"Ние сме Италия" или всички сме сами за себе си
12 12 Жак Делор, един от именитите ръководители на Европейската комисия, по чието време се слагат основите на това, което е Европейски Съюз през днешния ден, от години се е отдръпнал от публичността. Но тези дни той наруши мълчанието си, с цел да предизвести, че неналичието на взаимност е " смъртоносна опасност за Европейски Съюз ". И напълно не е единственият, който се тревожи, че Европейският съюз, който мина през еврокризата и мигрантския напън, може да не оцелее след пандемията от ковид.
В толкоз последна обстановка по този начин обичаните в Брюксел междинни решения няма да свършат работа. Ефектът от пандемичния потрес върху стопанската система на еврозоната и обществените финанси ще е толкоз голям, че единственият логичен път напред е общо изпитание с обединената мощност на Европейската централна банка, институциите на Европейски Съюз и националните държавни управления. Само че последните не престават да спорят за така наречен корона облигации и потреблението на Европейския стабилизационен механизъм (спасителният фонд на еврозоната). Разделението по оста север-юг и острите реплики са неприятно дежавю от драмата с Гърция. Разликата е, че този път не става въпрос единствено за пари, а безусловно за човешки животи. И също така в този момент никой не може да бъде упрекнат, че самичък си е отговорен, тъй като не си е написал домашното.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Без помощ Италия е изложена на риск от филантропична злополука плюс икономическа меланхолия. Но вместо поддръжка под формата на общ дълг Германия, Нидерландия и останалите от " Пестеливата четворка " оферират съпроводени от условия заеми. Ако има миг, в който Берлин би трябвало да изостави фискалните си табута, той е в този момент. Защото, както го формулира едно заглавие на Politico, бъдещето на Италия е в ръцете на Германия. А бъдещето на Италия е бъдещето на Европейски Съюз.
В толкоз последна обстановка по този начин обичаните в Брюксел междинни решения няма да свършат работа. Ефектът от пандемичния потрес върху стопанската система на еврозоната и обществените финанси ще е толкоз голям, че единственият логичен път напред е общо изпитание с обединената мощност на Европейската централна банка, институциите на Европейски Съюз и националните държавни управления. Само че последните не престават да спорят за така наречен корона облигации и потреблението на Европейския стабилизационен механизъм (спасителният фонд на еврозоната). Разделението по оста север-юг и острите реплики са неприятно дежавю от драмата с Гърция. Разликата е, че този път не става въпрос единствено за пари, а безусловно за човешки животи. И също така в този момент никой не може да бъде упрекнат, че самичък си е отговорен, тъй като не си е написал домашното.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Без помощ Италия е изложена на риск от филантропична злополука плюс икономическа меланхолия. Но вместо поддръжка под формата на общ дълг Германия, Нидерландия и останалите от " Пестеливата четворка " оферират съпроводени от условия заеми. Ако има миг, в който Берлин би трябвало да изостави фискалните си табута, той е в този момент. Защото, както го формулира едно заглавие на Politico, бъдещето на Италия е в ръцете на Германия. А бъдещето на Италия е бъдещето на Европейски Съюз.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ