Димитър Статков е първият журналист, който научава за засекретения от

Димитър Статков е първият журналист, който научава за засекретения от военните обект, станал известен по-късно като Царичинската дупка. По онова време той работи за в. " Нощен труд " и пръв пише за сензационното място. От първата публикация до заравянето на дупката, вестникът публикува 70 материала, десетки снимки, рисунки и интервюта към тях. Историята се разчува и извън границите на страната ни.

Вижте уникалния разказ от първо лице на журналиста, който пръв се озовава на мястото, за което по-късно няколко военни министри ще кажат, че е било " дивотията, в която са потънали милиони ", представен от Dir.bg.

Димитър Статков: " Ще ви разкажа неща, които са извън всичко публикувано и излязло в книги по случая Царичина. Аз съм един от петимата основатели на в. " Нощен труд ". До създаването на вестника, работех в Отдел " Вътрешна информация " на в. " Дневен труд ". Завеждащ отдела беше Пламен Каменов. Гласуваха ни доверие и няколко човека създадохме " Нощен труд " през пролетта на 1992 г. Брато Каменов, както го наричахме, успя да ни създаде такава атмосфера, че да имаме самочувствието, че правим нещо изключително. Даде ни пълна свобода на действие - в демократичен и либерален дух. Това мотивираше хората да поемат един ангажимент, едно неписано правило: който е дежурен по брой осигурява водещия материал на броя - водещото заглавие, т.нар. " звезда ", тъй като емблемата на водещия материал беше една звезда на главата, като графичен знак. Към края на април 92-ра бяхме шепа хора, които се занимавахме с вестника. Спяхме, буквално казано с обувките в редакцията, без да се прибираме по домовете си. За първи път в България, пък вероятно и в цяла Източна Европа, излизаше такъв " нощен " вестник. Борехме се за пазар, в конкуренция с " Часовете " и " Вечерна Дума " на в. " Дума ". Една вечер, като дежурен, трябваше да измисля, какво ще бъде челото на броя. Бях съдебно-криминален репортер по онова време и се чудех какво мога да открия, което да е достойно за топ-новина. Познавах почти всички шефове на отдели в Националната следствена служба, но попаднах на следователя полк. Христо Мишев - бай Мишо му викам и до сега - човек, много открит, комуникативен и интересен. Отговаряше за големите производствени аварии, катастрофи и какви ли още не други " чудесии ". Сварих го да тръгва с една служебна лада към парламента и ми предложи да ме " хвърли " пътьом някъде, за да поговорим. Както влязох в колата и му викам: " Дай нещо, някаква новина! " Той вика: " Нямам какво да ти кажа. Ако толкова много искаш и ти стиска, има една загадка и за мен. Аз имам вила в с. Царичина, Костинбордско. Там военните от близо две години копаят денонощно. Оградили са всичко от обръщалото на рейса с ограда - вътре има някакви палатки, пазят с автомати - не може пиле да прехвръкне - секретен обект. Не знам какво правят, но един ден, докато чакам на обръщалото един майстор да ми докара с трактор дървен материал за вилата, при мен дойде едно младо офицерче и ми вика: " Напуснете! Тука не може да се задържате! "
Снимки от строго охранявания обект, в началната фаза на разкопките
Аз му казвам, че съм полковник от Главно следствено управление, а той ми вика: " Не ме интересува. Напуснете, това е заповед! Имам правомощия да ви задържа, ако не се подчините! " - " Аз, вика бай Христо, направо изтрещях, как някакъв лейтенант ще ме командва мене, полковник от Главното! Обаче се подчиних и си заминах, а вътре в ограждението се чуваше да боботят машини, нещо правят там военните, но няма кой да ти каже какво, а хората от селото шушукат. Ако ти стиска, ето ти новина, върви и " копай "! ", ми рече бай Христо. Не можах да отида за броя - нямах време да отреагирам, но веднага щом ми свърши дежурството, тръгнахме с една кола, заедно с един фотограф - Александър Мънзов, към Царичина. Пътуваме ние, обаче табела към такова село няма. На картата, с която разполагахме, също го нямаше. Оказа се, че другарите военни са махнали указателната табела на отбивката от Костинброд, а селото е навътре и нагоре към планината, на няколко километра от отбивката. С питане го намерихме. Селото имаше една вилна зона, население 80, най-много 100 души селяни и една селска кръчма. Пристигнахме късен следобед, някъде към 5 часа. Казах на фотографа: " Снимай! " Той приготвя фотоапарата и в момента, в който приближаваме ограждението, на 20 метра от него, изведнъж срещу нас изскочи един млад офицер и ни каза: " Ако обичате напуснете, никакви снимки! "

Опитах се да се представя, да задам въпрос защо ни гонят, той обаче ме пресича с думите: " Докато преброя до 10 да ви няма, защото друго предупреждение няма да има - ще ви арестувам! " И докато го каза това нещо, прещракаха автомати и моят колега фотографът скочи в колата с думите " Заминаваме си! " Още щом се качихме в колата и една червена джипка лада " Нива " без предни номера, тръгна зад нас и ни съпроводи до излизането от селото. Явно, за да е сигурно, че си заминаваме. По пътя си мислех, че това е едно хубаво предизвикателство за журналист и достатъчно основание да се върна. " Тука работата е дебела ", си помислих. Върнах се в редакцията и казах на брато Каменов как стоят нещата. Той ми вика: " Намираш си друг екип и отиваш! " Намерих друг фотограф - Георги Цветков- Гушоре - страхотен пич, влюбен в бирата, и му викам: " Ще те черпя 5 бири, тръгваш с мен! " Каменов вика: " Още 5 и от мен ", и така убедихме Гушоре. Той пи две бири за кураж, качи се в колата, и тръгнахме. По пътя му обясних как е протекъл първия ми неуспешен опит и че отиваме на " поправителен ". Слизаме с предварително подготвена стратегия - фотоапаратът е в ръкава на якето на Гушона, а той си е вързал якето на кръста така, че визьорът да е маскиран и да може да снимаме тайно. И докато аз отново влизам в полуидиотски обяснения с охраната, като недоразбрал, " ръкавът " на Гушона снимаше на автоматичен режим в движение. Поне да имаме документално нещо черно на бяло, с което да онагледим описанието на историята с някакъв текст. Палатковият лагер на военните, които охраняват обекта Царичинска дупка
Това бяха страхотни снимки - на фона на сумрака се виждаше как им светят очите на охраната, като на котки. Бяха едни момчета в камуфлажни дрехи и с автомати, които аз ги забаламосвам с говорене, за да не чуят щракането на фотоапарата. Естествено, пак ни сиктирдосаха и си заминахме, но това за което бяхме отишли, стана. Връщаме се в редакцията и аз разказвам историята на колегата си Георги Илиев от Военния отдел. Публикацията излезе с най-дългото заглавие в съвременната българска преса след Десети ноември - три-четвърти отг цялата първа страница на вестникарски формат А3 беше, цитирам по памет: " Под дулото на калашници висши фуражки копаят в село Царичина и търсят извънземен разум ". Описахме как са ни гонили, как сме се върнали и пр. Разнесохме вестника посреднощ в медиите, с които имахме договорки, и сутринта след като заглавието попадна в Преглед на печата, хората започнаха да купуват вестника.

Това се случва през април. До есента, някъде до ноември месец същата година, излязохме с над 70 публикации по същата тема. Седмично сме имали поне по две публикации. Новината излезе и извън границите на България - стигна до Полша, Русия, Македония и Франция. Георги Илиев задвижи всички възможни канали по линия на Военния отдел на редакцията, за получаване на информация. Обектът се оказа засекретен. " Кошницата " започна да се разплита постепенно. Стигнахме до информацията, че засекретяването е разпоредено от ген. Радню Минчев, че хората които работят на обекта - войници, офицери, няколко екстрасенси и пр., са подписали декларации за пълно мълчание какво се прави там. Ние, обаче, разбрахме, че се копае някакъв спираловиден тунел навътре в планината, а изкопаната пръст се изнася нощно време на повърхността и се извозва с камиони. Това беше една червеникава земна маса - скала, която не е било възможно да се изнесе по друг начин, освен на гръб, пълзейки в тунела. На такова нещо може би са били подлагани само шерпи в Третия свят. Един ден Георги Илиев успя да хване ген. Минчев - шефът на Генщаба, и да го попита какво се търси в Царичина? - Той почна да пелтечи и да говори разни глупости. Питането, което продължи 5-6 месеца, красноречиво доказа, че става въпрос за идиотски, налуден експеримент, с който обаче във времето се свързват имената на трима военни министри: Йордан Мутафчиев, Димитър Луджев и Александър Сталийски. Аз съм говорил лично с Луджев, с когото бяхме на " ти " в един момент, и когато го попитах за Царичина - какво мисли, за какво отиват такива огромни пари, техника и злоупотреба с хора, подложени на нечовешки труд, той ми отговори, че е учен-историк, че го убеждават, че се търси нещо изключително, и той като учен е длъжен да даде шанс на проучването. С две думи, представи Царичина като " изкушението на учения ".
Димитър Статков и Георги Илиев - на прощална среща с дупката, за която пишат в продължение на месеци
И така, трима министри, един президент - Желю Желев, един куп висши фуражки - трима генерали и други още служители към секретни отдели на МО - Химически войски и Военно-научният отдел, плюс няколко псевдо екстрасенси, ръководят въпросната " операция ". Сред горния колектив в един момент започват разни брожения заради взаимни обвинения в липса на лоялност, намеса на задкулисни " сили " и пр. До такава степен са били зомбирани и подведени тези хора, че започват да вярват, че дори в скандалите помежду им има намеса на извънземен разум. Атмосферата в онези години на кипящи страсти за свобода и медийни свободи, отприщваше страсти и създаваше психоза. Разни " явления " като Роро, Кики и пр., масово намираха почва в съзнанието на хората. Аз самият си направих един суперлюбопитен експеримент в редакцията на " Нощен труд ", за който ще ви разкажа друг път. Искам да кажа, че по онова време хората се поддаваха лесно на всякакви фалшиви внушения от страна на екстрасенси. До такава степен, че една Ели Логинова - жена, завършила Техникум по керамика, е била зачислена на секретен щаб в Българската народна армия като феномен с чин?!? Влиза под кожата на ген. Минчев и други, и ги заблуждава, че е трансмитер - контактьор между вселенския свръхразум, а също така и " консултант " по паранормални явления от рода на Роро, Кики и пр.
Журналистите от бившия в. " Нощен труд " Димитър Статков и Георги Илиев
Докато войниците копаят в дупката, Логинова води тетрадки с едни красиво изписани йероглифи, които пише много бързо, като създава впечатлението, че едва ли не " догонва " посланията Отгоре, които най-вероятно са звучали само в нейната глава?...Логинова не е в състояние да " преведе " нито едно от изписаните " послания " на свръхразума, което довежда и до хаотични " движения " - " Копайте тук, копайте там.... ". По-късно се установи от лингвисти, че въпросната нейна " писменост " не е позната и не се свързва с нито една от познатите, за да бъде " разсекретена " и да се добие информация от нея. Логинова говори несвързани неща, а другите екстрасенси от ревност я обвиняват в злоупотреба с лидерство. Почват някакви вътрешни напрежения и елиминации. Дъщерята на проф. Наплатанов, която