11 май е свързан с раждането и смъртта на двама от най-великите и обичани любители на чашката
11 май е обвързван с раждането и гибелта на двама от най-великите пияници на ХХ век. През 1940 година в столичния квартал Коньовица се ражда Иван Славков. Батето е една от емблематичните персони в историята на България от по-новата ера. По бохемство с него може да се мери само братът на Цар Борис ІІІ принц Кирил. На този ден преди 28 години си отива огромният съветски публицист Венедикт Ерофеев. Общото сред двамата, с изключение на любовта към алкохола, е също по този начин неповторимото възприятие за комизъм, подигравка, самоирония, стигаща до самосарказъм.
Животът на двамата обаче е радикално друг. След оскъдно детство и юношество Иван Славков претърпява прелом, като губи първата си брачна половинка, която умира в самолетна злополука. Нещастието обаче открива вратата към втората сватба на Батето, която го изстрелва в българския хайлайф, а след това и в международната спортна върхушка. Славков подписва брак с дъщерята на първия партиен и държавен началник Тодор Живков - Людмила, което му отваря път към разточителен живот и популярност. В последна сметка той става жертва на тях, защото умира едвам на 70 години. Преди това обаче удоволствията на Батето са що се касае за 10 човешки живота.
Пътят на Славков минава през поста общоприет шеф на държавната телевизия, което е пост, еднакъв на министерски. Паралелно с това той се издига в Международния олимпийски комитет, където израства до доживотен член. Батето оглавява и футбола ни, като го управлява съвсем 10 години. И тъй като никой не е по-голям от живота, на Иван Славков в края на виталния му път бе предоставено да изпие горчивата чаша. Заради скърпен от Военновъздушни сили скандал с рушвет той бе изваден от олимпийското придвижване, а дружно с това се елементарни и с поста си в БФС макар огромното другарство с тогавашния необут на ФИФА Сеп Блатер.
Като огромен пич, Батето не упрекна никой и до последния си ден резервира неповторимата жадност за живот с неповторимото възприятие за комизъм. Ще бъде запомнен с лафа " Скучно е единствено там, където ме няма ".
Далеч по-тъжен е животът на Венедикт Ерофеев, само че никога и с по-малко страсти.
Най-прочутото произведение на Ерофеев е считана като библия на пияниците повест „ Москва - Петушки “, написана през 1969-1970 година. Публикувана е за пръв път през 1973 година в Израел, след това - в Париж (1977) и чак през 1989-а - в Съюз на съветските социалистически републики (списание „ Вест “). Сходна е ориста и на другите текстове на Ерофеев: те излизат първо в чужбина и чак в края на перестройката - в родината му.
Неслучайно Ерофеев постоянно е сравняван с Чарлз Буковски: и двамата са отритнати от обществото и репресирани от страната, сменят работа след работа и град след град, живеят измежду народа, четат доста, пият без мярка, пишат „ нецензурно “, проникновено и иронично, нехаят за условностите, приживе се трансформират в паметни създатели.
Животът на двамата обаче е радикално друг. След оскъдно детство и юношество Иван Славков претърпява прелом, като губи първата си брачна половинка, която умира в самолетна злополука. Нещастието обаче открива вратата към втората сватба на Батето, която го изстрелва в българския хайлайф, а след това и в международната спортна върхушка. Славков подписва брак с дъщерята на първия партиен и държавен началник Тодор Живков - Людмила, което му отваря път към разточителен живот и популярност. В последна сметка той става жертва на тях, защото умира едвам на 70 години. Преди това обаче удоволствията на Батето са що се касае за 10 човешки живота.
Пътят на Славков минава през поста общоприет шеф на държавната телевизия, което е пост, еднакъв на министерски. Паралелно с това той се издига в Международния олимпийски комитет, където израства до доживотен член. Батето оглавява и футбола ни, като го управлява съвсем 10 години. И тъй като никой не е по-голям от живота, на Иван Славков в края на виталния му път бе предоставено да изпие горчивата чаша. Заради скърпен от Военновъздушни сили скандал с рушвет той бе изваден от олимпийското придвижване, а дружно с това се елементарни и с поста си в БФС макар огромното другарство с тогавашния необут на ФИФА Сеп Блатер.
Като огромен пич, Батето не упрекна никой и до последния си ден резервира неповторимата жадност за живот с неповторимото възприятие за комизъм. Ще бъде запомнен с лафа " Скучно е единствено там, където ме няма ".
Далеч по-тъжен е животът на Венедикт Ерофеев, само че никога и с по-малко страсти.
Най-прочутото произведение на Ерофеев е считана като библия на пияниците повест „ Москва - Петушки “, написана през 1969-1970 година. Публикувана е за пръв път през 1973 година в Израел, след това - в Париж (1977) и чак през 1989-а - в Съюз на съветските социалистически републики (списание „ Вест “). Сходна е ориста и на другите текстове на Ерофеев: те излизат първо в чужбина и чак в края на перестройката - в родината му.
Неслучайно Ерофеев постоянно е сравняван с Чарлз Буковски: и двамата са отритнати от обществото и репресирани от страната, сменят работа след работа и град след град, живеят измежду народа, четат доста, пият без мярка, пишат „ нецензурно “, проникновено и иронично, нехаят за условностите, приживе се трансформират в паметни създатели.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ