1.8 млн. българи попадат ежедневно на фалшиви новини
100 млн. типа информация стават част от дневния новинарски поток всеки ден. Тя се споделя на разнообразни места и по тази причина никой не може да каже какъв е мащабът й. Най-бързо се популяризират подправените вести, до момента в който за същинските информации е належащо 6 мин., с цел да доближат до 1500 души. Това сподели вицепрезидентът Илияна Йотова, която взе участие в интернационална конференция „ Фалшивите вести на същинските тролове”, съобщи кореспондент на БГНЕС.
В нея политици, представители на европейски и локални институции, на софтуерни компании, специалисти, общественици и публицисти разискват измеренията и последствията от дезинформацията и методите за битка с нея.
Йотова разяснява действителността у нас и попита допустимо ли е да има подправени вести в случай че не се водят подправени послания и политика.
„ Ние не сме застраховани от всички тези отрицателни трендове. В едно проучване, направено през тази година, се показва, че към 1.8 млн. души в България всекидневно попадат на лъжлива информация. Ще бъде забавно да проследим какъв брой от изявленията и изявленията по време на идната предизборна акция за европейските избори ще бъдат причислени към дезинформацията. Евроизборите ще бъдат и първият сериозен тест за това по какъв начин се извършват ограниченията в битката против подправените вести. Предизборната акция ще бъде радикално изменена и друга от това, което сме виждали до момента – и като послания, и като дезинформация, и като инструментариум и механизми”, акцентира вицепрезидентът.
Тя уточни, че за тези отрицателни процеси спомагат непознаването на редица европейски политики и документи от огромна част от жителите и даже измежду някои политици. Според нея когато не се познават тези документи, започваш да си измисляш неща, които не съществуват. По думите ѝ редица документи ще бъдат интерпретирани неверно, заради неведение по какъв начин тъкмо работят самите институти и механизми на Европейски Съюз.
Йотова съобщи, че е невероятно да се направи повсеместен антидот против „ подправените новини”, само че те могат да бъдат лимитирани и съобщи, че по тази причина са нужни политическа воля, сили и сила от най-малкото равнище на ръководство до европейските институции.
В нея политици, представители на европейски и локални институции, на софтуерни компании, специалисти, общественици и публицисти разискват измеренията и последствията от дезинформацията и методите за битка с нея.
Йотова разяснява действителността у нас и попита допустимо ли е да има подправени вести в случай че не се водят подправени послания и политика.
„ Ние не сме застраховани от всички тези отрицателни трендове. В едно проучване, направено през тази година, се показва, че към 1.8 млн. души в България всекидневно попадат на лъжлива информация. Ще бъде забавно да проследим какъв брой от изявленията и изявленията по време на идната предизборна акция за европейските избори ще бъдат причислени към дезинформацията. Евроизборите ще бъдат и първият сериозен тест за това по какъв начин се извършват ограниченията в битката против подправените вести. Предизборната акция ще бъде радикално изменена и друга от това, което сме виждали до момента – и като послания, и като дезинформация, и като инструментариум и механизми”, акцентира вицепрезидентът.
Тя уточни, че за тези отрицателни процеси спомагат непознаването на редица европейски политики и документи от огромна част от жителите и даже измежду някои политици. Според нея когато не се познават тези документи, започваш да си измисляш неща, които не съществуват. По думите ѝ редица документи ще бъдат интерпретирани неверно, заради неведение по какъв начин тъкмо работят самите институти и механизми на Европейски Съюз.
Йотова съобщи, че е невероятно да се направи повсеместен антидот против „ подправените новини”, само че те могат да бъдат лимитирани и съобщи, че по тази причина са нужни политическа воля, сили и сила от най-малкото равнище на ръководство до европейските институции.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ