Кристияна Брънзалова е на 25. Бакалавър по аркитектурен дизайн и

Кристияна Брънзалова е на 25. Бакалавър по аркитектурен дизайн и технологии в университета в Соулфърд, до Манчестър, магистър по специалността архитектурен дизайн в Политехническия университет в Милано. Преди Коледа предстои защита на дипломната работа, чиято тема е възстановяване на старото училище в село Хвойна. Основател на фондация „ Даскал Брънзалов”, чиято мисия е възстановяване на стари сгради в Родопите, откъдето са корените.
Кристияна Брънзалова, архитект с европейски дипломи, е влюбена във всичко българско. За разлика от мнозина свои връстници избира да прави кариера в родината, при това без грам колебание. Насам, към Родопите, я теглят корените. В китното село Хвойна са учителствали прадядовците. Затова младото момиче е превърнало в мисия спасяването на училището в Хвойна, пише „ Марица “.
Стотици красиви стари сгради, с които България се гордее, са построени именно от архитекти, които са учили в чужбина. Един от тях е прочутият Боян Чинков, построил училището в Хвойна, припомня Кристияна.
Младото момиче е заредено с удивителен възрожденски дух. Да работи тук, в родината, е нейна осъществена мечта след прекараните години в университета в Манчестър и Политехническия университет в Милано, където трупа знания по архитектурен дизайн и технологии.
Мнозина се чудят на романтиката и ентусиазма. Младото момиче обаче има планове, които е твърдо решено да осъществи.
Обича всяко от лицата на родината. Нито Манчестър, нито Милано са спокойни и чисти места за живеене. Трябва просто да запретнем ръкави и да направим България добро място, убедена е Кристияна.
За Пловдив тя смята, че точно разностилността на сградите прави града красив и жив. Колкото и да са красиви редиците от еднотипни къщи в Англия или Америка, еднаквостта е някак стерилна. А похватите за удачно вплитане на традиция и ново строителство са безброй, обяснява Брънзалова.
Как би вдъхнала живот на Тютюневия град, ако зависеше от нея? Затварям очи и си представям офис сграда, дори и жилищна сграда, казва Кристияна. Трудно е обаче да посочи най-доброто решение за този знаков за града ансамбъл.
В чужбина решенията за опазване на сградите паметници на културата са безброй. Тук, за жалост, строг контрол не е достатъчен. Решението е в съвестно и отговорно стопанисване, обяснява Кристияна.
Спасяването на училището в Хвойна е мисията, на която е посветила месеци упорит труд. В сърцето на Родопите я връщат корените и вдъхновението. Кристияна се влюбва в старото училище „ Св. св. Кирил и Методий “, където са преподавали прапрадядо и прадядо. Събира средства за реставрирането му.
Създава фондация „ Даскал Брънзалов “ за спасяването на стари сгради. Младото момиче увлича за каузата си цялото село.
Проектът, осъществяван предимно с дарения и с активното съдействие на община Чепеларе, напредва. Вече е ремонтиран покривът. Архитектката е изключително благодарна за помощта и разбирането на кметовете на Чепеларе и Хвойна – Славка Чакърова и Атанас Губеров.
Кристияна вече разполага с регистър с ценни сгради в Родопите, който все още не е наличен във виртуален вариант. Натрупала е данни за доста къщи, намерила е и специалист, който да го създаде, но все още няма финансовата възможност да осъществя идеята.
Чрез организирания от нея фестивал „ Камък върху камък ще остане” се набират средства за опазването на архитектурното наследство в областта Рупчос.
За първото издание през 2017 г. от Италия пристига групата „ Нашенци”, в която Кристияна е танцувала като студентка в Милано. На второто през август 2018 г. е представена драматизация на родопска сватба, „ Хвойна тайм”, на рупски диалект, с двама женихи и открадната булка. Във възстановката участват ансамбъл „ Орфей “ от Чепеларе, изгряващите актьори Ния Янакиева, Димитър Пишев и Георги-Маноел Димитров, който предизвиква аплодисменти и с режисурата, и с изпълнението на монолог по разказа „ Пазача на овесената нива “ на големия писател Николай Хайтов, който е живял в село Хвойна.
Танците са друга голяма страст на Кристияна. Чувства се перфектно на хорото сред Хвойна в родопска носия. Ако не бях станала архитект, вероятно щях да се запиша актьорско майсторство, признава тя.
Танцува, откак се помни – пробва латиноамерикански танци, модерен балет. Заради високия ръст – 190 см, заслуга на родовия ген, пробва и баскетбол. Като студентка в мрачната и студена Англия открива народните танци, продължава с хората и в Милано.
Като човек с неукротим дух Кристияна обича промените и експериментите – в дрехите, подредбата у дома. Обожава животните – неин постоянен спътник е пинчерът, за който се грижи.
В момента спазва строгия коледен пост и не хапва нито месо, нито млечни продукти. Коства много усилия, защото сиренето и киселото мляко са любимите храни.
Като типичен представител на зодия Лъв иска всичко в живота да се случва веднага, което често навлича проблеми. Затова е решена да успокои топката. „ Едно – по – едно! “е девизът в момента.
Обожава пътешествията. Може би защото като малка прекарвала цели лета по корабите, където родителите работели. Така още 7-8-годишна яздила камила и била кръстена в свещената река Йордан.
Децата не вярвали и се подигравали на историите за пътешествия, които разказвала. След като учителката споделила с баба притеснението, че Криси има твърде развинтено въображение, се наложило да занесат в училище албумите със снимки. Моментът бил ключов – истината възтържествувала. Разбрах, че винаги си струва да се бориш за мнението си, казва Кристияна.
Къде и как се вижда след 10 години? Нарамила две-три деца, обгрижвана от любящ съпруг, работеща от Хвойна. Мечтае за офис в сърцето на Родопите – в стара каменна къща, която да реставрира. Убедена е, в бъдеще всички ще се ориентират към живот на широко и красиво, сред природата, далече от големите и пренаселени градове.
Има апел към всеки свой връстник: Не продавай къщата на село, ще ти потрябва!