112 години от смъртта на Дамян Груев
112 години от гибелта на Дамян Груев
Днес, 23 декември, се навършват 112 години от героичната гибел на един от най-великите български революционери - Дамян Груев.
Дамян (Даме) Йованов Груев е деятел на българското национално-освободителното придвижване в Македония и Одринско, един от създателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е през 1871 година в село Смилево, Битолско. Основно обучение приключва в Битоля, след което стартира да учи в Солунската българска мъжка гимназия.
Той дефинира и датата на експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След неуспеха на въстанието не напуща Македония и продължава присъединяване си в живота на ВМОРО. През лятото на 1906 година с дребна чета обхожда другите й краища. През декември същата година попада на турска потеря край с. Русиново, Малешевско, и пада погубен в завързалата се престрелка. Сръбския вестник “Мали вестник ” в миг на всенародна тъга във всички български краища, до които доближава тъжната новина за гибелта на Даме написа следното: “Съжаляваме единствено, че той не е умрял от наша ръка ”.
На 2 януари 1907 година Иван Вазов написа стихотворението ”Дамяну Груеву ”. Поводът е трагичната крах на войводата на 23 декември предната година в Малешевската планина. В един от дванадесетте куплета на това стихотворение Народният стихотворец възкликва: „ О, Македонио, ти губиш своя Левски, най-верния си наследник, най-силния си меч... ” Само в тези два стиха като че ли е казано всичко за личността, която преора докрай душата на македонския българин и хвърли в нея семето на идеала за независимост. Семето, което по този начин стремглаво избуя, че трансформира Организацията, основана по подстрекателство на този човек, в мит, действително присъстващ в живота и съзнанието на целия народ и съкровено прегърнат като негова неотменна същина. Тук има нещо свръхестествено, свръхреално, свръхнечовешко.
При едно престояване в София след първата си обиколка из Македония, Груев пожелава да се срещне с доктор Константин Стоилов, тогава министър-председател. Когато Груев влиза в двора, доктор К. Стоилов го съглежда от прозореца и споделил на окръжаващите го в стаята: ”Едно дете дохожда при мен... ” След половин час диалог доктор Стоилов се сбогува с Груев и влизайки при другарите си, извиква: ”Един популярен човек преди малко излезе от къщи... ”
Десетина години по-късно, в края на 1904 година, идвайки в София, с цел да закрепи малко поразклатеното си здраве, той е издебнат от кореспондента на съветския вестник „ Новое время ” Кирилов, който го интервюира. Това изявление излиза и в софийския в. ”Ден ” на 16 януари 1905 година Освен проблемите, които основава сръбската и гръцката агитация в Македония, Груев разкрива изрично и националното си възприятие: ”Българите в Македония се държат по-лоялно, в сравнение с гърците и сърбите, може би по тази причина, тъй като нашите там са мнозинство и ние усещаме солидна нравствена почва под краката си... В градовете, паланките, в огромните села цифрата на съзнателните българи е прекомерно огромно... ”
"Даме е исполин на българския дух в Македония, връх, в подножието, на който духовни пигмеи на мощ се мъчат да прекрояват облика му по собствен облик и сходство!", написа преди години Иван Николов, публицист, журналист и основен редактор на списание България-Македония. /БГНЕС
Днес, 23 декември, се навършват 112 години от героичната гибел на един от най-великите български революционери - Дамян Груев.
Дамян (Даме) Йованов Груев е деятел на българското национално-освободителното придвижване в Македония и Одринско, един от създателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е през 1871 година в село Смилево, Битолско. Основно обучение приключва в Битоля, след което стартира да учи в Солунската българска мъжка гимназия.
Той дефинира и датата на експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След неуспеха на въстанието не напуща Македония и продължава присъединяване си в живота на ВМОРО. През лятото на 1906 година с дребна чета обхожда другите й краища. През декември същата година попада на турска потеря край с. Русиново, Малешевско, и пада погубен в завързалата се престрелка. Сръбския вестник “Мали вестник ” в миг на всенародна тъга във всички български краища, до които доближава тъжната новина за гибелта на Даме написа следното: “Съжаляваме единствено, че той не е умрял от наша ръка ”.
На 2 януари 1907 година Иван Вазов написа стихотворението ”Дамяну Груеву ”. Поводът е трагичната крах на войводата на 23 декември предната година в Малешевската планина. В един от дванадесетте куплета на това стихотворение Народният стихотворец възкликва: „ О, Македонио, ти губиш своя Левски, най-верния си наследник, най-силния си меч... ” Само в тези два стиха като че ли е казано всичко за личността, която преора докрай душата на македонския българин и хвърли в нея семето на идеала за независимост. Семето, което по този начин стремглаво избуя, че трансформира Организацията, основана по подстрекателство на този човек, в мит, действително присъстващ в живота и съзнанието на целия народ и съкровено прегърнат като негова неотменна същина. Тук има нещо свръхестествено, свръхреално, свръхнечовешко.
При едно престояване в София след първата си обиколка из Македония, Груев пожелава да се срещне с доктор Константин Стоилов, тогава министър-председател. Когато Груев влиза в двора, доктор К. Стоилов го съглежда от прозореца и споделил на окръжаващите го в стаята: ”Едно дете дохожда при мен... ” След половин час диалог доктор Стоилов се сбогува с Груев и влизайки при другарите си, извиква: ”Един популярен човек преди малко излезе от къщи... ”
Десетина години по-късно, в края на 1904 година, идвайки в София, с цел да закрепи малко поразклатеното си здраве, той е издебнат от кореспондента на съветския вестник „ Новое время ” Кирилов, който го интервюира. Това изявление излиза и в софийския в. ”Ден ” на 16 януари 1905 година Освен проблемите, които основава сръбската и гръцката агитация в Македония, Груев разкрива изрично и националното си възприятие: ”Българите в Македония се държат по-лоялно, в сравнение с гърците и сърбите, може би по тази причина, тъй като нашите там са мнозинство и ние усещаме солидна нравствена почва под краката си... В градовете, паланките, в огромните села цифрата на съзнателните българи е прекомерно огромно... ”
"Даме е исполин на българския дух в Македония, връх, в подножието, на който духовни пигмеи на мощ се мъчат да прекрояват облика му по собствен облик и сходство!", написа преди години Иван Николов, публицист, журналист и основен редактор на списание България-Македония. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ