11 август 1877 г. е един от най-драматичните и кървави

11 август 1877 година е един от най-драматичните и кървави дни в българската история. Тогава се е състояла решителната борба за Шипка, която предопределя изхода от войната и бъдещето на България.

След боевете за Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си - 27 000 постоянна армия - без башибозука, и 34 оръдия, към Шипченския проход. Придвижването на турските войски остава незнайно за съветското командване, което чака врага на друго място. Този остроумен ход накланя везните в интерес на поробителя.

Още на разсъмване турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10:00 ч. османците получават подкрепление. Към обяд всички турски офанзиви са отбити, само че ситуацията остава тежко. Патроните и снарядите са на изчерпване. Към 17:00 ч. настава сериозният миг. В багра се включват всички, даже и тежко ранените. Страх обгръща турците, когато против тях полетяват трупове.

В точния миг редиците на военачалник Радецки идват в помощ на бранителите, които със сетни сили задържат върха. Вследствие на всичко това, Шипка е избавена, а армията на Сюлейман паша не съумява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подкрепи Осман паша.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
по какъв начин прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на багра ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури след стихии! Рояк след рой!
Сюлейман безумний сочи върха отново
и вика: " Търчете! Тамо са раите! "
И ордите потеглят с крясъци ядосани,
и " Аллах! " гръмовно въздуха свада.
Върхът дава отговор с други зов: ура!

...........................
И през днешния ден йощ Балканът, щом стихия зафаща,
спомня тоз ден плевел, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

 

Трафик Нюз