Една от най-големите мистерии в България: Разкопките в Странджа през 1981 г., за които напътствия е дала и Ванга
Годината е 1981. Властва безметежното управление на Тодор Живков. Дъщеря му е министър на културата и член на най-висшия партиен орган Политбюро. В ход са тържествата ознаменуващи 1300 годишнината от създаването на българската държава, за които правителството е отпуснало колосални суми за честванията и мероприятията свързани с тях. През пролетта на същата година край граничната бразда недалеч от Малко Търново започва секретна и мистериозна експедиция. Търси се гробницата на богинята Бастет и нейните несметни богатства. В следващите редове можете да прочетете историята на тази забулена в тайнственост операция, пише socbg.com.
Всичко започва с една мистериозна иманярска карта. Според една от тиражираните версии иманяр на име Мустафа притежавал архивна карта изработена от животинска кожа. Върху нея имало неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, решил, че става въпрос за скрито съкровище и започнал да търси специалисти, които могат да разчетат непознатата писменост и картата. Така мистериозната карта се озовала в БАН. Оттам документът попада при Людмила Живкова, която живо се заинтригувала. Според Кръстьо Мутафчиев, съветник на Людмила, никой не е могъл да прочете древното писание и за това са потърсили помощ от петричката пророчица Ванга.
Друга версия гласи, че по време на специализацията си в Оксфорд през 70-те, Людмила Живкова е имала контакти с висш представител на английските тайни служби, който й казал, че от въздуха с помощта на британските станции за сканиране със свръхдълги вълни е сканирана българската територия и под земята на местността Градище в Странджа е открита някаква правилна кухина което навежда на мисълта, че не е от естествен произход.
Тя се връща в България и натоварва ръководителя на служба „ Културно наследство” Кръстьо Мутафчиев, да организира експедиция в Странджа, за да намерят тайнственото място. Същевременно притежателят на тайнствената карта Мустафа молил Ванга да го приеме. Тя го сторила и така иманярската карта се оказва в ръцете на племенницата на Ванга Красимира Стоянова, която я дава на Людмила Живкова и й разказва за мистериозната история, която отчасти съвпадала с казаното от представителя на МИ-6.
Мистериозната карта
Независимо коя от двете версии е по-меродавна, след като Ванга се запознава с картата, тя разказва следната причудлива история. „ Картата сочи място до Малко Търново, на което има гроб на жена, държаща жезъл от извънземна материя. Около нея са пръснати несметни богатства – злато на буци, предмети и оръжие. Много, много отдавна дошли по вода от Египет хора, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било донесено, заровено и построено от роби, пролята е била много кръв”. Всичко е закопано на 6 м дълбочина “и продължила “Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света – две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него.” Ванга казала още, че до мястото има път, който минавал покрай храм и светилище, говори се още, че пророчицата е разчела знак по знак стигането до гробницата. Първият бил скала, на която са изсечени куче, орел и четирите световни посоки. Според преданието Бастет всъщност била местна тракийска принцеса, полубогиня-получовек, озовала се в Древен Египет. Там жреците й събирали котки за жертвоприношения. По нейна последна воля била погребана в родните й места. Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна. Тези думи на Ванга и цялата загадъчна история е разказана подробно в книгата „ Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс “ на Кръстю Мутафчиев. За кожената карта Кръстю Мутафчиев смятал, че е копие на небесна – от съзвездието Цефей. Дори уверявал, че истинската гробница е в Космоса, а в Странджа – огледалният й земен двойник. Според плана, който разчел, тя се състояла от тайна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие.
Богинята Бастет
Ванга предупреждава хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят мястото, а първоначалната версия, че върху пергамента е нарисувана карта на скрито съкровище, бързо е опровергана от пророчицата. Известна с увлечението си към тайнственото и окултното, Людмила Живкова силно се заинтригувала от информацията и решила да бъде организирана тайнствената експедиция в Странджа – район строго охраняван от гранични войски, със силно ограничен режим на пребиваване. За нея не е трябвало да знае никой, нито вътрешния министър Димитър Стоянов, нито Държавна сигурност. Довереникът й Кръстю Мутафчиев моментално организирал петчленна експедиция за местността, в която освен него и племенницата на Ванга Красимира Стоянова (тогава служител в Комитета за култура), се включили още археологът Иля Прокопов (ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на НИМ), изследователят-журналист Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов. Говори се, че е имало и шести човек на име Георги Пантов – главен механик на рудник „ Младеново “ край Малко Търново. Така групата се озовава на 6 км от Малко Търново и на 1,5 км от митническия пункт с Турция, край силно охраняваната тогава българо-турска граница. Разкопките започнали на посочена от Ванга дата. Още с пристигането си в местността изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април 1981 г. вечерта (според Красимира Стоянова, датата е 5 май), след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му застинали от ужас и не успели да помръднат, докато образите не изчезнали, а веднага след това тръгнали обратно към града, намиращ се в първа гранична зона. Когато се върнали при Ванга и разказали, тя ги успокоила, че това са холограмни паметници, велики мъже, на друга цивилизация на далечни светлинни години от нас. Странни неща в района са виждали и иманяри. “Нещото” се появявало винаги късно нощем, в определени дни през годината.
Първият секретар на ОбК на БКП в Малко Търново Илия Петков им помага с организация, настаняване и с осигуряването на земекопни машини, но и на него му е казано да седи настрани и да не разпитва какво точно прави експедицията. Криели са и от траколога Александър Фол, изключително близък до Людмила Живкова, който същевременно прави разкопки със студентите си в близката местност Мишкова нива, която е само на 2 часа път пеша от Градище. Според него и съпругата му Валерия Фол, случилото се тогава било по-скоро иманярска експедиция, която е търсела някакво съкровище. Очаквали са, че ще намерят някакви артефакти, които могат да изнесат в чужбина и да продадат.
Малко Търново, 1981 год.
Около седмица след мистериозното явление изследователите се екипирали с необходимата техника и екипировка, с която разполагали, и се върнали на хълма да започнат разкопките. Те обаче не спазват заръката на Ванга и взривяват входа на пещерата. Каквото и да е имало, то е било унищожено от тях. Имало е и надпис вътре в нея, който също е бил унищожен. Според една от непотвърдените версии, след взрива попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени незабавно за лабораторен анализ в Германската демократична република. Каква е съдбата им и резултатите от изследването, не е ясно, тъй като всички документи от онова време са строго засекретени. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Той обаче също изчезва мистериозно. Групата попада и на друга интересна находка. На около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни отломки. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната кожена карта. Днес остава подозрението, че в Странджа са открити и други находки, които са запазени в дълбока тайна и едва ли някога ще излязат наяве.
Красимира Стоянова и Ванга
Въпреки секретността на проекта новината за необичайните находки стига до ушите на Държавна сигурност и службите вземат обекта под свой контрол. Дълго време районът е бил отцепен от военните, а един от граничните офицери е натоварен със задачата да напише доклад за забулената в мъгла експедиция. Според него, както твърди и професор Фол, експедицията е имала иманярска цел. През цялото време в района е присъствала кола с австрийска регистрация, а тогава каналът за износ на антики е бил през Австрия, останала неутрална по време на Студената война. Интересно е и как кола с чужда регистация е стигнала до там без никой да знае, при положение, че преди 1989 година това е един от най-строго пазените райони в България. Самата експедиция трае около 3 месеца с прекъсвания. През това време, участниците в нея са настанени в мотела край Малко Търново или спят на палатки край обекта. Какво в крайна сметка е намерено и изнесено – никой не знае. Дори има мълва, че там бил намерен някакъв световен календар, изписан върху каменни плочи, който тайно бил изнесен извън страната. Разбира се и това не може да бъде потвърдено от никой. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра. Самата Красимира Стоянова твърди, че впоследствие е унищожила и иманярската карта. Малкотърновци и до днес говорят, че от мястото потегляли запечатани камиони със злато, но това са по-скоро слухове, понеже отново никой не е виждал нищо. От местните, ангажирани там като охрана и да изнасят пръстта, никой нищо не е споделял какво е видял там. Вероятно са подписали декларация за секретност, каквато е била и цялата мисия. Самите версиите на Кръстю Мутафчиев и Красимира Стоянова за случилото се си противоречат взаимно. Според Мутафчиев са открити безценни находки с извънземен произход. Именно той лансира и идеята за гробницата на богинята Бастет на това място, като споменавал и ръкопис, наречен „ Ребусът “. Според Красимира Стоянова пък въобще не е ставало въпрос за подобна гробница и за извънземни находки. Тя уверява, че е е била изкопана само една дупка и истината за онова, което е скрито дълбоко под земята, ще излезе наяве чак тогава, когато хората са готови да приемат тази информация. Какво в действителност са открили в мистичната Странджа и открили ли са нещо изобщо, остава само да гадаем. Защото до нас не е достигнало абсолютно нищо като доказателство до ден днешен.
Людмила Живкова
В началото на юли експедиционната групата се връща в столицата, за да анализира намерените находки, но точно преди да замине отново, на 21 юли внезапно умира Людмила Живкова. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките. Смъртта й сла
Всичко започва с една мистериозна иманярска карта. Според една от тиражираните версии иманяр на име Мустафа притежавал архивна карта изработена от животинска кожа. Върху нея имало неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, решил, че става въпрос за скрито съкровище и започнал да търси специалисти, които могат да разчетат непознатата писменост и картата. Така мистериозната карта се озовала в БАН. Оттам документът попада при Людмила Живкова, която живо се заинтригувала. Според Кръстьо Мутафчиев, съветник на Людмила, никой не е могъл да прочете древното писание и за това са потърсили помощ от петричката пророчица Ванга.
Друга версия гласи, че по време на специализацията си в Оксфорд през 70-те, Людмила Живкова е имала контакти с висш представител на английските тайни служби, който й казал, че от въздуха с помощта на британските станции за сканиране със свръхдълги вълни е сканирана българската територия и под земята на местността Градище в Странджа е открита някаква правилна кухина което навежда на мисълта, че не е от естествен произход.
Тя се връща в България и натоварва ръководителя на служба „ Културно наследство” Кръстьо Мутафчиев, да организира експедиция в Странджа, за да намерят тайнственото място. Същевременно притежателят на тайнствената карта Мустафа молил Ванга да го приеме. Тя го сторила и така иманярската карта се оказва в ръцете на племенницата на Ванга Красимира Стоянова, която я дава на Людмила Живкова и й разказва за мистериозната история, която отчасти съвпадала с казаното от представителя на МИ-6.
Мистериозната карта
Независимо коя от двете версии е по-меродавна, след като Ванга се запознава с картата, тя разказва следната причудлива история. „ Картата сочи място до Малко Търново, на което има гроб на жена, държаща жезъл от извънземна материя. Около нея са пръснати несметни богатства – злато на буци, предмети и оръжие. Много, много отдавна дошли по вода от Египет хора, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било донесено, заровено и построено от роби, пролята е била много кръв”. Всичко е закопано на 6 м дълбочина “и продължила “Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света – две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него.” Ванга казала още, че до мястото има път, който минавал покрай храм и светилище, говори се още, че пророчицата е разчела знак по знак стигането до гробницата. Първият бил скала, на която са изсечени куче, орел и четирите световни посоки. Според преданието Бастет всъщност била местна тракийска принцеса, полубогиня-получовек, озовала се в Древен Египет. Там жреците й събирали котки за жертвоприношения. По нейна последна воля била погребана в родните й места. Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна. Тези думи на Ванга и цялата загадъчна история е разказана подробно в книгата „ Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс “ на Кръстю Мутафчиев. За кожената карта Кръстю Мутафчиев смятал, че е копие на небесна – от съзвездието Цефей. Дори уверявал, че истинската гробница е в Космоса, а в Странджа – огледалният й земен двойник. Според плана, който разчел, тя се състояла от тайна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие.
Богинята Бастет
Ванга предупреждава хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят мястото, а първоначалната версия, че върху пергамента е нарисувана карта на скрито съкровище, бързо е опровергана от пророчицата. Известна с увлечението си към тайнственото и окултното, Людмила Живкова силно се заинтригувала от информацията и решила да бъде организирана тайнствената експедиция в Странджа – район строго охраняван от гранични войски, със силно ограничен режим на пребиваване. За нея не е трябвало да знае никой, нито вътрешния министър Димитър Стоянов, нито Държавна сигурност. Довереникът й Кръстю Мутафчиев моментално организирал петчленна експедиция за местността, в която освен него и племенницата на Ванга Красимира Стоянова (тогава служител в Комитета за култура), се включили още археологът Иля Прокопов (ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на НИМ), изследователят-журналист Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов. Говори се, че е имало и шести човек на име Георги Пантов – главен механик на рудник „ Младеново “ край Малко Търново. Така групата се озовава на 6 км от Малко Търново и на 1,5 км от митническия пункт с Турция, край силно охраняваната тогава българо-турска граница. Разкопките започнали на посочена от Ванга дата. Още с пристигането си в местността изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април 1981 г. вечерта (според Красимира Стоянова, датата е 5 май), след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му застинали от ужас и не успели да помръднат, докато образите не изчезнали, а веднага след това тръгнали обратно към града, намиращ се в първа гранична зона. Когато се върнали при Ванга и разказали, тя ги успокоила, че това са холограмни паметници, велики мъже, на друга цивилизация на далечни светлинни години от нас. Странни неща в района са виждали и иманяри. “Нещото” се появявало винаги късно нощем, в определени дни през годината.
Първият секретар на ОбК на БКП в Малко Търново Илия Петков им помага с организация, настаняване и с осигуряването на земекопни машини, но и на него му е казано да седи настрани и да не разпитва какво точно прави експедицията. Криели са и от траколога Александър Фол, изключително близък до Людмила Живкова, който същевременно прави разкопки със студентите си в близката местност Мишкова нива, която е само на 2 часа път пеша от Градище. Според него и съпругата му Валерия Фол, случилото се тогава било по-скоро иманярска експедиция, която е търсела някакво съкровище. Очаквали са, че ще намерят някакви артефакти, които могат да изнесат в чужбина и да продадат.
Малко Търново, 1981 год.
Около седмица след мистериозното явление изследователите се екипирали с необходимата техника и екипировка, с която разполагали, и се върнали на хълма да започнат разкопките. Те обаче не спазват заръката на Ванга и взривяват входа на пещерата. Каквото и да е имало, то е било унищожено от тях. Имало е и надпис вътре в нея, който също е бил унищожен. Според една от непотвърдените версии, след взрива попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени незабавно за лабораторен анализ в Германската демократична република. Каква е съдбата им и резултатите от изследването, не е ясно, тъй като всички документи от онова време са строго засекретени. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Той обаче също изчезва мистериозно. Групата попада и на друга интересна находка. На около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни отломки. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната кожена карта. Днес остава подозрението, че в Странджа са открити и други находки, които са запазени в дълбока тайна и едва ли някога ще излязат наяве.
Красимира Стоянова и Ванга
Въпреки секретността на проекта новината за необичайните находки стига до ушите на Държавна сигурност и службите вземат обекта под свой контрол. Дълго време районът е бил отцепен от военните, а един от граничните офицери е натоварен със задачата да напише доклад за забулената в мъгла експедиция. Според него, както твърди и професор Фол, експедицията е имала иманярска цел. През цялото време в района е присъствала кола с австрийска регистрация, а тогава каналът за износ на антики е бил през Австрия, останала неутрална по време на Студената война. Интересно е и как кола с чужда регистация е стигнала до там без никой да знае, при положение, че преди 1989 година това е един от най-строго пазените райони в България. Самата експедиция трае около 3 месеца с прекъсвания. През това време, участниците в нея са настанени в мотела край Малко Търново или спят на палатки край обекта. Какво в крайна сметка е намерено и изнесено – никой не знае. Дори има мълва, че там бил намерен някакъв световен календар, изписан върху каменни плочи, който тайно бил изнесен извън страната. Разбира се и това не може да бъде потвърдено от никой. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра. Самата Красимира Стоянова твърди, че впоследствие е унищожила и иманярската карта. Малкотърновци и до днес говорят, че от мястото потегляли запечатани камиони със злато, но това са по-скоро слухове, понеже отново никой не е виждал нищо. От местните, ангажирани там като охрана и да изнасят пръстта, никой нищо не е споделял какво е видял там. Вероятно са подписали декларация за секретност, каквато е била и цялата мисия. Самите версиите на Кръстю Мутафчиев и Красимира Стоянова за случилото се си противоречат взаимно. Според Мутафчиев са открити безценни находки с извънземен произход. Именно той лансира и идеята за гробницата на богинята Бастет на това място, като споменавал и ръкопис, наречен „ Ребусът “. Според Красимира Стоянова пък въобще не е ставало въпрос за подобна гробница и за извънземни находки. Тя уверява, че е е била изкопана само една дупка и истината за онова, което е скрито дълбоко под земята, ще излезе наяве чак тогава, когато хората са готови да приемат тази информация. Какво в действителност са открили в мистичната Странджа и открили ли са нещо изобщо, остава само да гадаем. Защото до нас не е достигнало абсолютно нищо като доказателство до ден днешен.
Людмила Живкова
В началото на юли експедиционната групата се връща в столицата, за да анализира намерените находки, но точно преди да замине отново, на 21 юли внезапно умира Людмила Живкова. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките. Смъртта й сла
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ