Витоша: Затворената планина
12 © Надежда Чипева 12 © Надежда Чипева - Витоша може да бъде най-голямото спортно оборудване на столицата както през зимата, по този начин и през лятото
- От 10 години обаче притежателят на лифтовете и влековете е затворил планината
- От тази обстановка има елементарен излаз, в случай че Столична община в действителност желае да отбрани ползите на жителите Още по тематиката
Капан, заложен от страната
Държавата и общината залагат бомбата Витоша с отчуждаването на оборудванията
12 яну 2018
Три сюжета за бъдещето на Витоша
Отварянето на планината за хората може да стане по разнообразни способи и с друг резултат, като във всички водеща роля има Столична община
12 яну 2018
Фотогалерия: Протести " за " и " срещу " Пирин
Решението на кабинета за промени в устройствения проект на парка Пирин още веднъж подвигна хиляди на крайници в столицата и други градове в страната
12 яну 2018
Банско: новите линии на остарелия проблем
Осем въпроса и отговора за това за какво решението на държавното управление буди съмнения
4 яну 2018
Защо Витоша убива
Десетилетия лифтовете и влековете в планината не се ремонтират, с цел да се употребяват за напън в разногласието за разширението на ски зоната
29 яну 2016
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
" На чужденците от Централна Европа постоянно е бивало чудно, че извисената навъзбог планина край столицата ни още не е обвързвана с планинска железница, която би дала опция да се насладят на прелестите и да изпитат благотворното въздействие на високата планина освен нашите възторжени младежи, що и без железница крачат на горе, само че и всички ония поданици на столицата и посетители от провинцията и чужбина, които нямат задоволително сили и време да изкатерят пешком стръмните Витошки скатове. " Така стартира една публикация от 1947 година в издаваното от Столична община списание " Сердика ", озаглавена " Витошката железница ". Седемдесет години по-късно обявата, която преглежда другите разновидности за свързването на планината с града, звучи все по този начин настоящо.
През последните 10 години последователно Витоша, най-голямото спортно оборудване на столицата, се трансформира в една затворена планина. Фирмата - притежател на влековете и лифтовете, отхвърля да пусне две трети от тях, а останалите, като издигнатия преди половин век седалков въжен превоз Драгалевци - Бай Кръстьо - Голи връх, постоянно не работят.
До блокажа се стигна след безредното раздържавявaне на оборудванията на Витоша, което стана без ясна визия и гаранции за ползите на жителите и отхвърли на Столична община (на чиято територия се намира най-голяма част от планината) да се намеси.
Дебатът за бъдещето на Пирин, който активизира хиляди в митинг в отбрана на природата и в контрапротест за развиване на ските, демонстрира, че гражданската сила по тематиката е налице. В същото време достъпът и развиването на Витоша действително визира доста повече хора (над милион и половина поданици и още най-малко толкоз посетители на столицата), в сравнение с Банско. Една част от тях карат ски или сноуборд на писта.
Именно това - по какъв начин да наподобява ски зоната на Витоша е тематиката, която поляризира всеки диалог за развиването на планината.
Това е пропусната опция. Малко страни имат първокласната опция от столицата за по-малко от 40 минути да се качиш на 2000 метра надморска височина. Днес на Витоша не могат да се карат ски, а достъпът през лятото е в случай че не неуместен, то безценен. Въпреки помощта от страната, която получава под най-различна форма, компанията, която е притежател на оборудванията, е на загуба.
Влек " Заека "
Фотограф: Надежда Чипева
Просто обяснено, обстановката наподобява по този начин: Витоша сега е заключена сред три вида ползи. Собственикът на оборудванията на Витоша (който е прикрит зад номинален кипърски жител, само че най-вероятно, сходно на Банско, е един от акционерите в Първа капиталова банка Цеко Минев, който е и ръководител на Българската федерация по ски) е заел позицията или всичко (предложеният от него огромен проект за метаморфоза на пистите и съоръженията), или нищо.
Втората страна са природозащитниците, които не споделят напълно проектите, защото нарушават предпазените територии в планината, само че също по този начин и жители, които не са съгласни с методите на Цеко Минев и не желаят той да се трансформира в монополист и на Витоша.
На трето място е страната в лицето на централната и локалната власт, която явно е склонна да заеме страната на Минев, само че и заобикаля борба с другите групи и по този начин се стига до обстановката, в която Витоша се намира сега - недостъпна, само че също по този начин и рискова, тъй като изоставените и неподдържани уреди са рискови и към този момент има потърпевши поради тях.
Излизането от тази обстановка е просто (защото законите са ясни) и не толкоз скъпо - превръщането на Витоша в налична планина коства не повече от зала " Армеец " (вижте повече на стр. 16). Ако Столична община изпусне в този момент опцията да върне планината на хората, както го направи преди 10 години, то е допустимо идващ късмет и да няма.
Защо в този момент?
Преди три години стартира работа по обновен проект за ръководство на Витоша. Това е стратегическият документ, в който се залага посоката за развиване и би трябвало да откри салдото сред ползите на всички, които посещават планината. От две години планът се движи сред ръководството на парка и Министерството на околната среда и водите, като след питане на " Капитал " последните не можаха да се ангажират със период за приемането му.
По информация на " Капитал " планът е спрян, защото се чака разплитането на проблема с проекта на Пирин във Върховния административен съд. От едната страна на разногласието са властта и притежателят на оборудванията в Пирин и Витоша, които развиват тезата, че проектите за ръководство на планините не се нуждаят от екологична оценка, защото единствено показват разнообразни зони за действия, а от другата са екологичните организации, които, базирайки се на правото на Европейски Съюз, пазят тезата, че сходна оценка е наложителна.
Зад този на пръв взор нереален спор стои значима детайлност. Така нареченото зониране на парковете на процедура оставя бели петна в проекта за ръководство, които да бъдат попълнени след това с съответни капиталови оферти. По този метод се заобикаля концепцията проектът да заложи цялостната идея за развиване на планината.
Описаните в плана за проект на ръководство на Витоша така наречен зона за хижи, здания и спортни уреди и зона за туризъм покриват близо половината от територията на парка. Зад това бяло леке са скрити капиталовите планове на " Витоша ски ". Резултатът от сходен метод се вижда доста добре при строителната вакханалия в градовете, в които няма признати общи устройствени проекти, а градоустройството върви парче по парче през подробни устройствени проекти.
" За мен министерството би трябвало да отхвърли този проект като недопустим и да го върне за преправяне. Но чакам по-скоро да кажат дали би трябвало екологична оценка или не. Проблемът е, че нещата в министерството не се вземат решение експертно, а политически. Това ни демонстрира въпросът " Пирин ". Политическото равнище в министерството прегази експертното. Очаквам същото нещо за Витоша " разяснява пред " Капитал " Катерина Раковска от WWF.
Идеите на " Витоша ски " и техните поддръжници
Тази седмица " Витоша ски " (коментар от които потърсихме по няколко канала, само че ни беше отговорено, че отхвърлят да беседват с " Капитал " ) показаха така наречен план за развиване на оборудванията и пистите на Витоша. Той е еднакъв с показания преди пет години и планува изместване на ски центъра по-високо в планината посредством удължение трасето на Драгалевския, Симеоновския и Княжевския въжен превоз, построяването на писти в резервата " Бистришко бранище " и системи за произвеждане на сняг. В понеделник Радослав Пеев от " Витоша ски " съобщи, че сходна инвестиция ще коства 70 млн. евро.
От комерсиалния указател се вижда, че в края на предходната година сдружението е получило следващ заем от " Първа капиталова банка ", този път в размер на 9 млн. евро. От компанията не дадоха отговор на въпроса защо е провиснал този заем, само че ски-учител показа пред " Капитал ", че по нищо не проличава компанията да е направила вложения в сходен размер.
От няколко източника - и в общината, и от средите на ски спорта, " Капитал " научи, че тези проекти на " Витоша ски " имат поддръжката на Столична община.
Нещо, което си проличава и от позицията, която локалната власт изпрати на " Капитал ". От общината дадоха отговор, че чакат приемането на обновения проект, с цел да подхващат дейности. " Веднага по-късно Столична община има подготвеност да стартира изработването на профилирани устройствени проекти на зоните, намиращи се на територията на София. "
Седалков въжен превоз " Лалето "
Фотограф: Надежда Чипева
Плановете на " Витоша ски " са проблематични най-малкото заради четири аргументи. Първо, в по-голямата си част, те засягат единствено и само ски спорта. Второ, те ще бетонират компанията в планината. Трето, някои от концепциите заплашват предпазените зони (Бистришко бранище и Торфения резерват). И не на последно място - за десетте години, откогато е в планината, компанията не е посочила особена угриженост за публичния интерес. Ако беше противоположното, то надали щеше да остави толкоз доста уреди неработещи, да няма нито една категоризирана писта и да открият сезона през януари.
Или всичко, или нищо, или има и трети вид
За да заключи обстановката, Красимир Стоянов, дълготраен планински избавител и инструктор, който стои зад редица pro bono начинания на Витоша (възстановяването на пистата за ски тичане, стълбовата маркировка, почистването на Черни връх и т.н.), споделя два свои загатна: " По време на войната в Сърбия пътувах до Албания. Минахме около курорта Копаоник и той работеше. По време на войната. Наскоро бях в японския ски курорт Нисеко. Там имаше доста остарели уреди, които работеха. Едно от тях беше същото като едноседалковия въжен превоз, който беше на мястото на Заека и е издигнат през 50-те. " Красимир Стоянов е уверен, че Витоша има обществена функционалност и решението за нейното бъдеще е публично-частно партньорство.
Според някогашния шеф на естествен парк Витоша Тома Белев, който от години е обект на оскърбителен акции и посочван като главния провинен за положението на планината, от 2012 година насам няма безусловно никаква спънка пред " Витоша ски " да подмени съществуващите уреди с нови. Няма проблем да се смени мястото на стълбовете, единствено би трябвало да се резервира трасето.
Иво Рангелов, един от притежателите на ски учебното заведение " Мотен ", не споделя напълно тази позиция. При проектирането на оборудванията на лифтовете на Витоша са позволени голям брой неточности, които би трябвало да се поправят: " При всичките уреди на Витоша би трябвало да се изкачвате назад от финала на пистата до начaлото на лифта или влека. " Той е на мнение, че би трябвало да се промени и трасето на лифта Романски, тъй като сега високата му част минава през прохладно място. Освен това, счита Рангелов, е належащо построяването на контейнер за оръдията за сняг.
Аспарух Мачирски е създател и шеф на " Мачирски спорт ", която ръководи две дребни ски зони - на Офелиите и Ветровала (от страната на Златните мостове), в които има общо шест влека. " Всяка година минават механически обзор, всяка седмица минават профилактика ", споделя Мачирски, през чието ски учебно заведение всяка седмица минават стотици деца.
" Всичко е допустимо, стига да искаш да го направиш ", споделя той и дава образец с това, че единствено с едно оръдие за сняг обезпечава през целия сезон завивка от един метър неестествен сняг на повърхност от 12 декара. От личния си опит Аспарух Мачирски споделя, че Витоша има капацитет да развие голям брой дребни ски зони - по същия метод, по който той е развил Офелиите и Ветровала. Могат да бъдат възобновени пистите към хижите " Тинтява ", " Планинец ", " Сълзица " или под Голи връх. Той споделя, че в никакъв случай не е имал проблеми с вложенията си и процедурата е елементарна и предвидима. През " Мотен " и " Мачирски " всяка седмица минават към хиляда деца. За разлика от " Витоша ски ", чиято стратегия за образование на деца се финансира от страната, двете учебни заведения се устоят сами. " През седмицата планината е на децата на София ", споделя Аспарух Мачирски.
Фотограф: Надежда Чипева
През седмицата обаче нито един рейс на градския превоз не се качва в планината (а разписанието им през уикенда е толкоз несъответстващо, че в случай че се качите с първия рейс до Златните мостове, с цел да се качите до Черни връх, няма по какъв начин да хванете последния). Алтернативата е автомобил или кабинковият въжен превоз, който не е наличен за всеки. За семейство с две деца (да, без значение от възрастта им, те заплащат билет и карта) отиване и връщане коства 50 лв.. Веднъж попаднали в планината, те могат да карат или на детските писти, или на Лалето, тъй като нищо друго не работи.
През 1947 година, когато е писана публикацията в списание " Сердика " от началото на текста, вероятността е била оптимистична: " Много са грижите на Столична община, само че още по-голяма е силата, с които тия грижи намират решението си и се отхвърлят поредно. " Въпреки това железница по този начин и не е издигната.
И Аспарух Мачирски, и Иво Рангелов, споделят концепцията за публично-частно партньорство, което да сплоти вложители, спортни и туристически организации, изпълнителната власт и в което партньорство основна роля би трябвало да има точно Столична община. За да получи необятна поддръжка, локалната власт би трябвало да осъзнае, че Витоша е на всички, а освен на един. В противоположен случай планината ще остане затворена неизвестно до по кое време.
- От 10 години обаче притежателят на лифтовете и влековете е затворил планината
- От тази обстановка има елементарен излаз, в случай че Столична община в действителност желае да отбрани ползите на жителите Още по тематиката
Капан, заложен от страната
Държавата и общината залагат бомбата Витоша с отчуждаването на оборудванията
12 яну 2018
Три сюжета за бъдещето на Витоша
Отварянето на планината за хората може да стане по разнообразни способи и с друг резултат, като във всички водеща роля има Столична община
12 яну 2018
Фотогалерия: Протести " за " и " срещу " Пирин
Решението на кабинета за промени в устройствения проект на парка Пирин още веднъж подвигна хиляди на крайници в столицата и други градове в страната
12 яну 2018
Банско: новите линии на остарелия проблем
Осем въпроса и отговора за това за какво решението на държавното управление буди съмнения
4 яну 2018
Защо Витоша убива
Десетилетия лифтовете и влековете в планината не се ремонтират, с цел да се употребяват за напън в разногласието за разширението на ски зоната
29 яну 2016
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
" На чужденците от Централна Европа постоянно е бивало чудно, че извисената навъзбог планина край столицата ни още не е обвързвана с планинска железница, която би дала опция да се насладят на прелестите и да изпитат благотворното въздействие на високата планина освен нашите възторжени младежи, що и без железница крачат на горе, само че и всички ония поданици на столицата и посетители от провинцията и чужбина, които нямат задоволително сили и време да изкатерят пешком стръмните Витошки скатове. " Така стартира една публикация от 1947 година в издаваното от Столична община списание " Сердика ", озаглавена " Витошката железница ". Седемдесет години по-късно обявата, която преглежда другите разновидности за свързването на планината с града, звучи все по този начин настоящо.
През последните 10 години последователно Витоша, най-голямото спортно оборудване на столицата, се трансформира в една затворена планина. Фирмата - притежател на влековете и лифтовете, отхвърля да пусне две трети от тях, а останалите, като издигнатия преди половин век седалков въжен превоз Драгалевци - Бай Кръстьо - Голи връх, постоянно не работят.
До блокажа се стигна след безредното раздържавявaне на оборудванията на Витоша, което стана без ясна визия и гаранции за ползите на жителите и отхвърли на Столична община (на чиято територия се намира най-голяма част от планината) да се намеси.
Дебатът за бъдещето на Пирин, който активизира хиляди в митинг в отбрана на природата и в контрапротест за развиване на ските, демонстрира, че гражданската сила по тематиката е налице. В същото време достъпът и развиването на Витоша действително визира доста повече хора (над милион и половина поданици и още най-малко толкоз посетители на столицата), в сравнение с Банско. Една част от тях карат ски или сноуборд на писта.
Именно това - по какъв начин да наподобява ски зоната на Витоша е тематиката, която поляризира всеки диалог за развиването на планината.
Това е пропусната опция. Малко страни имат първокласната опция от столицата за по-малко от 40 минути да се качиш на 2000 метра надморска височина. Днес на Витоша не могат да се карат ски, а достъпът през лятото е в случай че не неуместен, то безценен. Въпреки помощта от страната, която получава под най-различна форма, компанията, която е притежател на оборудванията, е на загуба.
Влек " Заека "
Фотограф: Надежда Чипева
Просто обяснено, обстановката наподобява по този начин: Витоша сега е заключена сред три вида ползи. Собственикът на оборудванията на Витоша (който е прикрит зад номинален кипърски жител, само че най-вероятно, сходно на Банско, е един от акционерите в Първа капиталова банка Цеко Минев, който е и ръководител на Българската федерация по ски) е заел позицията или всичко (предложеният от него огромен проект за метаморфоза на пистите и съоръженията), или нищо.
Втората страна са природозащитниците, които не споделят напълно проектите, защото нарушават предпазените територии в планината, само че също по този начин и жители, които не са съгласни с методите на Цеко Минев и не желаят той да се трансформира в монополист и на Витоша.
На трето място е страната в лицето на централната и локалната власт, която явно е склонна да заеме страната на Минев, само че и заобикаля борба с другите групи и по този начин се стига до обстановката, в която Витоша се намира сега - недостъпна, само че също по този начин и рискова, тъй като изоставените и неподдържани уреди са рискови и към този момент има потърпевши поради тях.
Излизането от тази обстановка е просто (защото законите са ясни) и не толкоз скъпо - превръщането на Витоша в налична планина коства не повече от зала " Армеец " (вижте повече на стр. 16). Ако Столична община изпусне в този момент опцията да върне планината на хората, както го направи преди 10 години, то е допустимо идващ късмет и да няма.
Защо в този момент?
Преди три години стартира работа по обновен проект за ръководство на Витоша. Това е стратегическият документ, в който се залага посоката за развиване и би трябвало да откри салдото сред ползите на всички, които посещават планината. От две години планът се движи сред ръководството на парка и Министерството на околната среда и водите, като след питане на " Капитал " последните не можаха да се ангажират със период за приемането му.
По информация на " Капитал " планът е спрян, защото се чака разплитането на проблема с проекта на Пирин във Върховния административен съд. От едната страна на разногласието са властта и притежателят на оборудванията в Пирин и Витоша, които развиват тезата, че проектите за ръководство на планините не се нуждаят от екологична оценка, защото единствено показват разнообразни зони за действия, а от другата са екологичните организации, които, базирайки се на правото на Европейски Съюз, пазят тезата, че сходна оценка е наложителна.
Зад този на пръв взор нереален спор стои значима детайлност. Така нареченото зониране на парковете на процедура оставя бели петна в проекта за ръководство, които да бъдат попълнени след това с съответни капиталови оферти. По този метод се заобикаля концепцията проектът да заложи цялостната идея за развиване на планината.
Описаните в плана за проект на ръководство на Витоша така наречен зона за хижи, здания и спортни уреди и зона за туризъм покриват близо половината от територията на парка. Зад това бяло леке са скрити капиталовите планове на " Витоша ски ". Резултатът от сходен метод се вижда доста добре при строителната вакханалия в градовете, в които няма признати общи устройствени проекти, а градоустройството върви парче по парче през подробни устройствени проекти.
" За мен министерството би трябвало да отхвърли този проект като недопустим и да го върне за преправяне. Но чакам по-скоро да кажат дали би трябвало екологична оценка или не. Проблемът е, че нещата в министерството не се вземат решение експертно, а политически. Това ни демонстрира въпросът " Пирин ". Политическото равнище в министерството прегази експертното. Очаквам същото нещо за Витоша " разяснява пред " Капитал " Катерина Раковска от WWF.
Идеите на " Витоша ски " и техните поддръжници
Тази седмица " Витоша ски " (коментар от които потърсихме по няколко канала, само че ни беше отговорено, че отхвърлят да беседват с " Капитал " ) показаха така наречен план за развиване на оборудванията и пистите на Витоша. Той е еднакъв с показания преди пет години и планува изместване на ски центъра по-високо в планината посредством удължение трасето на Драгалевския, Симеоновския и Княжевския въжен превоз, построяването на писти в резервата " Бистришко бранище " и системи за произвеждане на сняг. В понеделник Радослав Пеев от " Витоша ски " съобщи, че сходна инвестиция ще коства 70 млн. евро.
От комерсиалния указател се вижда, че в края на предходната година сдружението е получило следващ заем от " Първа капиталова банка ", този път в размер на 9 млн. евро. От компанията не дадоха отговор на въпроса защо е провиснал този заем, само че ски-учител показа пред " Капитал ", че по нищо не проличава компанията да е направила вложения в сходен размер.
От няколко източника - и в общината, и от средите на ски спорта, " Капитал " научи, че тези проекти на " Витоша ски " имат поддръжката на Столична община.
Нещо, което си проличава и от позицията, която локалната власт изпрати на " Капитал ". От общината дадоха отговор, че чакат приемането на обновения проект, с цел да подхващат дейности. " Веднага по-късно Столична община има подготвеност да стартира изработването на профилирани устройствени проекти на зоните, намиращи се на територията на София. "
Седалков въжен превоз " Лалето "
Фотограф: Надежда Чипева
Плановете на " Витоша ски " са проблематични най-малкото заради четири аргументи. Първо, в по-голямата си част, те засягат единствено и само ски спорта. Второ, те ще бетонират компанията в планината. Трето, някои от концепциите заплашват предпазените зони (Бистришко бранище и Торфения резерват). И не на последно място - за десетте години, откогато е в планината, компанията не е посочила особена угриженост за публичния интерес. Ако беше противоположното, то надали щеше да остави толкоз доста уреди неработещи, да няма нито една категоризирана писта и да открият сезона през януари.
Или всичко, или нищо, или има и трети вид
За да заключи обстановката, Красимир Стоянов, дълготраен планински избавител и инструктор, който стои зад редица pro bono начинания на Витоша (възстановяването на пистата за ски тичане, стълбовата маркировка, почистването на Черни връх и т.н.), споделя два свои загатна: " По време на войната в Сърбия пътувах до Албания. Минахме около курорта Копаоник и той работеше. По време на войната. Наскоро бях в японския ски курорт Нисеко. Там имаше доста остарели уреди, които работеха. Едно от тях беше същото като едноседалковия въжен превоз, който беше на мястото на Заека и е издигнат през 50-те. " Красимир Стоянов е уверен, че Витоша има обществена функционалност и решението за нейното бъдеще е публично-частно партньорство.
Според някогашния шеф на естествен парк Витоша Тома Белев, който от години е обект на оскърбителен акции и посочван като главния провинен за положението на планината, от 2012 година насам няма безусловно никаква спънка пред " Витоша ски " да подмени съществуващите уреди с нови. Няма проблем да се смени мястото на стълбовете, единствено би трябвало да се резервира трасето.
Иво Рангелов, един от притежателите на ски учебното заведение " Мотен ", не споделя напълно тази позиция. При проектирането на оборудванията на лифтовете на Витоша са позволени голям брой неточности, които би трябвало да се поправят: " При всичките уреди на Витоша би трябвало да се изкачвате назад от финала на пистата до начaлото на лифта или влека. " Той е на мнение, че би трябвало да се промени и трасето на лифта Романски, тъй като сега високата му част минава през прохладно място. Освен това, счита Рангелов, е належащо построяването на контейнер за оръдията за сняг.
Аспарух Мачирски е създател и шеф на " Мачирски спорт ", която ръководи две дребни ски зони - на Офелиите и Ветровала (от страната на Златните мостове), в които има общо шест влека. " Всяка година минават механически обзор, всяка седмица минават профилактика ", споделя Мачирски, през чието ски учебно заведение всяка седмица минават стотици деца.
" Всичко е допустимо, стига да искаш да го направиш ", споделя той и дава образец с това, че единствено с едно оръдие за сняг обезпечава през целия сезон завивка от един метър неестествен сняг на повърхност от 12 декара. От личния си опит Аспарух Мачирски споделя, че Витоша има капацитет да развие голям брой дребни ски зони - по същия метод, по който той е развил Офелиите и Ветровала. Могат да бъдат възобновени пистите към хижите " Тинтява ", " Планинец ", " Сълзица " или под Голи връх. Той споделя, че в никакъв случай не е имал проблеми с вложенията си и процедурата е елементарна и предвидима. През " Мотен " и " Мачирски " всяка седмица минават към хиляда деца. За разлика от " Витоша ски ", чиято стратегия за образование на деца се финансира от страната, двете учебни заведения се устоят сами. " През седмицата планината е на децата на София ", споделя Аспарух Мачирски.
Фотограф: Надежда Чипева
През седмицата обаче нито един рейс на градския превоз не се качва в планината (а разписанието им през уикенда е толкоз несъответстващо, че в случай че се качите с първия рейс до Златните мостове, с цел да се качите до Черни връх, няма по какъв начин да хванете последния). Алтернативата е автомобил или кабинковият въжен превоз, който не е наличен за всеки. За семейство с две деца (да, без значение от възрастта им, те заплащат билет и карта) отиване и връщане коства 50 лв.. Веднъж попаднали в планината, те могат да карат или на детските писти, или на Лалето, тъй като нищо друго не работи.
През 1947 година, когато е писана публикацията в списание " Сердика " от началото на текста, вероятността е била оптимистична: " Много са грижите на Столична община, само че още по-голяма е силата, с които тия грижи намират решението си и се отхвърлят поредно. " Въпреки това железница по този начин и не е издигната.
И Аспарух Мачирски, и Иво Рангелов, споделят концепцията за публично-частно партньорство, което да сплоти вложители, спортни и туристически организации, изпълнителната власт и в което партньорство основна роля би трябвало да има точно Столична община. За да получи необятна поддръжка, локалната власт би трябвало да осъзнае, че Витоша е на всички, а освен на един. В противоположен случай планината ще остане затворена неизвестно до по кое време.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ