Становище: Вложителите в КТБ могат да съдят държавата за забавено изплащане на депозитите
11 август 2014 година Протест на инвеститори в КТБ пред постройката на Българска народна банка
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Поправката " Пеевски " за КТБ може да стигне и до Съда на Европейски Съюз
Едно от засегнатите сдружения от законовите промени против прихващанията желае от българския съд да ги прати за пояснение в Люксембург
22 мар 2018
Два разновидността за ориста на КТБ се преглеждат във втората стенограма
Участниците в срещата разискват каква да бъде ориста на банката
9 юли 2017
Горанов: Няма да се основава специфичен фонд за ликвидна поддръжка на банки
Ще има написани правила, по които да се регламентира механизъм за финансиране
29 юни 2017 Изплащането на обезпечените депозити на вложителите в КТБ през 2014 година е забавено с близо пет месеца – трябвало да е започва най-късно на 20 юли 2014 година, а е почнало чак през декември същата година. Затова тези инвеститори имат право да съдят българската страна за вреди от нарушаване на европейското право. Това следва от заключението на генералния юрист Юлиана Кокот, показано през днешния ден пред Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по дело, формирано по преюдициално питане на Административен съд-Варна.
Делото
Делото в България е почнало по иск на вложителя в КТБ Николай Кантарев, който е разкрил сметка в банката на 4 март 2014 година, т.е. три месеца и половина преди слагането й под специфичен контрол поради несъстоятелност на 20 юни с.г. През 2015 година Кантарев завежда дело за вреди против Българска народна банка в размер на 3710.91 лева, задето му е забравено изплащането на депозитите и той не е могъл да се разпорежда с парите си близо шест месеца. Той се базира на Директива 94/19 (Директива на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година по отношение на схемите за гарантиране на депозити), която изисква изплащането да обезпечените депозити от специфичния фонд да стартира до 20 дни от момента, в който е открито, че депозитите са неналични в банката. В случая специфичният фонд е Фондът за гарантиране на влоговете.
Според заключението на генералния юрист Кокот, " неналичността на депозитите би трябвало да бъде открита в период от пет работни дни откакто способният орган е открил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила дължимите и изискуеми депозити ", без значение по кое време е постановено решението за нейната несъстоятелност и отнемането на лиценза й. Този миг е 20 юни 2014 година, като Установяването би трябвало да бъде осъществено по метод, който недвусмислено да покаже на системата за гарантиране на депозити (Фонда), че е почнал да тече срокът от 20 работни дни по член 10, §1 от директивата, в който би трябвало да стартира изплащането на обезпечените депозити на вложителите. Фактът на слагането на банката под специфичен контрол не трансформира тези условия във връзка с определяне на изчезналите депозити и задължението за изплащането им. Няма значение също по този начин дали вложителят е предявил искане за погашение пред банката или не.
В България Фондът за гарантиране на влоговете бе известен едвам откакто на 6 ноември 2014 година Българска народна банка лиши лиценза на КТБ и я задължи да подаде искане за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност, а това е трябвало да стане на 30 юни 2014 година, пет работни дни откакто банката е сложена под специфичен контрол.
Заключенията на генералния юрист не обвързват Съда в Люксембург, само че нормално те са възприемани най-малко в основата си. Ако Съд на Европейския съюз схване това мнение в решението си, практическият резултат ще е, че всички инвеститори с обезпечени депозити в КТБ, без изключение, ще могат да съдят Българска народна банка за вреди от забавеното погашение на депозитите.
Друг е въпросът, че в множеството случаи мъчно биха се потвърдили вреди в огромен размер и за инвеститори физически лица и за компании, разяснява юристът Станислав Костов, специалист по европейско право. Обичайните материалните вреди от забавянето са в границите на лихвата, която би получил вложителят другаде, в случай че не може а се потвърдят съществени загуби от провалена договорка или други, а неимуществените ще би трябвало да се потвърждават.
Костов обаче откроява различен значителен миг в това умозаключение, а точно, че в него категорично се споделя, че това нарушаване на Директива 94/19 е задоволително значително нарушаване на правото на Евросъюза, с цел да ангажира отговорността на съответната страна членка, което е една от предпоставките да се води дело за вреди против страната.
Свързан резултат
Всъщност решението по това дело от юристите се чака с неспокойствие не толкоз поради Директива 94/19 и депозитите в КТБ, колкото поради упованията, че то най-сетне ще даде изясненост за процедурата, по която в България би трябвало да се водят делата за отговорност на страната за вреди от несъблюдение на европейското право (с съображение член 4§3 от ДЕС).
В момента правосъдната процедура е извънредно спорна по въпроса дали тези каузи би трябвало да се водят по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) или по Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), а от това зависи и процедурата, и размерът на таксата - елементарна такса от 10 лева по ЗОДОВ или пропорционална от 4% върху цената на желае. Става въпрос за огромен брой разнородни каузи, в това число и няколко десетки каузи против Народното събрание.
Тази спорна процедура стана причина за тълкувателно дело във Върховен касационен съд, формирано през 2015 година с въпроса кой съд би трябвало да гледа делата за отговорност на страната за нарушение на правото на Европейски Съюз на съображение член 4§3 Договор за Европейския съюз и по какъв процесуален ред. Това дело на собствен ред бе спряно до изговаряне на Съд на Европейския съюз по преюдициалното питане на Административен съд – Варна. Спрени бяха и огромна част от делата против държавни органи за вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз.
В заключението на генералния юрист се споделя, че е възможно да се ползват два процесуални режима съгласно държавния орган, против който се предявява иск за отговорност на страната заради нарушавания на правото на Съюза. Същественото е обаче, че ищецът би трябвало да е наясно по кой процесуален ред би трябвало да прибегне във всеки съответен случай. Нещо повече, споделя генералният юрист - този процесуален режим би трябвало да разрешава ефикасното осъществяване на правото на обезщетение за вреди на съображение на правото на Съюза. Тя дава и различен жокер – отговорността по Закон за задълженията и договорите е отговорна отговорност, до момента в който за ангажиране на отговорността на страната на съображение на правото на Съюза има три условия - ясна правна норма, която дава права , задоволително значително нарушаване и директна причинно-следствена връзка сред нарушаването и породените вреди, само че не се потвърждава виновност.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Поправката " Пеевски " за КТБ може да стигне и до Съда на Европейски Съюз
Едно от засегнатите сдружения от законовите промени против прихващанията желае от българския съд да ги прати за пояснение в Люксембург
22 мар 2018
Два разновидността за ориста на КТБ се преглеждат във втората стенограма
Участниците в срещата разискват каква да бъде ориста на банката
9 юли 2017
Горанов: Няма да се основава специфичен фонд за ликвидна поддръжка на банки
Ще има написани правила, по които да се регламентира механизъм за финансиране
29 юни 2017 Изплащането на обезпечените депозити на вложителите в КТБ през 2014 година е забавено с близо пет месеца – трябвало да е започва най-късно на 20 юли 2014 година, а е почнало чак през декември същата година. Затова тези инвеститори имат право да съдят българската страна за вреди от нарушаване на европейското право. Това следва от заключението на генералния юрист Юлиана Кокот, показано през днешния ден пред Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по дело, формирано по преюдициално питане на Административен съд-Варна.
Делото
Делото в България е почнало по иск на вложителя в КТБ Николай Кантарев, който е разкрил сметка в банката на 4 март 2014 година, т.е. три месеца и половина преди слагането й под специфичен контрол поради несъстоятелност на 20 юни с.г. През 2015 година Кантарев завежда дело за вреди против Българска народна банка в размер на 3710.91 лева, задето му е забравено изплащането на депозитите и той не е могъл да се разпорежда с парите си близо шест месеца. Той се базира на Директива 94/19 (Директива на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година по отношение на схемите за гарантиране на депозити), която изисква изплащането да обезпечените депозити от специфичния фонд да стартира до 20 дни от момента, в който е открито, че депозитите са неналични в банката. В случая специфичният фонд е Фондът за гарантиране на влоговете.
Според заключението на генералния юрист Кокот, " неналичността на депозитите би трябвало да бъде открита в период от пет работни дни откакто способният орган е открил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила дължимите и изискуеми депозити ", без значение по кое време е постановено решението за нейната несъстоятелност и отнемането на лиценза й. Този миг е 20 юни 2014 година, като Установяването би трябвало да бъде осъществено по метод, който недвусмислено да покаже на системата за гарантиране на депозити (Фонда), че е почнал да тече срокът от 20 работни дни по член 10, §1 от директивата, в който би трябвало да стартира изплащането на обезпечените депозити на вложителите. Фактът на слагането на банката под специфичен контрол не трансформира тези условия във връзка с определяне на изчезналите депозити и задължението за изплащането им. Няма значение също по този начин дали вложителят е предявил искане за погашение пред банката или не.
В България Фондът за гарантиране на влоговете бе известен едвам откакто на 6 ноември 2014 година Българска народна банка лиши лиценза на КТБ и я задължи да подаде искане за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност, а това е трябвало да стане на 30 юни 2014 година, пет работни дни откакто банката е сложена под специфичен контрол.
Заключенията на генералния юрист не обвързват Съда в Люксембург, само че нормално те са възприемани най-малко в основата си. Ако Съд на Европейския съюз схване това мнение в решението си, практическият резултат ще е, че всички инвеститори с обезпечени депозити в КТБ, без изключение, ще могат да съдят Българска народна банка за вреди от забавеното погашение на депозитите.
Друг е въпросът, че в множеството случаи мъчно биха се потвърдили вреди в огромен размер и за инвеститори физически лица и за компании, разяснява юристът Станислав Костов, специалист по европейско право. Обичайните материалните вреди от забавянето са в границите на лихвата, която би получил вложителят другаде, в случай че не може а се потвърдят съществени загуби от провалена договорка или други, а неимуществените ще би трябвало да се потвърждават.
Костов обаче откроява различен значителен миг в това умозаключение, а точно, че в него категорично се споделя, че това нарушаване на Директива 94/19 е задоволително значително нарушаване на правото на Евросъюза, с цел да ангажира отговорността на съответната страна членка, което е една от предпоставките да се води дело за вреди против страната.
Свързан резултат
Всъщност решението по това дело от юристите се чака с неспокойствие не толкоз поради Директива 94/19 и депозитите в КТБ, колкото поради упованията, че то най-сетне ще даде изясненост за процедурата, по която в България би трябвало да се водят делата за отговорност на страната за вреди от несъблюдение на европейското право (с съображение член 4§3 от ДЕС).
В момента правосъдната процедура е извънредно спорна по въпроса дали тези каузи би трябвало да се водят по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) или по Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), а от това зависи и процедурата, и размерът на таксата - елементарна такса от 10 лева по ЗОДОВ или пропорционална от 4% върху цената на желае. Става въпрос за огромен брой разнородни каузи, в това число и няколко десетки каузи против Народното събрание.
Тази спорна процедура стана причина за тълкувателно дело във Върховен касационен съд, формирано през 2015 година с въпроса кой съд би трябвало да гледа делата за отговорност на страната за нарушение на правото на Европейски Съюз на съображение член 4§3 Договор за Европейския съюз и по какъв процесуален ред. Това дело на собствен ред бе спряно до изговаряне на Съд на Европейския съюз по преюдициалното питане на Административен съд – Варна. Спрени бяха и огромна част от делата против държавни органи за вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз.
В заключението на генералния юрист се споделя, че е възможно да се ползват два процесуални режима съгласно държавния орган, против който се предявява иск за отговорност на страната заради нарушавания на правото на Съюза. Същественото е обаче, че ищецът би трябвало да е наясно по кой процесуален ред би трябвало да прибегне във всеки съответен случай. Нещо повече, споделя генералният юрист - този процесуален режим би трябвало да разрешава ефикасното осъществяване на правото на обезщетение за вреди на съображение на правото на Съюза. Тя дава и различен жокер – отговорността по Закон за задълженията и договорите е отговорна отговорност, до момента в който за ангажиране на отговорността на страната на съображение на правото на Съюза има три условия - ясна правна норма, която дава права , задоволително значително нарушаване и директна причинно-следствена връзка сред нарушаването и породените вреди, само че не се потвърждава виновност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ