въздух, само че би изглеждала като демонстрация на уязвимост на локална почва.
- повишение на лихвите - когато локалните активи губят атрактивност, логически метод да привлечеш вложители е да им предложиш по-добра рентабилност. Проблемът с този ход е, че оскъпяването на заема неизбежно забавя растежа. А това е нещо, което не се харесва на разчитащия на необятна поддръжка популистки властнически режим на Ердоган. И не инцидентно във всяка своя тирада той зачертава тази алтернатива.
- прибягване до МВФ - фондът със своите големи запаси обичайно при рецесия играе ролята на външна котва, която да върне доверието и да предотврати спекулативни офанзиви. Проблемът е, че неговата помощ идва с условия - всекидневно условия за промени и понижаване на разноски, които още веднъж имат и политическа цена. Ердоган вижда в това подкопаване на независимостта на Турция и също зачертава тази алтернатива.
- бюджетна консолидация - даже и без външна интервенция страната може да опита да балансира финансите си. Освен свиването на Брутният вътрешен продукт обаче тази мярка има и казуса, че действието й е забавено във времето и не адресира паническите страхове сега. Дори при смислени обещания с ясни планове не е евентуално пазарите сега да ги одобряват на доверие.
- финансов надзор - ограничение свободното придвижване на капитали през граница е метод да се спре отливът. Капиталовият надзор нанася вреди и на локалния бизнес. В взаимозависимост от съответната форма и периода му той може действително да е равностоен и на мораториум по заплащанията по дълга. До тази седмица такава алтернатива публично не е била поставяна на масата, само че посред рецесията Албайрак съобщи, че блокиране на сметки и други сходни ограничения не са вид. Въпреки това анализаторите от ден на ден го преглеждат като евентуален насилствен ход.
- геополитическа преориентация - при ескалиране на рецесията и ампутиране на достъпа до пазарите Турция може да се обърне за капитали към Русия, Китай, Близкия изток или някой различен собствен сътрудник. Президентът Ердоган към този момент стартира да играе с тази карта при изявленията си, само че към този момент това наподобява по-скоро като дипломатически ход за договаряния със Запада.
През лятото на 2016 година турските управляващи осуетиха подготвян прелом против президента Ердоган.
12
Това беше преломен миг, като оповестеното изключително състояние му даде опция да нападна опозицията, да овладее съвсем всички институции и по този начин да построи машината на властническия си режим.
- Големият боязън е, че Турция може да се окаже признак за систематична болест на разрастващите се пазари поради близкия завършек на ерата на евтините пари.
- Проблемът се ускорява от нежеланието на Ердоган да одобри която и да било от ограниченията, които имат стремително деяние, само че и осезаеми негативи.
- Съседните и обвързани с Турция стопански системи като българската ще усетят отрицателен резултат, само че той мъчно може да прерасне в прелом.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Част от тематиката Сривът на турската лира
Грешният залог на Ердоган
Не за пръв път сред Анкара и Вашингтон прехвърчат искри, само че чувството е, че този път турският президент не реши добре до каква степен може да стигне
Още по тематиката
Грешният залог на Ердоган
Не за пръв път сред Анкара и Вашингтон прехвърчат искри, само че чувството е, че този път турският президент не реши добре до каква степен може да стигне
16 авг 2018
Турция увеличи внезапно митата за импорт на артикули от Съединени американски щати
Мерките засягат от коли до алкохол и цигари, напрежението сред Вашингтон и Анкара продължава да ескалира
15 авг 2018
Кризата в Турция: връзките със Съединени американски щати към този момент няма да са същите
Последиците от срутва на лирата за турската стопанска система и за американските районни ползи ще бъдат основни
13 авг 2018
Централната банка на Турция краткотрайно овладя срутва на лирата
Индексите в Европа се потопиха при започване на сесията, само че бързо заличиха част от загубите след намесата
13 авг 2018
Защо проблемите пред турската стопанска система се задълбочават?
Анкара разгласи, че ще свива разноските и чака доста по-слаб напредък през 2019 година
12 авг 2018
Съединени американски щати удвояват митата за стоманата и алуминия от Турция
Тръмп позволи покачване на цените върху вноса от Анкара, Ердоган прикани жителите да обменят доларите и златото за лири
10 авг 2018
Турската лира е в състояние на свободно рухване
Днес валутата поевтиня с 13%, ЕЦБ счита, че европейски банки са изложени на риск
10 авг 2018 Турция е на ръба на финансов колапс. От месеци той се движи на муден кадър, само че в последните дни се форсира, до момента в който се стигна до срутва от 10 август, когато лирата загуби в границите на часове 15% от цената си и по този начин спадът й надвиши общо 45% от началото на годината. Това вещае мрачни последствия - за държавното управление и за компаниите обслужването на задълженията стартира да граничи с невъзможното, за банките остава неизбежният скок на неприятните заеми и ерозията на капитала, а на хората се постанова да преглътнат двуцифрената инфлация, която изяжда приходите и спестяванията им. До известна степен бурята, въпреки и разследване на трупането на дългогодишни несъответствия, е изкуствена и подбудена от упоритото отвращение на новия остарял президент Реджеп Тайип Ердоган да приложи класическите медикаменти за валутна рецесия.
Но същински основният въпрос е за какво това се оказва тематика номер едно за международните икономисти, политици и медии. Да, Турция е огромна стопанска система - с 850 милиарда $ тя е 16-а по Брутният вътрешен продукт в света. Това число обаче подхожда едвам на 1% от международния Брутният вътрешен продукт. Класическото пояснение за фокуса върху Турция е страхът от болест. Пазарите се тормозят, че вероятно твърдо приземяване може да се придвижи в шокове - за комерсиалните сътрудници на страната, за европейските банки с експозиции към турската стопанска система, за другите разрастващи се пазари по линия на инвеститорската суматоха. По всички тези линии обаче данните, въпреки и да обрисуват евентуални чувствителни загуби, по никакъв метод не предвещават щръкнал апокалипсис.
Затова и по-валидното пояснение за терзанията е не толкоз, че Турция може да се окаже източник на болестта, а че е признак за систематична болест. Макар и нейната лира дружно с аржентинското песо да са най-кошмарно представящите се парични единици от началото на 2018 година, действително съвсем всички валути на разрастващите се пазари търпят спадове, при някои двуцифрени и до рекордни дъна. Естествено на всички места има местни фактори, само че и вероятен общ знаменател - краят на епохата на изобилните и евтини пари. Федералният запас на Съединени американски щати от дълго време изключи печатницата за долари и към този момент две години свива салдото си и покачва лихвите. От идната година и ЕЦБ ще поеме по този курс и с това доставчиците на основана от нищото ликвидност съвсем ще изчезнат. Досега в търсене на рентабилност огромна част от нея се насочваше към разрастващите се пазари. Но опасенията още при навлизането в тези непознати води на паричната политика бяха, че при излизането може да последва противоположна вълна. И съгласно доста анализатори към този момент виждаме първите пръски от нея, а връхлитането й може да наподобява на цунами.
Може ли Турция да избегне злополуката...
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Чисто механически моментната пазарна суматоха елементарно може да бъде овладяна и Анкара разполага с най-малко няколко типичен инструмента, които може да включи в друга композиция (виж карето). Само преди няколко месеца Аржентина направи тъкмо това и през май приложи стремително повишаване на лихвите на централната банка, съпроводено с защитно съглашение с МВФ за 50 милиарда $. И това макар " неприятните усеща " след предходните си взаимоотношения с фонда, който идва при всяка рецесия в страната от 1957 година насам и понася негативите на наложените ограничения.
Първата линия на проблеми за Турция обаче е нежеланието на Ердоган да одобри която и да било от ограниченията, които имат стремително деяние, само че и осезаеми негативи. Досега най-малко обществените му изявления са като на човек в цялостно отричане на протичащото се. Неизменната му изразителност е за международна интрига против Турция, а предлаганите решения се люшкат сред уповаване на Аллах, апели към турците да продават златото и доларите си и да купуват лири като дълг към родината и прокурорски инспекции за изявления в обществените мрежи, нагнетяващи напрежението. Все отново, откакто в понеделник курсът на няколко пъти прескачаше 7 лири за $, турската централна банка приложи креативен няколко ограничения, без да протяга ръка до неразрешения плод - покачването на главната си рента. Това краткотрайно успокои пазарите и търговията се стабилизира на равнища към 6.5, а в средата на седмицата падна и до към 6 лири за $. Но доста от употребяваните трикове като рестриктивните мерки за къси продажби имат единствено кратковременен резултат.
Втората серия от огромни въпросителни е до каква степен тези ограничения, даже и приложени, не биха били просто краткотрайни кръпки. Според някои анализатори икономическите проблеми на Турция са толкоз доста и надълбоко вкоренени, че изчистването им би коствало много повече и би изисквало дългогодишна тактика. На пръв взор това не наподобява по този начин: стопанската система пораства приблизително за последните години с едни от най-бързите темпове измежду огромните разрастващи се стопански системи. Правителственият дълг е под 30% от Брутният вътрешен продукт, а външният дълг - малко над 50%. Това са все цифри, надалеч под стряскащите равнища, познати ни от европейската дългова рецесия. Но съгласно оценката на МВФ за устойчивостта на турския дълг 30% амортизация на валутата би изстреляла външния дълг до над 80% - а това към този момент е реалност.
Истински огромният проблем е подхранваният с кредитен взрив частен бранш, който отваря продължителен недостиг по настоящата сметка на страната (5.5% за 2017 г.) и интернационалната й капиталова позиция навлиза във все по-отрицателна територия до едно от най-високите равнища измежду разрастващите се стопански системи от над 50% от Брутният вътрешен продукт. В последния си отчет за Турция от тази пролет МВФ акцентира като най-големи точно рисковете с огромните си потребности от външно финансиране (в композиция с ниски валутни запаси и взаимозависимост от краткосрочни финансови потоци), които я вършат изключително уязвима от смяна на капиталовото отношение към нея. А една валутна рецесия съставлява тъкмо това, и то в най-екстремната му форма. Според оценките на фонда за 2018 година Турция има потребности от финансиране за над 200 милиарда $, или близо 25% от Брутният вътрешен продукт, като при базов сюжет сумата ще нарасне до към 300 милиарда $ през 2023 година При покачващата се рентабилност, която вложителите желаят, с цел да влагат парите си в турски държавен и частен дълг, тази сума ще носи доста по-голям разход за бюджета и може да се окаже непостижима за балансите на доста частни компании и банки.
Последните също са изключително уязвими от валутния риск. Според разбор на Goldman Sachs всеки 10% амортизация на лирата им носи по 50 базови пункта понижение на финансовата адекватност и при равнища към 7.10 лири за $ финансовият остатък в системата ще е изцяло привършен. При съответствие заеми към депозити 123% самите банки също разчитат в огромна степен да се финансират от пазарите, което при оскъпяване изяжда рентабилността им. Освен това 40% от заемите в банковата система са в задгранична валута, а спадът на лирата неизбежно ще докара до усложнения в обслужването им. По данни на Deutsche Bank общо деноминираните в евро и долари отговорности на държавно управление, банки и компании са 70% от Брутният вътрешен продукт - най-високото измежду разрастващите се пазари.
" Освен в случай че Турция не желае да остави лирата да търси личното си дъно, с риск да понесе големи стопански и финансови вреди, досегашният метод оставя държавното управление с две съществени варианти: доста стягане на бюджета и/или някаква форма на финансов надзор ", написа за FT основният стопански консултант на Allianz Мохамед ел Ериан. " Осъзнаването на това подтиква частният бранш да форсира освобождението си от лирата - локалните лица натрупат долари, а чужденците гледат да приберат средствата си и приключването на капитали се форсира. Колкото по-дълго продължава това, толкоз по-вероятно става Турция като извънредно отново да би трябвало да прибегне до МВФ ", предвижда той.
и желае ли
Това ни води и до третата незнайна в уравнението - мотивацията за самия Ердоган да поддържа тази комплицирана игра с интернационалните пазари. Според самостоятелния анализатор Ръсел Нейпиър, който вижда като съвсем сигурен сюжет въвеждане на финансов надзор, равностоен на мораториум по дълга или даже банкрут, въпросът не е толкоз дали Турция може, а дали желае да заплаща. " Исторически банкрутът постоянно е избиран като минимум неприятната алтернатива и тъкмо като такава беше препоръчан от Пол Кругман в публикация за New York Times тази неделя. Но това не е просто рекомендация на един Нобелов лауреат по стопанска система, това е и пътят, който МВФ следваше при избавителната стратегия за Гърция ", написа Нейпиър. И прибавя: " Човек може да се чуди за какво вложителите чакат президента Ердоган, индивидът, който ги назовава дълговите акули, заробили Османската империя, да избере да заплати на чужденците и да одобри смазваща обществена и политическа цена за локалното население. "
Ако се върнем към аналогията с Гърция, в нея има известна база за паралели. И двете стопански системи са относително дребни, само че с дългови рецесии, които евентуално могат да причинят сериозна болест. Основната причина, заради която Атина пое по пътя на договарянията, а не на банкрута, беше, че като част от еврозоната нямаше лична валута, която да обезцени. А резултатът беше съвсем десетилетие мъчителна криза. Няма доста аргументи да мислим, че Ердоган би бил податлив да заплати даже и отчасти тази цена.
Колко е заразно
Преките канали, по които проблемите в Турция могат да се преселят в други елементи на света, не са доста и не наподобяват и мощни. Обезценяващата се лира сигурно въздейства на комерсиалните сътрудници, като износът към страната става релативно по-скъп. Но въпреки Турция да e огромен пазар (близо 1% от международната търговия), главната част от вноса й идва от страни като Китай (23.3 милиарда долара), Германия (21.3), Русия (19.5) и Съединени американски щати (12). За тях обаче това е релативно дребен дял от износа им, тъй че трус на турския пазар мъчно може да провокира потрес. По-тежък може да бъде ударът за прилежащи и по-обвързани с Турция стопански системи, в това число и българската (виж стр), само че и тук резултатът мъчно може да прерасне в прелом.
Опасенията за болест към Европа идват главно по линия на банковия бранш. По данни на Банката за интернационалните разплащания най-голяма експозиция към Турция имат испанските финансови институции с 82 милиарда $, следвани от френските (38), като нататък в листата са Съединени американски щати, Англия, Германия и Италия с по 15-20 милиарда $. Реално, в случай че би трябвало да се сведе до едно име, казусът може да се назова BBVA. Втората по величина испанска банка има 49.85% от най-голямата частна банка в Турция Garanti Bank, която по данни на Reuters генерира 13% от облагата й. И при нея, и при италианската Unicredit (собственик на 40% от Yapı Kredi) оценката за резултата от понижаващата се лира върху капитала на групово равнище е пренебрежим. По-солидни загуби за двете банки може да има чак в случай че се стигне до съществени разтърсвания и банкрут, като оценките на Deutsche Bank при най-лош сюжет са за отписване на надлежно 12 и 4% от капитала на групово равнище. Ефектът върху финансовата адекватност би бил надалеч по-мек.
Затова и най-значимият резултат, само че и най-трудно измеримият, е психическата смяна в инвеститорските настроения към задълженията на разрастващите се пазари като цяло. Реално беше мъчно да се заложи против всеобщия оптимизъм - в случай че се погледнат прогнозите на Economist Intelligence Unit от началото на годината, за 2018 година тя залагаше на спад на Брутният вътрешен продукт в едвам четири страни - Венецуела, Пуерто Рико, Екваториална Гвинея и Северна Корея. В собствен разбор FT изяснява, че допреди няколко месеца вложителите са били като цяло спокойни за опасности в жанр " Турция ", защото към момента разрастващите се страни порастват по-бързо, а и несъответствията в платежните им салда наподобяват ниски в исторически проект. А също и тъй като макар задаващия се завършек на ерата на огромното отпечатване на пари и даже и при покачващите се лихви в Съединени американски щати доларът поевтиняваше, и по този начин ударът по насъбраните огромни доларови задължения не се случваше. Сега обаче с рецесията в Турция и несъответстващата реакция те премислят апетита си за риск - в случай че до момента са виждали рискове, които може да се материализират след година или две, внезапно те излизат на дневен ред и от ден на ден горещи пари са склонни да изоставен, преди да е станало късно.
Обръщането на потока
Същественият въпрос е дали Аржентина и Турция са трагичните изключения или предвестниците на бурята. Не липсват анализатори, които отвръщат всяка прилика с разразилата се тъкмо преди 20 години Азиатска рецесия, като акцентират доста по-добрите макроикономически индикатори на разрастващите се пазари в този момент. За тях Аржентина и Турция страдат от наказването на пазарите поради личните си неточности.
Другият лагер обаче също има своите учредения. За тях двете страни са просто най-уязвимите и надлежно са първите жертви на бягащия от риска капитал. Спрямо 2008 година общите равнища на задлъжнялост в международната стопанска система освен че не са изчистени, само че и са нарастнали. Това важи и за развитите, само че изключително за разрастващите се пазари. А от началото на годината валутите на съвсем всички огромни и по-малки разрастващи се пазари също се обезценяват. Руската рубла и бразилският реал губят по към 15% от цената си. Покрай турската рецесия и индийската рупия падна до рекордно дъно по отношение на $. Източноевропейските валути също губят по 5-10%, което е почти идентично със спада на еврото по отношение на $.
Доколко това е предвестител на катаклизми поради настъпващия завършек на ерата на основаните от централните банки евтини пари е мъчно да се каже. Със сигурност със стягането на паричната политика в Съединени американски щати и Европа средата се трансформира и изобилната ликвидност, търсеща рентабилност без необикновен оглед на риска, се стопява. А покачването на доларовите лихви разумно стартира да тежи на изкушилите се да задлъжнеят в непозната валута държавни управления и компании. Това важи изключително за места като Малайзия, Мексико и Чили. Страни като Индия и ЮАР пък към този момент около Турция са под напън поради сходствата по линия на хронични дефицити по настоящата сметка.
Ако към това се добави и все по-неясната вероятност пред международните търговски връзки поради валящите от разнообразни направления (основно САЩ) нови мита, възможностите за експлоадиране на обособени валутни рецесии се усилват. Те могат да бъдат усилени и от характерни фактори - в Бразилия предстоят избори с непредвидим излаз, а Русия също може да бъде дерайлирана от непредвидимо и все по-хаотично въвежданите наказания от американския президент Доналд Тръмп. Китай има свои лични, въпреки и най-вече вътрешни, дългови проблеми с кредитен взрив. Това не го прави толкоз уязвим, само че лимитира опциите му да е моторът, който с ползване да измъкне световната стопанска система, както ставаше преди 10 години.
Така че, да - за света Турция е дребен, зле ръководен от един властнически водач проблем, трансформирал се в стихия. Но заплахата е при възникването на още няколко циклона те да се слеят в съвършен и взаимно подклаждащ се вихър. Арсеналът за справяне с рецесията
- вербални интервенции - обичаен прийом на централните банкери меко да ръководят курса. Опитите за това в последните няколко дни от Ердоган и финансовия министър (зет на президента) Берат Албайрак не дават резултат. Дори в противен случай, неналичието на конкретика и втвърдяването на тона по отношение на Съединени американски щати и пазарите ускоряват суматохата. Може да се смята за привършен инструмент.
- разрешаване на споровете със Съединени американски щати - съответната ескалация към обвинявания в Турция за гюленист американски свещеник Андрю Брънсън и наложените наказания на турски министри беше катализатор на последните разпродажби на лирата. Отстъпление от позицията на Анкара може да даде глътка въздух, само че би изглеждала като демонстрация на уязвимост на локална почва.
- повишение на лихвите - когато локалните активи губят атрактивност, логически метод да привлечеш вложители е да им предложиш по-добра рентабилност. Проблемът с този ход е, че оскъпяването на заема неизбежно забавя растежа. А това е нещо, което не се харесва на разчитащия на необятна поддръжка популистки властнически режим на Ердоган. И не инцидентно във всяка своя тирада той зачертава тази алтернатива.
- прибягване до МВФ - фондът със своите големи запаси обичайно при рецесия играе ролята на външна котва, която да върне доверието и да предотврати спекулативни офанзиви. Проблемът е, че неговата помощ идва с условия - всекидневно условия за промени и понижаване на разноски, които още веднъж имат и политическа цена. Ердоган вижда в това подкопаване на независимостта на Турция и също зачертава тази алтернатива.
- бюджетна консолидация - даже и без външна интервенция страната може да опита да балансира финансите си. Освен свиването на Брутният вътрешен продукт обаче тази мярка има и казуса, че действието й е забавено във времето и не адресира паническите страхове сега. Дори при смислени обещания с ясни планове не е евентуално пазарите сега да ги одобряват на доверие.
- финансов надзор - ограничение свободното придвижване на капитали през граница е метод да се спре отливът. Капиталовият надзор нанася вреди и на локалния бизнес. В взаимозависимост от съответната форма и периода му той може действително да е равностоен и на мораториум по заплащанията по дълга. До тази седмица такава алтернатива публично не е била поставяна на масата, само че посред рецесията Албайрак съобщи, че блокиране на сметки и други сходни ограничения не са вид. Въпреки това анализаторите от ден на ден го преглеждат като евентуален насилствен ход.
- геополитическа преориентация - при ескалиране на рецесията и ампутиране на достъпа до пазарите Турция може да се обърне за капитали към Русия, Китай, Близкия изток или някой различен собствен сътрудник. Президентът Ердоган към този момент стартира да играе с тази карта при изявленията си, само че към този момент това наподобява по-скоро като дипломатически ход за договаряния със Запада.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ