Чуден празник е днес! Почитаме паметта на мъченик, видял чудесата при Христовата смърт!
Св. Калистрат е живял през трети век. Родил се в гр. Картаген. От детска възраст бил възпитан в християнската вяра. Баща му и дядо му били християни. Неокора, един от неговите прадеди, служил като войник в Йерусалим при Пилат Понтийски през време на Христовите страдания. Той видял чудесата при Христовата смърт и повярвал в Господа. Бил просветен във вярата и кръстен от апостолите. Като се върнал в къщи, Неокора донесъл сред домашните си светата вяра в Христа. Още от това време родът на Неокора бил християнски род.
Така след време и св. Калистрат бил роден, кръстен и възпитан като християнин. Като възмъжал, станал войник. Той бил едниственият християнин в целия полк. Някои от войниците го виждали как ставал нощно време и се молел на Бога. Споменавал името на Христа Спасителя. Те съобщили на военачалника Персентин, че той е християнин. А Персентин бил свиреп гонител и мъчител на християните.
За да се увери, че Калистрат е наистина християнин, Персентин му заповядал да принесе жертва на боговете. Калистрат решително отказал да стори това.
Нанесен му бил жесток побой. После бил хвърлен в морето. Но Божията сила го избавила от смърт. Два делфина го изнесли жив на брега. Той излязъл невердим от водата.
Като видели търпението на Калистрат при ужасния бой и чудото, станало с него, 49 войници повярвали в Христа Господа. Те били също жестоко бити. След това хвърлени заедно с Калистрат в тъмница. Там св. Калистрат ги научил на вярата и ти укрепил духом. Като него и те проявили голямо мъжество при страданията. Господ показал велика сила над тях.
Като видял, че не може и при най-ужасни мъчения да склони св. Калистрат и другите 49 войници да се откажат от вярата си в Спасителя, мъчителят разпоредил всички да бъдат избити в тъмницата.
Така петдесет войници от полка в Картаген пострадали за името Христово в 266 г. По-късно била изградена църква над техните свети мощи.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Житие и страдание на свети мъченик Калистрат и дружината му
Виждайки, че избраното Христово стадо от ден на ден се умножава, завистливият враг - дяволът, въстанал срещу него с голяма ярост, възнамерявайки да разпръсне и погуби всички словесни овце (Тоест разумните същества - хората, които Христос охранява, както пастирът охранява овцете. Бел.ред.).
Като оръдия за тази цел той избрал нечестивите римски императори Диоклетиан и Максимиан, които по своята жестокост се уподобили на безчовечните зверове. Той ги насъскал като хищни вълци срещу стадото Христово и чрез тях люто и без милосърдие го разкъсал; защото вложил в сърцата им толкова силна ярост против християните, че тези царе, като отложили всички други грижи за царството си, употребили силите си само за това, да погубят докрай всички християни. Те си вменили това свое намерение и дело за по-голяма и по-висша заслуга, отколкото всички други велики царски дела, славни победи и тържества над враговете си. По тази причина те изпратили по всички краища на земята управители и мъчители, равни на тях или дори превъзхождащи ги със своята злоба, за да принуждават навсякъде християните да извършват жертвоприношения на идолите, а непокорните да мъчат, убиват и погубват с различни смъртни наказания. Когато тази заповед започнала да се изпълнява, мнозина от верните и предани на Христа от цялото си сърце, като се украсили с мъченически венци, преминали от войнстващата Църква в тържествуващата Църква*, пеейки победна песен над враговете.
* Войнстваща Църква - това е Църквата, включваща в себе си живеещи на земята християни, а тържествуваща Църква е обществото от прославените вярващи, обитаващи на небето. Бел.ред.
Между многото други такива християни се явил и доблестният Христов воин Калистрат; и не сам, а заедно с многобройната си дружина преминал той славния път на мъченичеството и като потъпкал врага, се явил пред победителя на света Христос, носейки върху себе си получените заради Него рани и приемайки почест за подвизите си.
Отечеството на този страдалец Христов бил Картаген (град в Северна Африка, бел.ред.); оттам той бил взет за военна служба и бил причислен към полка на военачалника Персентин; в този полк едничък Калистрат сияел с благочестието си като звезда в тъмна нощ, тъй като всичките му другари по оръжие били помрачени от тъмнината на идолопоклонството. Едничък той бил просветен със светлината на светата вяра, на която се научил от своя баща, който бил християнин; а баща му бил научен на вярата от дядо му Неокор, който по време на доброволните страдания на нашия Господ Иисус Христос бил в Иерусалим при Пилат Понтийски, в числото на войниците. Като видял всички станали по време на смъртта и възкресението на Господа чудеса, той повярвал в Него и като приел кръщение от апостолите, се върнал у дома си; тук той донесъл скъпоценен бисер - вярата в Христа, с който обогатил своя син, бащата на Калистрат и всичките си домашни, предавайки им всичко, което видял с очите си и което чул от апостолите за Иисус Христос. Като получил в наследство от дядо си и от баща си духовното богатство на вярата, което не бива да се прахосва, свети Калистрат обогатявал с него, когото можел, като тайно учел човешките души на познание на истината и ги обръщал към Бога. По тази причина другарите му започнали да го подозират и внимателно го наблюдавали, за да се убедят дали е християнин.
Когато той се намирал в Рим* заедно с военачалника си, християнското му благочестие било разкрито по следния начин.
* Тук се има предвид град Византион (бъдещия Константинопол), който, след като станал източна столица на Римската империя, започнал да се нарича Новия Рим. В стария Рим свети Калистрат не бил почитан като светец. Освен това споменатият тук Рим, както се вижда по-долу, бил разположен на самия бряг на морето, докато старият Рим се намирал далеч от морето.
Блаженият имал обичай всяка нощ да става за молитва и дълго да се моли тайно. Веднъж, когато той станал според обичая си и се молел, някои от спящите около него войници, като се събудили, го забелязали; те чули, че той често призовава името на Иисуса Христа и се убедили, че той е истински християнин. Като избрали подходящ момент, те съобщили на военачалника Персентин. А военачалникът, като повикал Калистрат, го попитал:
- Калистрате, истина ли е това, което говорят за теб твоите другари?
Светецът отговорил:
- Не зная какво биха могли да кажат за мен, тъй като не знам да съм извършил някаква лоша постъпка.
Когато Персентин заповядал на войниците да говорят, без да крият нищо, войниците казали на военачалника:
- Господарю, заповядай му само да принесе жертва на боговете и веднага ще узнаеш мислите и вярата му.
Военачалникът заповядал на свети Калистрат да принесе жертва на боговете и да им се поклони, а той отвърнал:
- Не съм се научил да принасям жертви на много богове, а само на Единия истински и жив Бог, Който е извикал всичко от небитие към битие и е създал човека от пръст; а почитаните от вас богове, които са сътворени от човешки ръце, аз наричам не богове, а бесове, както съм узнал това от Свещеното Писание, което казва: " всички богове на народите са идоли " (Пс. 95:5. На църковнославянски: " всички богове на езичниците са бесове ", бел.ред.) и " техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце " (Пс. 113:12). От Писанието съм се научил също да познавам живеещия на небесата Бог, да Му принасям жертва на хвала и да въздавам обети на Всевишния. И така, в това ли ме обвиняват тези хора, че почитам Единия истински Бог, а не многото лъжливи богове? Те би трябвало да донесат за мен само в случай, че узнаят, че лошо изпълнявам воинските си задължения, че съм страхлив и съм избягал от лицето на враговете; ето за такива постъпки те биха могли да говорят пред теб против мен и такива донесения би ти приличало да слушаш на теб, воеводо. След като знаеш, че в нищо подобно не съм виновен, защо слушаш клеветниците и ме водиш на съд само заради това, че учението на вярата, което следвам, не е съгласно с вашето?
В отговор на тези думи военачалникът казал с гняв:
- Сега не е време за ораторско многословие, а е време за тежки мъки и люти наказания, които ти скоро ще приемеш, ако не ми се покориш и не принесеш жертви на боговете, на които се покланя и самият император. Нима не знаеш колко съм жесток и че имам сила още преди мъченията да уплаша всекиго само с поглед и с глас?
А свети Калистрат отговорил:
- Дори и яростта ти, и скърцането ти със зъби да причиняват страх, този страх е само временен, но има и вечен страх и скърцане със зъби, и най-много от всичко се боя да не изпадна в него; дори и мисълта за него ме ужасява.
Като не бил в състояние да сдържа яростта си, военачалникът заповядал да прострат светеца на земята и да го бият; а той през време на дългото изтезание не показал най-малко нетърпение, но се обърнал към Бога, казвайки: " Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня " (Пс. 118:106). И още: останах без сили, Господи, " оживи ме по Твоето слово " (Пс. 118:107) и не допускай този нечестив човек да се поругае над мен; укрепи ме, Господи, да понеса тези мъчения, като подадеш сила на моето смирено и немощно тяло и възбудиш в мен дух на мъжество.
Виждайки кръвта, която струяла като ручей от раните на мъченика, военачалникът заповядал да го освободят от мъките и му казал:
- Калистрате, това е само начало на наказанията за твоето непослушание; затова ти давам един добър съвет: изпълни заповедта ми, за да се избавиш от по-големи мъки. Ако не се покориш, кълна се в боговете, ръцете на мъчителите ще разкъсат тялото ти на парчета и кучета ще лижат кръвта ти, а лъвове ще изядат плътта ти; така ти ще загинеш от страшна смърт.
Но мъжественият Калистрат отговорил:
- Надявам се на силния Бог, на живия Бог, че Той ще ме избави от устата на лъва и ще спаси " от псета самотната ми душа " (Пс. 21:21), която едничка сред всички тези войници познава истинския Бог, от Когото очаквам, че освен моята душа Той ще вземе при Себе Си и много други души, като ги удостои да познаят пресвятото Му име*!
* Да се познае Божието име означава да се познаят Божествените свойства и съвършенства, разкриващи се в управлението на света и в живота на човека. Бел.ред.
Още по-разгневен от тези думи, военачалникът заповядал да съблекат свети Калистрат гол и да го влачат по остри счупени керемиди, разхвърляни по земята, причинявайки с това още по-силна болка на израненото му тяло. А когато светецът изтърпял и тези мъки, мъчителят заповядал да наливат с фуния вода в устата му като в кожен мех. По време на това мъчение военачалникът казал на светеца:
- Калистрате, ако не принесеш жертви на боговете, веднага ще те хвърля в морето; защото се опасявам да не би да прелъстиш и други войници, ако скоро не те предам на смърт.
- О, велики беззаконнико - отвърнал мъченикът, - ти се грижиш да не намалее стадото, намиращо се под властта на твоя баща, дявола, а аз се уповавам на Бога, че ще придобия това стадо за моя Христос, ще го утвърдя в истинската вяра и ще издигна църква* на моя Господ Бог в центъра на този град.
* Тоест храм, в който мъчениците войници ще бъдат почитани. Бел.ред.
Като се разпалил от ярост, военачалникът казал:
- Нечестиви и окаяни човече, смъртта вече виси над главата ти, а ти мислиш да строиш църква и да обръщаш мнозина към твоя Бог!
&#
Така след време и св. Калистрат бил роден, кръстен и възпитан като християнин. Като възмъжал, станал войник. Той бил едниственият християнин в целия полк. Някои от войниците го виждали как ставал нощно време и се молел на Бога. Споменавал името на Христа Спасителя. Те съобщили на военачалника Персентин, че той е християнин. А Персентин бил свиреп гонител и мъчител на християните.
За да се увери, че Калистрат е наистина християнин, Персентин му заповядал да принесе жертва на боговете. Калистрат решително отказал да стори това.
Нанесен му бил жесток побой. После бил хвърлен в морето. Но Божията сила го избавила от смърт. Два делфина го изнесли жив на брега. Той излязъл невердим от водата.
Като видели търпението на Калистрат при ужасния бой и чудото, станало с него, 49 войници повярвали в Христа Господа. Те били също жестоко бити. След това хвърлени заедно с Калистрат в тъмница. Там св. Калистрат ги научил на вярата и ти укрепил духом. Като него и те проявили голямо мъжество при страданията. Господ показал велика сила над тях.
Като видял, че не може и при най-ужасни мъчения да склони св. Калистрат и другите 49 войници да се откажат от вярата си в Спасителя, мъчителят разпоредил всички да бъдат избити в тъмницата.
Така петдесет войници от полка в Картаген пострадали за името Христово в 266 г. По-късно била изградена църква над техните свети мощи.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Житие и страдание на свети мъченик Калистрат и дружината му
Виждайки, че избраното Христово стадо от ден на ден се умножава, завистливият враг - дяволът, въстанал срещу него с голяма ярост, възнамерявайки да разпръсне и погуби всички словесни овце (Тоест разумните същества - хората, които Христос охранява, както пастирът охранява овцете. Бел.ред.).
Като оръдия за тази цел той избрал нечестивите римски императори Диоклетиан и Максимиан, които по своята жестокост се уподобили на безчовечните зверове. Той ги насъскал като хищни вълци срещу стадото Христово и чрез тях люто и без милосърдие го разкъсал; защото вложил в сърцата им толкова силна ярост против християните, че тези царе, като отложили всички други грижи за царството си, употребили силите си само за това, да погубят докрай всички християни. Те си вменили това свое намерение и дело за по-голяма и по-висша заслуга, отколкото всички други велики царски дела, славни победи и тържества над враговете си. По тази причина те изпратили по всички краища на земята управители и мъчители, равни на тях или дори превъзхождащи ги със своята злоба, за да принуждават навсякъде християните да извършват жертвоприношения на идолите, а непокорните да мъчат, убиват и погубват с различни смъртни наказания. Когато тази заповед започнала да се изпълнява, мнозина от верните и предани на Христа от цялото си сърце, като се украсили с мъченически венци, преминали от войнстващата Църква в тържествуващата Църква*, пеейки победна песен над враговете.
* Войнстваща Църква - това е Църквата, включваща в себе си живеещи на земята християни, а тържествуваща Църква е обществото от прославените вярващи, обитаващи на небето. Бел.ред.
Между многото други такива християни се явил и доблестният Христов воин Калистрат; и не сам, а заедно с многобройната си дружина преминал той славния път на мъченичеството и като потъпкал врага, се явил пред победителя на света Христос, носейки върху себе си получените заради Него рани и приемайки почест за подвизите си.
Отечеството на този страдалец Христов бил Картаген (град в Северна Африка, бел.ред.); оттам той бил взет за военна служба и бил причислен към полка на военачалника Персентин; в този полк едничък Калистрат сияел с благочестието си като звезда в тъмна нощ, тъй като всичките му другари по оръжие били помрачени от тъмнината на идолопоклонството. Едничък той бил просветен със светлината на светата вяра, на която се научил от своя баща, който бил християнин; а баща му бил научен на вярата от дядо му Неокор, който по време на доброволните страдания на нашия Господ Иисус Христос бил в Иерусалим при Пилат Понтийски, в числото на войниците. Като видял всички станали по време на смъртта и възкресението на Господа чудеса, той повярвал в Него и като приел кръщение от апостолите, се върнал у дома си; тук той донесъл скъпоценен бисер - вярата в Христа, с който обогатил своя син, бащата на Калистрат и всичките си домашни, предавайки им всичко, което видял с очите си и което чул от апостолите за Иисус Христос. Като получил в наследство от дядо си и от баща си духовното богатство на вярата, което не бива да се прахосва, свети Калистрат обогатявал с него, когото можел, като тайно учел човешките души на познание на истината и ги обръщал към Бога. По тази причина другарите му започнали да го подозират и внимателно го наблюдавали, за да се убедят дали е християнин.
Когато той се намирал в Рим* заедно с военачалника си, християнското му благочестие било разкрито по следния начин.
* Тук се има предвид град Византион (бъдещия Константинопол), който, след като станал източна столица на Римската империя, започнал да се нарича Новия Рим. В стария Рим свети Калистрат не бил почитан като светец. Освен това споменатият тук Рим, както се вижда по-долу, бил разположен на самия бряг на морето, докато старият Рим се намирал далеч от морето.
Блаженият имал обичай всяка нощ да става за молитва и дълго да се моли тайно. Веднъж, когато той станал според обичая си и се молел, някои от спящите около него войници, като се събудили, го забелязали; те чули, че той често призовава името на Иисуса Христа и се убедили, че той е истински християнин. Като избрали подходящ момент, те съобщили на военачалника Персентин. А военачалникът, като повикал Калистрат, го попитал:
- Калистрате, истина ли е това, което говорят за теб твоите другари?
Светецът отговорил:
- Не зная какво биха могли да кажат за мен, тъй като не знам да съм извършил някаква лоша постъпка.
Когато Персентин заповядал на войниците да говорят, без да крият нищо, войниците казали на военачалника:
- Господарю, заповядай му само да принесе жертва на боговете и веднага ще узнаеш мислите и вярата му.
Военачалникът заповядал на свети Калистрат да принесе жертва на боговете и да им се поклони, а той отвърнал:
- Не съм се научил да принасям жертви на много богове, а само на Единия истински и жив Бог, Който е извикал всичко от небитие към битие и е създал човека от пръст; а почитаните от вас богове, които са сътворени от човешки ръце, аз наричам не богове, а бесове, както съм узнал това от Свещеното Писание, което казва: " всички богове на народите са идоли " (Пс. 95:5. На църковнославянски: " всички богове на езичниците са бесове ", бел.ред.) и " техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце " (Пс. 113:12). От Писанието съм се научил също да познавам живеещия на небесата Бог, да Му принасям жертва на хвала и да въздавам обети на Всевишния. И така, в това ли ме обвиняват тези хора, че почитам Единия истински Бог, а не многото лъжливи богове? Те би трябвало да донесат за мен само в случай, че узнаят, че лошо изпълнявам воинските си задължения, че съм страхлив и съм избягал от лицето на враговете; ето за такива постъпки те биха могли да говорят пред теб против мен и такива донесения би ти приличало да слушаш на теб, воеводо. След като знаеш, че в нищо подобно не съм виновен, защо слушаш клеветниците и ме водиш на съд само заради това, че учението на вярата, което следвам, не е съгласно с вашето?
В отговор на тези думи военачалникът казал с гняв:
- Сега не е време за ораторско многословие, а е време за тежки мъки и люти наказания, които ти скоро ще приемеш, ако не ми се покориш и не принесеш жертви на боговете, на които се покланя и самият император. Нима не знаеш колко съм жесток и че имам сила още преди мъченията да уплаша всекиго само с поглед и с глас?
А свети Калистрат отговорил:
- Дори и яростта ти, и скърцането ти със зъби да причиняват страх, този страх е само временен, но има и вечен страх и скърцане със зъби, и най-много от всичко се боя да не изпадна в него; дори и мисълта за него ме ужасява.
Като не бил в състояние да сдържа яростта си, военачалникът заповядал да прострат светеца на земята и да го бият; а той през време на дългото изтезание не показал най-малко нетърпение, но се обърнал към Бога, казвайки: " Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня " (Пс. 118:106). И още: останах без сили, Господи, " оживи ме по Твоето слово " (Пс. 118:107) и не допускай този нечестив човек да се поругае над мен; укрепи ме, Господи, да понеса тези мъчения, като подадеш сила на моето смирено и немощно тяло и възбудиш в мен дух на мъжество.
Виждайки кръвта, която струяла като ручей от раните на мъченика, военачалникът заповядал да го освободят от мъките и му казал:
- Калистрате, това е само начало на наказанията за твоето непослушание; затова ти давам един добър съвет: изпълни заповедта ми, за да се избавиш от по-големи мъки. Ако не се покориш, кълна се в боговете, ръцете на мъчителите ще разкъсат тялото ти на парчета и кучета ще лижат кръвта ти, а лъвове ще изядат плътта ти; така ти ще загинеш от страшна смърт.
Но мъжественият Калистрат отговорил:
- Надявам се на силния Бог, на живия Бог, че Той ще ме избави от устата на лъва и ще спаси " от псета самотната ми душа " (Пс. 21:21), която едничка сред всички тези войници познава истинския Бог, от Когото очаквам, че освен моята душа Той ще вземе при Себе Си и много други души, като ги удостои да познаят пресвятото Му име*!
* Да се познае Божието име означава да се познаят Божествените свойства и съвършенства, разкриващи се в управлението на света и в живота на човека. Бел.ред.
Още по-разгневен от тези думи, военачалникът заповядал да съблекат свети Калистрат гол и да го влачат по остри счупени керемиди, разхвърляни по земята, причинявайки с това още по-силна болка на израненото му тяло. А когато светецът изтърпял и тези мъки, мъчителят заповядал да наливат с фуния вода в устата му като в кожен мех. По време на това мъчение военачалникът казал на светеца:
- Калистрате, ако не принесеш жертви на боговете, веднага ще те хвърля в морето; защото се опасявам да не би да прелъстиш и други войници, ако скоро не те предам на смърт.
- О, велики беззаконнико - отвърнал мъченикът, - ти се грижиш да не намалее стадото, намиращо се под властта на твоя баща, дявола, а аз се уповавам на Бога, че ще придобия това стадо за моя Христос, ще го утвърдя в истинската вяра и ще издигна църква* на моя Господ Бог в центъра на този град.
* Тоест храм, в който мъчениците войници ще бъдат почитани. Бел.ред.
Като се разпалил от ярост, военачалникът казал:
- Нечестиви и окаяни човече, смъртта вече виси над главата ти, а ти мислиш да строиш църква и да обръщаш мнозина към твоя Бог!
&#
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ