Сърчаджиева с първа изповед след смъртта на Ласкин: Дъщеря ни искаше да го изровя от гроба, за да го прегърне
Аз съм в нищото, на дъното съм. Объркана съм, не знам какво ми се случва и как да се измъкна. Чувствам се като малко дете, което го е страх от неизвестното - само, изгубено в гората. Това заяви 40 дни след смъртта на артиста Иван Ласкин съпругата му Александра Сърчаджиева в интервю за Мон Дьо в " Събуди се ".
" Още съм в ступор, а изминаха 40 дни. Изпитвам много емоции в себе си - искам да хвърля, да викам, да крещя, да изпотроша всичко - да ударя дъното чисто емоционално, всичко, което е в мен да излезе, за да мога да си поема въздух, но не мога. Не знам дали съм стегната, защото имам дете. То ще разчита вече единствено и само на мен ", каза тя.
" Моята представа за нещо - най-лошо между мен и Иван, е било ние просто да се разделим. Не съм си представяла живота по този начин и, че ще загубя най-любимия си човек за втори път. Не съм очаквала, че трябва да отговарям на въпросите на едно дете: " Защо Господ прибира добрите хора? ", " Сега кой ще ни пази? ", " Сега, ако и ти умреш, кой ще остане с мен? ". Уморих се да съм силна ", призна Сърчаджиева.
" Много искам да благодаря, че хората ми помогнаха и продължават да ми помагат по всякакъв начин, дори и финансово. Много хора се мъчат да ме измъкнат от ситуацията, в която се намирам. Аз ударих дъното по всякакъв начин - психически, физически, емоционално финансово, всякак ", добави тя.
" Животът ми днес е тъга, той е спрял, не го живея. Питам се какво съм била в предишен живот, изрод ли съм била, че сега да трябва да минавам през цялата тая болка. Майната му на моята болка, нещо трябва да изкупя, а детето ми? То заслужава ли го? ", запита актрисата.
" Времето не лекува. Човек просто се научава да живее с тази болка. Колкото повече време минава, толкова повече започва да ти липсва този човек. Не мога да ти опиша болката - душата ти се разкъсва, крещиш, не знаеш накъде и всичко е страшно около теб ", сподели Алекс.
" София приема много трудно всичко това. Те имат много силна връзка. Не знаех как да подходя в началото. Обадих се на психолог, за да питам дали да й кажа, кога и как. Посъветваха ме да го направя веднага. Когато й го съобщих, тя се обърна срещу мен и ми каза, че съм най-гадната майка на света. След което ми каза, че трябвало да й го кажа, като стане на 10 години. Явно в нейното съзнание тогава ще е достатъчно голяма. Питах я какво да й казвам две години за баща й? Че е на лов, на турне? Първо не искаше да е при мен, но после се вкопчи в мен. Беше ми сърдита, защо не е била на погребението, после ме помоли да я заведа на гробища. Т ова беше най-ужасната гледка, която съм виждала в живота си - малко дете, с букет цветя на пресен гроб. Тогава тя ме пита " Той тук ли е ", отвърнах й, че да и тя ме пита " Можеш ли да го изровиш, за да го прегърна " ", спомни си Сърчаджиева.
" Аз се покрих, имам нужда от време, за да се спася. На цялата ми трагедия трябваше да обяснявам какво е жълта преса и какви глупости пишат. Замълчете малко! Дайте шанс на човек да поеме глътка въздух и леко да издрапа ", каза Сърчаджиева.
" Още съм в ступор, а изминаха 40 дни. Изпитвам много емоции в себе си - искам да хвърля, да викам, да крещя, да изпотроша всичко - да ударя дъното чисто емоционално, всичко, което е в мен да излезе, за да мога да си поема въздух, но не мога. Не знам дали съм стегната, защото имам дете. То ще разчита вече единствено и само на мен ", каза тя.
" Моята представа за нещо - най-лошо между мен и Иван, е било ние просто да се разделим. Не съм си представяла живота по този начин и, че ще загубя най-любимия си човек за втори път. Не съм очаквала, че трябва да отговарям на въпросите на едно дете: " Защо Господ прибира добрите хора? ", " Сега кой ще ни пази? ", " Сега, ако и ти умреш, кой ще остане с мен? ". Уморих се да съм силна ", призна Сърчаджиева.
" Много искам да благодаря, че хората ми помогнаха и продължават да ми помагат по всякакъв начин, дори и финансово. Много хора се мъчат да ме измъкнат от ситуацията, в която се намирам. Аз ударих дъното по всякакъв начин - психически, физически, емоционално финансово, всякак ", добави тя.
" Животът ми днес е тъга, той е спрял, не го живея. Питам се какво съм била в предишен живот, изрод ли съм била, че сега да трябва да минавам през цялата тая болка. Майната му на моята болка, нещо трябва да изкупя, а детето ми? То заслужава ли го? ", запита актрисата.
" Времето не лекува. Човек просто се научава да живее с тази болка. Колкото повече време минава, толкова повече започва да ти липсва този човек. Не мога да ти опиша болката - душата ти се разкъсва, крещиш, не знаеш накъде и всичко е страшно около теб ", сподели Алекс.
" София приема много трудно всичко това. Те имат много силна връзка. Не знаех как да подходя в началото. Обадих се на психолог, за да питам дали да й кажа, кога и как. Посъветваха ме да го направя веднага. Когато й го съобщих, тя се обърна срещу мен и ми каза, че съм най-гадната майка на света. След което ми каза, че трябвало да й го кажа, като стане на 10 години. Явно в нейното съзнание тогава ще е достатъчно голяма. Питах я какво да й казвам две години за баща й? Че е на лов, на турне? Първо не искаше да е при мен, но после се вкопчи в мен. Беше ми сърдита, защо не е била на погребението, после ме помоли да я заведа на гробища. Т ова беше най-ужасната гледка, която съм виждала в живота си - малко дете, с букет цветя на пресен гроб. Тогава тя ме пита " Той тук ли е ", отвърнах й, че да и тя ме пита " Можеш ли да го изровиш, за да го прегърна " ", спомни си Сърчаджиева.
" Аз се покрих, имам нужда от време, за да се спася. На цялата ми трагедия трябваше да обяснявам какво е жълта преса и какви глупости пишат. Замълчете малко! Дайте шанс на човек да поеме глътка въздух и леко да издрапа ", каза Сърчаджиева.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ