11 ноември, 1918 година. В близост до френския град Компиен

11 ноември, 1918 година. В непосредственост до френския град Компиен победената Германия е принудена да подпише съглашение за преустановяване на бойните дейности с нейните съперници - Съединени американски щати, Британската империя и Франция. Според една от клаузите на мирния контракт германците са принудени да оставят на врага десетки хиляди картечници, оръдия, самолети, минохвъргачки - изобщо сериозен военен боеприпас. И по този начин приключва Първата международна война, която човечеството ще схване като най-големия смут, стоварил се върху народите. И ще сгреши.

Ноември, 2018-та. 100 години след разрушителния прелом за власт и сфери на въздействие на Стария континент, Берлин показва на света проект за разоръжаване на Европа. Германският външен министър Хайко Маас вижда реализацията на това амбициозно начинание през продан на данни сред Съединени американски щати, Русия и Европа, плюс взаимна оценка на рисковете и световните закани. Нещо повече, предлага се цялостен надзор над ракетите - както балистични, по този начин и крилати. Ще се търси и съглашение с Китай за по-голяма бистрота на ракетната стратегия на Поднебесната империя. Планът е с отворена алтернатива и за регулярно възобновяване на разпоредбите при положение, че се появят нови типове въоръжение.
Предложението идва на фона на все по-категоричните поръчки на президента Доналд Тръмп за евакуиране на Съединени американски щати от историческия контракт за ракетите със междинен и дребен обхват, подписан от Рейгън и Горбачов през 1987 година Идеята, че Европа изобщо може да пристъпи към разоръжаване звучи толкоз дилетантски, че съвсем се заиграва с комичното, до момента в който гневно се ускорява нападателната изразителност с все по този начин нескрити закани сред великите сили. И даже не би трябвало да се връщаме доста обратно във времето. През октомври НАТО стартира най-мащабните военни учения на западния защитителен съюз от края на Студената война насам. Маневрите включваха разполагането 50 000 бойци около 198-километровата граница на Норвегия с Русия в Арктика. И това като че ли беше отговор на също най-големите военни акции на Москва в Далечния изток единствено месец по-рано.
И несъмнено си мислите, че всичко това не ни визира, само че чуйте: по данни на организация France Presse единствено през 2017 година България е изнесла оръжие на стойност 1,2 милиарда евро. Констатациите сочат, че споровете в Близкия изток са засилили неимоверно продажбите на родни муниции, а Саудитска Арабия, Индия, Съединени американски щати и Ирак остават главните купувачи.
И по този начин в този все по-объркан свят, изпаднал във фрагментарност и непрекъснато прегрупиране на упоритостите за власт, основаването на една нова " Европа на оръжията " наподобява все по-плашещо. И все по-реално.
Като за това приказва и френският президент Еманюел Макрон. В цялостен асинхрон с изказванията на Берлин, Париж счита, че е извънредно време да се сътвори същинска европейска войска, която да пази континента и от Вашингтон, и от Москва. А Макрон е уверен, че мирът в Европа е нерешителен, като декларира това единствено дни, преди да посрещне десетки международни водачи, в това число Доналд Тръмп и Владимир Путин, в неделя, когато ще бъдат маркирани 100 години от края на Първата международна война.
И като че ли един век не е задоволителен, с цел да я има " Европа на мира ". Не са задоволителни нито жертвите, нито оръжията пред човешкото зло, родено в лакомия и подправен блян към доминация. Но повече от ясно е в действителност, че " Европа на мира " е нужна, с цел да е на облага " Светът на оръжията ".