Директорът на Италианския лицей разкри уникални подробности за училището на богатите
Интервю с Величка Велянова, директор на Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура, излъчено в предаването „ Беновска пита” по Канал 3.
Илиана Беновска: Записваме това интервю на 17 септември, първият учебен ден за 2018 година. Намираме се в Националния учебен комплекс по култура, Италианския лицей, и ще разговаряме с г-жа Величка Велянова, директор на училището. Добър ден, г-жо Велянова и на добър час!
Величка Велянова: Благодаря! Днес е всенароден празник – освен първия учебен ден, е и празник на нашия град.
Илиана Беновска: Така е! И си позволявам да подаря традиционната ябълка, която подаряваме на нашите събеседници вместо цветя, с пожелание да бъдете здрава, червена, българска ябълка!
Величка Велянова: Благодаря! Символът на Вашето предаване! Благодаря Ви!
Илиана Беновска: Тя стана символ, защото ние се мъчим да оборим, показвайки личности и техните постижения, твърдението, че България е нация на гнилите ябълки! Вие сте и пожелавам да продължавате да бъдете една от тези личности, които помагат, за да се знае, че в България има стойностни хора! Може ли да кажете коя е Величка Велянова?
Величка Велянова: Ами аз съм започнала като учителка на село по разпределение, както преди години всички млади завършващи кадри отиваха по разпределение там, където ги изпрати държавата. Целият ми трудов път е свързан с училището – и като учителка, и като работник в Министерството на културата, Дирекция „ Образование”, и след това тук 30 години!
Илиана Беновска: Можете ли да дадете преценка какво е силното в Националния учебен комплекс по култура, в подготовката на децата от детска градина до приключване на средното образование?
Величка Велянова: Силното е това, че в целия комплекс много сериозна роля има обучението по изкуствата!
Илиана Беновска: Така е и създадено това училище на времето от Людмила Живкова.
Величка Велянова: Това училище е създадено през 1976 г. от Людмила Живкова точно с тези идеи! В основата на учебната работа в учебния комплекс са идеите на д-р Мария Монтесори. Тук ще се отклоня малко, защото напоследък ми прави впечатление – в Пловдив и в Бургас много се говори, че там училищата започват да учат по системата „ Монтесори”. Аз се учудвам, защото тази система, за да се каже, че се учи по нея – това е много високоотговорно нещо! В целия свят училищата „ Монтесори” са частни училища, защото са много скъпи като обучение.
Илиана Беновска: Кое е най-характерното за „ Монтесори”, защото съм сигурна, че повечето от хората не знаят?
Величка Велянова: „ Монтесори” е система, която Людмила Живкова навремето е проучвала и е приложила тук в това училище дотолкова, доколкото са възможни българските условия за това! Това е система, в която се работи индивидуално с учениците. Учителят трябва да открие у всяко дете какви заложби има то, защото Монтесори е казала, че във всяко дете дреме някакъв творец. Учителят трябва да го открие и да работи за неговото развитие. Така че тази система наистина струва много скъпо, затова тези училища са частни. Системата като цяло не може да се приложи в държавно или общинско училище поне на този етап, при условията, при които ние живеем днес!
Илиана Беновска: Да, но Италианският лицей не е частно училище!
Величка Велянова: Италианският лицей е държавно училище, аз точно това казвам, че дотолкова, доколкото са приложими идеите на Монтесори в наши условия, са основата на това училище. Това е уважение към личността на детето, това е отношение към изкуството, обучение и възпитание чрез изкуството. Това е изключително важно за възпитанието на децата, особено в днешно време! Това е интегриран подход в обучението по различните дисциплини и още много други неща.
Илиана Беновска: Да, но, връщам се към въпроса за предимствата на Националния учебен комплекс по култура, разкажете например, ако едно дете влезе в детската градина, продължи в първи клас, продължи след седми клас: какво се случва с него; как влиза; какви изпити държи; какво научава; какви са извънкласните занимания; концертите, годишните, на училището, които са уникални; екскурзиите, които уреждате – всичко, разкажете го ей така, за да го разберат хората?
Величка Велянова: Да, най-напред за детската градина – ние приемаме деца, които навършват четири години в годината на кандидатстването. Минават на тестова проверка, защото кандидатите са стотици. Тези деца, които успеят да се класират, след това, в първи клас, минават на общо основание на тест заедно с всички външни кандидати.
Илиана Беновска: Тоест нямат никаква протекция за това, че са учили в градината?
Величка Велянова: Абсолютно, абсолютно никакви предимства нямат! Зависи от общия ред на класирането. Никой няма и предимства тук, в това училище! Вече от първи клас децата, които сме приели, с тях започваме да работим много сериозно, разбира се, спазвайки утвърдените от Министерството на образованието учебни планове и програми и също така нашата специфика, която е изразена най-вече в извънкласните форми на обучение. Казах Ви – много занимания по изкуства, спорт и обучение по английски език, математика, информатика и всичко, което децата са пожелали и родителите им са заявили писмено.
Илиана Беновска: Имате също групи по танци, рок групи, правят се театрални постановки, разкажете.
Величка Велянова: Това е и с наши преподаватели, и с външни преподаватели. В края на учебната година, всяка година всъщност, ние имаме заключителен концерт на училището в зала №1 на Националния дворец на културата, където всички деца трябва да излязат със свое участие.
Илиана Беновска: Участват от четиригодишните, от първата група на детската градина до дванадесети клас.
Величка Велянова: Да, и детската градина, и всички ученици с огромно желание, с огромно желание участват!
Илиана Беновска: Традиционно имате известен, прекрасен хор! Народните танци са нещо, което се играе от детската градина до дванадесети клас тук!
Величка Велянова: Да, това са най-силните страни в обучението по изкуствата – българските народни танци, стандартните танци и детският хор, който е вече с над сто деца, които участват с голямо желание и печелят много награди, имат много успехи!
Илиана Беновска: А как се развива учебния процес, след като приключи програмата, която е задължителна съгласно хорариума в часовете през деня? После децата до четвърти клас, до колкото знам, остават тук на занималня.
Величка Велянова: До седми клас, вече е до седми клас. Значи, задължителните учебни часове по учебен план са до 14,30 часа. Между 14,30 и 17.00 часа вече са заниманията по интереси, които са много различни.
Илиана Беновска: Какво например, освен изброеното?
Величка Велянова: Английски език, математика, информатика, народни танци, стандартни танци...
Илиана Беновска: Футбол?
Величка Велянова: Футбол, не само футбол – плуване, различни други спортни форми по избор на децата, балет.
Илиана Беновска: Тоест фактически детето идва тук с автобуса, който го взима от вкъщи в 8,15 часа и 17.00 часа тръгва от тук обратно за вкъщи?
Величка Велянова: В 14,30 часа, когато завършат учебните часове, в 14,45 часа тръгват автобуси за тези деца, които нямат занимания. В 17.00 часа вече си отиват всички.
Илиана Беновска: Казвам го това като едно предимство и за родителите – детето практически се прибира подготвено!
Величка Велянова: Ами да, ние събираме деца от целия град. Не можем без автобусния транспорт, който си плащат родителите.
Илиана Беновска: Това училище за избраници ли е?
Величка Велянова: Това е училище за това – кой как успее да се представи в подбора!
Илиана Беновска: Подозрението е, че децата на известните родители, на мощните родители, влизат по-лесно или влизат само те!
Величка Велянова: Ами вижте, и известните родители търсят хубаво училище за децата си, но е много важно как ще се подготвят децата им, за да влязат! На най-известните родители – те вече са в частните училища или в чужбина!
Илиана Беновска: Защо?
Величка Велянова: Не зная, може би пренебрегват българското образование!
Илиана Беновска: За тези години дали сте правили равносметка, в които сте директор, колко ученици са излезли от тук?
Величка Велянова: О, хиляди са, точна сметка не мога да Ви кажа!
Илиана Беновска: Десетки хиляди са според мене! Даже може би... Колко години?
Величка Велянова: За тези тридесет години може би...
Илиана Беновска: По хиляда средно да ги сложим.
Величка Велянова: Не, те излизат между 55 и 60 излизат випуска. Вече към 2500-3000 са излезли оттук!
Илиана Беновска: Не, не, грешна ни е сметката! Имате... Сега колко деца имате тази година? Вие казахте, че...
Величка Велянова: Имаме 1022 деца тази година.
Илиана Беновска: Тоест за един дванадесетгодишен цикъл?
Величка Велянова: Да, говоря за тези, които завършват като зрелостници са толкова.
Илиана Беновска: Върна ли се обратно желанието у децата, което беше за определен исторически период, така, някак си потушено, да постигат успехите си със собствени усилия?
Величка Велянова: О, разбира се, да! Имайте предвид, че имаме много силен учителски състав и много взискателни учители! Знам, че почти през цялото време, за което съм тук, винаги вървим в критериите с една единица по-висок успех от другите училища!
Илиана Беновска: А силната конкуренция, която се появява на матурите например с други училища, няма да ги споменавам?
Величка Велянова: Ами това е хубаво, че има конкуренция! Това е хубаво, че класират децата по резултатите от матурите! Но има едно нещо, което не е правилно – не може да се класират общо държавните, общинските и частните училища! Примерно в едно частно училище, ако има един ученик, който завършва, или пет ученика, които държат матура, но за тях са положени страшно много усилия и финансови средства, за да се подготвят, ако те изкарат отличен успех – не е честно училището да върви най-отпред, защото държавните и общинските училища обучават много повече ученици! Би трябвало да се класират отделно държавните и общинските училища и отделно частните училища.
Илиана Беновска: Да, но накрая, на един конкурсен изпит за университет, никой не те пита дали си завършил частно, държавно или общинско училище, а те гледат резултата!
Величка Велянова: Това е така, но ако има едно такова разделение при успеха от матурите – това пък дава възможност да се види коя система на обучение е по-добра, частната или държавната, или общинската!
Илиана Беновска: Според Вас може ли да се търси съпоставка?
Величка Велянова: Може, разбира се, че може – всички са деца на България!
Илиана Беновска: Не може ли да се търси конкурентна съпоставка – по-добро е частното или по-добро е държавното?
Величка Велянова: Не, на този етап, според мен, не може! Мисля, че на този етап търсенето в частните училища е по-скоро заради материалните, битовите условия, които предлагат частните училища. Може би сигурността на децата, което е много важно в днешно време!
Илиана Беновска: Точно се замислих, защото имам наблюдение върху сигурността именно на Вашето училище. Вие с какво отстъпвате? Имате охрана, имате солидна ограда, автобусен транспорт, собствен! Тука не може да се проникне току-тъй!
Величка Велянова: Това го дължим на училищното настоятелство и на родителите! Имаме много силн
Илиана Беновска: Записваме това интервю на 17 септември, първият учебен ден за 2018 година. Намираме се в Националния учебен комплекс по култура, Италианския лицей, и ще разговаряме с г-жа Величка Велянова, директор на училището. Добър ден, г-жо Велянова и на добър час!
Величка Велянова: Благодаря! Днес е всенароден празник – освен първия учебен ден, е и празник на нашия град.
Илиана Беновска: Така е! И си позволявам да подаря традиционната ябълка, която подаряваме на нашите събеседници вместо цветя, с пожелание да бъдете здрава, червена, българска ябълка!
Величка Велянова: Благодаря! Символът на Вашето предаване! Благодаря Ви!
Илиана Беновска: Тя стана символ, защото ние се мъчим да оборим, показвайки личности и техните постижения, твърдението, че България е нация на гнилите ябълки! Вие сте и пожелавам да продължавате да бъдете една от тези личности, които помагат, за да се знае, че в България има стойностни хора! Може ли да кажете коя е Величка Велянова?
Величка Велянова: Ами аз съм започнала като учителка на село по разпределение, както преди години всички млади завършващи кадри отиваха по разпределение там, където ги изпрати държавата. Целият ми трудов път е свързан с училището – и като учителка, и като работник в Министерството на културата, Дирекция „ Образование”, и след това тук 30 години!
Илиана Беновска: Можете ли да дадете преценка какво е силното в Националния учебен комплекс по култура, в подготовката на децата от детска градина до приключване на средното образование?
Величка Велянова: Силното е това, че в целия комплекс много сериозна роля има обучението по изкуствата!
Илиана Беновска: Така е и създадено това училище на времето от Людмила Живкова.
Величка Велянова: Това училище е създадено през 1976 г. от Людмила Живкова точно с тези идеи! В основата на учебната работа в учебния комплекс са идеите на д-р Мария Монтесори. Тук ще се отклоня малко, защото напоследък ми прави впечатление – в Пловдив и в Бургас много се говори, че там училищата започват да учат по системата „ Монтесори”. Аз се учудвам, защото тази система, за да се каже, че се учи по нея – това е много високоотговорно нещо! В целия свят училищата „ Монтесори” са частни училища, защото са много скъпи като обучение.
Илиана Беновска: Кое е най-характерното за „ Монтесори”, защото съм сигурна, че повечето от хората не знаят?
Величка Велянова: „ Монтесори” е система, която Людмила Живкова навремето е проучвала и е приложила тук в това училище дотолкова, доколкото са възможни българските условия за това! Това е система, в която се работи индивидуално с учениците. Учителят трябва да открие у всяко дете какви заложби има то, защото Монтесори е казала, че във всяко дете дреме някакъв творец. Учителят трябва да го открие и да работи за неговото развитие. Така че тази система наистина струва много скъпо, затова тези училища са частни. Системата като цяло не може да се приложи в държавно или общинско училище поне на този етап, при условията, при които ние живеем днес!
Илиана Беновска: Да, но Италианският лицей не е частно училище!
Величка Велянова: Италианският лицей е държавно училище, аз точно това казвам, че дотолкова, доколкото са приложими идеите на Монтесори в наши условия, са основата на това училище. Това е уважение към личността на детето, това е отношение към изкуството, обучение и възпитание чрез изкуството. Това е изключително важно за възпитанието на децата, особено в днешно време! Това е интегриран подход в обучението по различните дисциплини и още много други неща.
Илиана Беновска: Да, но, връщам се към въпроса за предимствата на Националния учебен комплекс по култура, разкажете например, ако едно дете влезе в детската градина, продължи в първи клас, продължи след седми клас: какво се случва с него; как влиза; какви изпити държи; какво научава; какви са извънкласните занимания; концертите, годишните, на училището, които са уникални; екскурзиите, които уреждате – всичко, разкажете го ей така, за да го разберат хората?
Величка Велянова: Да, най-напред за детската градина – ние приемаме деца, които навършват четири години в годината на кандидатстването. Минават на тестова проверка, защото кандидатите са стотици. Тези деца, които успеят да се класират, след това, в първи клас, минават на общо основание на тест заедно с всички външни кандидати.
Илиана Беновска: Тоест нямат никаква протекция за това, че са учили в градината?
Величка Велянова: Абсолютно, абсолютно никакви предимства нямат! Зависи от общия ред на класирането. Никой няма и предимства тук, в това училище! Вече от първи клас децата, които сме приели, с тях започваме да работим много сериозно, разбира се, спазвайки утвърдените от Министерството на образованието учебни планове и програми и също така нашата специфика, която е изразена най-вече в извънкласните форми на обучение. Казах Ви – много занимания по изкуства, спорт и обучение по английски език, математика, информатика и всичко, което децата са пожелали и родителите им са заявили писмено.
Илиана Беновска: Имате също групи по танци, рок групи, правят се театрални постановки, разкажете.
Величка Велянова: Това е и с наши преподаватели, и с външни преподаватели. В края на учебната година, всяка година всъщност, ние имаме заключителен концерт на училището в зала №1 на Националния дворец на културата, където всички деца трябва да излязат със свое участие.
Илиана Беновска: Участват от четиригодишните, от първата група на детската градина до дванадесети клас.
Величка Велянова: Да, и детската градина, и всички ученици с огромно желание, с огромно желание участват!
Илиана Беновска: Традиционно имате известен, прекрасен хор! Народните танци са нещо, което се играе от детската градина до дванадесети клас тук!
Величка Велянова: Да, това са най-силните страни в обучението по изкуствата – българските народни танци, стандартните танци и детският хор, който е вече с над сто деца, които участват с голямо желание и печелят много награди, имат много успехи!
Илиана Беновска: А как се развива учебния процес, след като приключи програмата, която е задължителна съгласно хорариума в часовете през деня? После децата до четвърти клас, до колкото знам, остават тук на занималня.
Величка Велянова: До седми клас, вече е до седми клас. Значи, задължителните учебни часове по учебен план са до 14,30 часа. Между 14,30 и 17.00 часа вече са заниманията по интереси, които са много различни.
Илиана Беновска: Какво например, освен изброеното?
Величка Велянова: Английски език, математика, информатика, народни танци, стандартни танци...
Илиана Беновска: Футбол?
Величка Велянова: Футбол, не само футбол – плуване, различни други спортни форми по избор на децата, балет.
Илиана Беновска: Тоест фактически детето идва тук с автобуса, който го взима от вкъщи в 8,15 часа и 17.00 часа тръгва от тук обратно за вкъщи?
Величка Велянова: В 14,30 часа, когато завършат учебните часове, в 14,45 часа тръгват автобуси за тези деца, които нямат занимания. В 17.00 часа вече си отиват всички.
Илиана Беновска: Казвам го това като едно предимство и за родителите – детето практически се прибира подготвено!
Величка Велянова: Ами да, ние събираме деца от целия град. Не можем без автобусния транспорт, който си плащат родителите.
Илиана Беновска: Това училище за избраници ли е?
Величка Велянова: Това е училище за това – кой как успее да се представи в подбора!
Илиана Беновска: Подозрението е, че децата на известните родители, на мощните родители, влизат по-лесно или влизат само те!
Величка Велянова: Ами вижте, и известните родители търсят хубаво училище за децата си, но е много важно как ще се подготвят децата им, за да влязат! На най-известните родители – те вече са в частните училища или в чужбина!
Илиана Беновска: Защо?
Величка Велянова: Не зная, може би пренебрегват българското образование!
Илиана Беновска: За тези години дали сте правили равносметка, в които сте директор, колко ученици са излезли от тук?
Величка Велянова: О, хиляди са, точна сметка не мога да Ви кажа!
Илиана Беновска: Десетки хиляди са според мене! Даже може би... Колко години?
Величка Велянова: За тези тридесет години може би...
Илиана Беновска: По хиляда средно да ги сложим.
Величка Велянова: Не, те излизат между 55 и 60 излизат випуска. Вече към 2500-3000 са излезли оттук!
Илиана Беновска: Не, не, грешна ни е сметката! Имате... Сега колко деца имате тази година? Вие казахте, че...
Величка Велянова: Имаме 1022 деца тази година.
Илиана Беновска: Тоест за един дванадесетгодишен цикъл?
Величка Велянова: Да, говоря за тези, които завършват като зрелостници са толкова.
Илиана Беновска: Върна ли се обратно желанието у децата, което беше за определен исторически период, така, някак си потушено, да постигат успехите си със собствени усилия?
Величка Велянова: О, разбира се, да! Имайте предвид, че имаме много силен учителски състав и много взискателни учители! Знам, че почти през цялото време, за което съм тук, винаги вървим в критериите с една единица по-висок успех от другите училища!
Илиана Беновска: А силната конкуренция, която се появява на матурите например с други училища, няма да ги споменавам?
Величка Велянова: Ами това е хубаво, че има конкуренция! Това е хубаво, че класират децата по резултатите от матурите! Но има едно нещо, което не е правилно – не може да се класират общо държавните, общинските и частните училища! Примерно в едно частно училище, ако има един ученик, който завършва, или пет ученика, които държат матура, но за тях са положени страшно много усилия и финансови средства, за да се подготвят, ако те изкарат отличен успех – не е честно училището да върви най-отпред, защото държавните и общинските училища обучават много повече ученици! Би трябвало да се класират отделно държавните и общинските училища и отделно частните училища.
Илиана Беновска: Да, но накрая, на един конкурсен изпит за университет, никой не те пита дали си завършил частно, държавно или общинско училище, а те гледат резултата!
Величка Велянова: Това е така, но ако има едно такова разделение при успеха от матурите – това пък дава възможност да се види коя система на обучение е по-добра, частната или държавната, или общинската!
Илиана Беновска: Според Вас може ли да се търси съпоставка?
Величка Велянова: Може, разбира се, че може – всички са деца на България!
Илиана Беновска: Не може ли да се търси конкурентна съпоставка – по-добро е частното или по-добро е държавното?
Величка Велянова: Не, на този етап, според мен, не може! Мисля, че на този етап търсенето в частните училища е по-скоро заради материалните, битовите условия, които предлагат частните училища. Може би сигурността на децата, което е много важно в днешно време!
Илиана Беновска: Точно се замислих, защото имам наблюдение върху сигурността именно на Вашето училище. Вие с какво отстъпвате? Имате охрана, имате солидна ограда, автобусен транспорт, собствен! Тука не може да се проникне току-тъй!
Величка Велянова: Това го дължим на училищното настоятелство и на родителите! Имаме много силн
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ