12 © Надежда Чипева 12 © Надежда Чипева Увеличаване Преглед

...
12 © Надежда Чипева 12 © Надежда Чипева Увеличаване Преглед
Коментари Харесай

Плуват ли корабчета

12 © Надежда Чипева 12 © Надежда Чипева
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Докато корабоплаването към момента ближе рани след рецесията, пристанищната активност и развъждането на аквакултури се развиват добре. Още по тематиката
Поправката " Домусчиев " разклати властта

С нападките си против вицепремиера Симеонов водачът на " Атака " комфортно разми отговорността на ГЕРБ и Движение за права и свободи за лобистките текстове за приватизацията
26 юли 2018
Домусчиев загуби делото за смяна на приватизационния контракт за БМФ

Собственикът на параходството ще би трябвало или да обезпечи нужния тонаж или да заплаща неустойки
12 юли 2018
Държавна китайска банка финансира Кирил Домусчиев

Споразумението за 94.15 млн. $ е за строителството на шест кораба на БМФ
8 юли 2018
Горещото лято на яхтения бизнес

Марините и продажбите на лодки в България порастват, само че страната не оказва помощ на развиването на този тип туризъм
14 юли 2017
Трябва да се осъзнаем като морска нация

Търговският шеф на Марина Порт Созопол Кристиана Илиева пред " Капитал "
14 юли 2017
Отнесени в Гърция

Все повече български моторни и ветроходни лодки се местят за непрекъснато в Северна Гърция
14 юли 2017
Бавното изплуване на рибния бизнес

Секторът е към момента малък и сив, само че в последно време леко пораства
5 дек 2014
Първият ферибот от Бургас за Поти потегля този петък

Инвестицията е на Цветелина Бориславова, която досега е вложила в морския бизнес над 50 млн. евро
13 авг 2014 Българското корабостроене надали ще доближи още веднъж мащабите на именития 100-хиляден танкер " Хан Аспарух ", издигнат през 70-те години във Варненския корабостроителен цех " Георги Димитров ", в този момент благосъстоятелност на " Булярд корабостроителна промишленост ". " Океански лов на риба " от дълго време е единствено спомен. Въпреки това бизнесът, обвързван с морето, през последните години пораства. Това демонстрират данните от неотдавна оповестен отчет на еврокомисията за синята стопанска система в Европейски Съюз. Според тях морската, или синята, стопанска система на България се е удвоила сред 2009 и 2016 година, когато е генерирала брутна добавена стойност в размер на 1.1 милиарда евро (2.63% от общата) и е формирала към 4% от Брутният вътрешен продукт на страната. Така на картата на морските страни в Европейски Съюз България дружно с Португалия се подрежда на седмо място по дял на синята стопанска система в Брутният вътрешен продукт на страната и на последно по мярка на заплатите и продуктивността на труда (виж графиките).

Най-големият дял, или три четвърти от добавената стойност, идва от туризма. Секторът основава и най-вече работни места. Извън него обаче има няколко не изключително известни бизнеса като пристанищна активност, ремонт и поддръжка на кораби, произвеждане на аквакултури. И те с избрани изключения също се развиват. Някои подсектори, като развъждане и преправка на аквакултури да вземем за пример, усилват в пъти продуктивността си. Докато други като морските транспорти към момента ближат рани след рецесията от 2008 година

Пристанища в развиване

След туризма максимален дял в синята стопанска система на страната имат пристанищата, въпреки и добавената стойност за стопанската система на този подсектор да се прави оценка на едвам 100 млн. евро през 2016 година Растежът му върви в комплект със съживяването на стопанската система и нараствания импорт на артикули. Най-голямото пристанище на база оборот е " БМФ Порт Бургас ", което за 2017 година е с растеж на приходите 71%. Компанията е концесионер на пристанище Бургас и е благосъстоятелност на " Адванс пропъртис " на братята Георги и Кирил Домусчиеви. " БМФ Порт Бургас " оперира терминалите за насипни товари " Бургас-изток - 2 " от 2012 година, а от 2013 година и този за контейнери - " Бургас-запад ". Наскоро от сдружението оповестиха, че до момента са вложени 99 млн. евро. за данъчен склад за горива, силозен комплекс за култивиране на зърнени товари и други От предходната година на пристанището огромен товародател е " Аурубис България ". За потребностите на медодобивния комбинат са били построени нов склад за обработка и предпазване на меден концентрат на стойност 15 млн. евро и терминал за обработка и предпазване на сярна киселина на стойност 14 млн. евро.

Второто по доходи пристанище още веднъж е в Бургас. Това е " Порт България Уест " на Цветелина Бориславова през капиталовия й фонд Си Ес Ай Еф (CSIF, Clever Synergies Investment Fund). Тя закупи бившето пристанище на " Океански лов на риба " в североизточната част на Бургаския залив през есента на 2013 година дружно с хладилната база и рибопреработвателно дружество в региона. През 2014 година фондът купи още едно пристанище, част от " Черноморски лов на риба Бургас ", намиращо се в съседство с първото, с цел да може да се развиват там фериботни транспорти. През август същата година беше пуснат и първият ферибот - " Дружба ", за грузинското пристанище Поти (сега стопира в Батуми) и Новоросийск, който може да транспортира над 200 контейнера, 110 камиона, 90 леки автомобила и към 400 пасажери. Така през предходната година пристанището на Цветелина Бориславова учетворява приходите си до 86 млн. лева и на процедура изпреварва държавното " Пристанище Варна ". В доклада на компанията се показва, че главната причина за огромния скок е продажбата на кораба " Дружба " на дъщерната " ПБ шипинг ". Пристанището обаче е отчело и растеж на обработените товари и те са били 555 хиляди тона, като най-сериозен е растежът при контейнерите - с 40%.

Плаващи проблеми

Според Българската морска камара (БМК) от идната година ще стартира да се ползва европейски правилник, който изисква обезпечаването на стоките във краткотрайните хранилища на пристанищата (терминалите). Това би трябвало да става с банкови гаранции пред Агенция " Митници ", което ще блокира съществени средства на фирмите. Някои пристанища в Европа са оповестени за свободни зони и са освободени от това обвързване, само че българските нямат подобен статут. От бранша пресмятат, че в някои случаи обезпечението може да доближи 20 млн. лева, което би ги сложило в неконкурентна позиция.

Друг настоящ проблем са случаите на изоставени от притежателите кораби или задържаните кораби, които с години стоят по пристанищата и заемат свободно за бизнес място. Например " Анатолий Колесов " и " Део Джоланти " стоят повече от 5 години във варненския кораборемонтен цех " Булярд ", тъй като техните притежатели не са платили за ремонта им, разясняват пред медиите от БМК. След близо година престой украинските моряци от задържания AMSEL, който беше на пристан край Варна, напуснаха кораба и си отпътуваха по родните места, без да са получили и стотинка от неизплатените им заплати. За да се решат сходни проблеми, от БМК оферират законови промени, които да дават избран период на корабособственика да се погрижи за съда и в случай че това не се случи, да се минава към обществена обмен.

Къде са корабите

Не толкоз розов е хоризонтът пред морския превоз, който беше мощно ударен от финансовата рецесия от 2008 година в световен мащаб. Секторът записва трагичен срив на навлото, което за корабособствениците значи или прекъсване на плавателните средства и заплащане на такси на пристанището, или осъществяване на поръчки под себестойност. В същото време на пазара излезе огромен свободен тонаж поради редица нови кораби, поръчани още преди рецесията, и това в допълнение забави възобновяване на бранша.

Българските корабособственици не съумяват да посрещнат добре тази дълга криза и доста от тях или са продали корабите си, или са банкрутирали. Към момента членовете на Българската асоциация на корабопритежателите се броят на пръстите на едната ръка. Компании, които преди рецесията се развиваха мощно - като да вземем за пример " Варна шипинг енд трейдинг ", сега са в разпродажба. Дружеството е благосъстоятелност на Веселин Генов, бивш представител на БМФ в Италия и брат на някогашния шеф на БМФ Гено Генов.

Единствената по-голяма компания - Параходство " Български морски флот " на братя Домусчиеви, също имаше съществени проблеми на международния пазар и неподходящата икономическа конюнктура се трансформира в причина корабособственикът да се опита да промени изискванията на приватизационния контракт, и по-специално да понижи условието за най-малък тонаж.

Другата по-голяма като доходи компания още веднъж е обвързвана с БМФ. Това е фериботната " Варнафери ", основана през 2011 година като взаимна компания сред БМФ и Параходство " Българско речно корабоплаване ", част от бизнеса на " Химимпорт ". Корабът й " Варна " вози по линията Варна - порт Кавказ. Сред огромните има и още един ферибот. Това е корабът " Белла " на " Белфери ", благосъстоятелност на община Белослав, който прави транспорти сред квартал " Аспарухово " и морска гара Варна. За услугата сдружението получава дотация.

Строителство и поправки

По-добре наподобява картината при корабостроенето и ремонтите. Първите пет компании имат общи доходи за 2017 година над 140 млн. лева и като се изключи наследника на Варненския корабостроителен цех - " Булярд корабостроителна промишленост ", останалите работят на облага.

В този бизнес, вместо да пречи, рецесията оказва помощ. Някои корабособственици вземат решение да употребяват момента на по-слаби поръчки и да вкарат плавателните си средства за ремонт, като клиентите са главно непознати сдружения.

Генерален проблем на локалното корабостроене спрямо огромните в света от Китай и Южна Корея е неналичието на задоволително финансов запас. При строителството на кораби клиентът нормално изисква от корабостроителницата избрани финансови гаранции. Така преди години бизнесът се опита да стартира концепцията за държавен гаранционен фонд, само че не беше призната, защото по разпоредбите на Европейски Съюз това би било неразрешена държавна помощ.

Извън бизнесите, свързани с кораби, сред 2009 и 2016 година най-бързо пораства продуктивността в условно наречения от Европейска комисия подсектор " Живи запаси " - рандеман, обработка и търговия с живи морски запаси. Докато работещите тук понижават с 3.5% до 8 хиляди, добавената стойност се утроява до 66.1 млн. евро през 2016 година Заради ниската консумация на риба в страната и търсенето на евтини риби браншът се е ориентирал към преправяне и следващ експорт на продукцията си. Платната на яхтите

Далеч по-дребен по мащаб в България е бизнесът с яхти и марините, въпреки и тук да има растеж. По данни на " Морска администрация " през 2016 година са регистрирани 149 яхти с дължина над 7 метра, до момента в който през 2015 година те са били единствено 96. Въпреки това капацитетът на този бизнес не е голям - доста по-силна притегателна мощ от българското Черноморие има Гърция поради мощните си обичаи, по-разчупено и забавно за корабоплаване крайбрежие и по-облекчени условия. Така доста от българските притежатели избират да закарат лодките си в южната ни съседка.

Липсата на яхти основава сериозен проблем на операторите на марини и фирмите не могат да се похвалят с огромни обороти и облаги. " Трябва да има сериозна маса от яхти в пристанището, с цел да може инвестицията да се изплаща ", разяснява преди време Лъчезар Братоев, ръководител на Българската асоциация на яхтените пристанища, който оперира едно от яхтените пристанища на Варна през сдружението " ЛЗ Яхтинг 1991 ".

Единствената частна марина, построена от нулата, пък е " Марина Диневи " в Свети Влас. Останалите са главно доизграждане на кейове на приватизирани сдружения от " Черноморски лов на риба ". Примери за това са марините в Балчик, Несебър и Созопол.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР