Баща му бил екзекутиран след скалъпен процес, а майка му - заточена в ГУЛАГ
100 години от рождението на Булат Окуджава
Определението " бард " постоянно е събуждало почит в артистичния свят, тъй като то съчетава в себе си няколко гения - логичен текст за размисъл, изпят с подобаваща мелодия, и гражданска позиция. В актуалния свят има няколко имена на актьори, които носят това име като звание, и един от тях е Булат Окуджава.
Той е съветски стихотворец от грузински генезис, публицист, създател и реализатор на песни. Един от първите бардове в родината си и измежду създателите на жанра авторска ария в Русия.
Неговото творчество включва повече от 800 стихотворения и към 200 песни, които звучат в над 80 кино лентата: " Бялото слънце на пустинята ", " Звезда на пленителното благополучие ", " Белоруската гара ", " Ключ без право на предаване " и други Сред най-известните му песни са " Ваше благородие ", " Среднощен тролей ", " Белоруската гара ", " Песен за Арбат ", " Десятый наш десантный батальон " и други
Булат Окуджава умира на 12 юни 1997 година в болница в парижкото предградие Кламар, само че е заровен в Москва. Същата година в Русия е учредена Държавна премия на неговото име. Астероид, открит през 1981 година, е кръстен на името на Окуджава, а през 1999 година в Русия е издадена пощенска марка с лика му, част от серията " Популярни артисти на съветската сцена ".
Освен песни, Окуджава оставя в завещание и невероятна прозаичност - разкази, повести и романи. Романът му " Закритият спектакъл " получава през 1994 година Международната премия Букър за най-хубав разказ на годината. В книгата му " Превратностите на ориста " са включени негови повести и разкази, които са в огромна степен автобиографични и изпълнени с остроумна самоирония. Включени са и последните приживе оповестени " Автобиографични историйки ".
В доста свои песни Окуджава смесва рускоезични поетични и фолклорни обичаи с френскоезични шансони от вида на песните на Жорж Брасенс.
Що се отнася до това, какво отличава Окуджава от един Висоцки да вземем за пример, то се състои основно в това, че в песните на грузинеца няма съвсем никаква " директна " политика, само че все пак те пораждат бездънен размисъл и инакомислие по отношение на формалната политика в тогавашния Съюз на съветските социалистически републики.
Окуджава е роден на 9 май 1924 година в Москва, в фамилията на комунисти, пристигнали от Тбилиси и потърпевши от Сталинския режим. Майка му била извънредно умна жена, която владеела с изключение на грузински и съветски, също азърбайджански и арменски езици. Бащата на бъдещия бард попада в полезрението на управляващите и през 1937 година бива незаслужено упрекнат в шпионаж в интерес на Германия. Екзекутиран е след скърпен развой. Майката на Окуджава пък прекарва 18 години (1937 - 1955) в ГУЛАГ. След като остава без родителска поддръжка, младият Булат бил взет от родственици в Тбилиси.
През 1941 година, едвам на 17, той се записва като доброволец в пехотата на Червената войска и от 1942 година взе участие в сраженията й по време на Втората международна война. През 1945 година се завръща в Грузия, приключва гимназия, след което и лингвистика в Тбилиския университет и стартира работа като преподавател в Калуга.
През 1956 година, три години след гибелта на Сталин, отпътува за Москва, където работи в началото в издателство " Млада армия ", а след това в сп. " Литературная газета ". Именно по това време стартира да написа музика и текстове за песни и да изнася първите си концерти.
Изключителната благозвучност на гласа му и смислените текстове скоро му печелят доста фенове и той бързо става прочут в Съветския съюз. Аматьорски записи на Окуджава стартират да се предават от ръка на ръка и стигат до Полша, а оттова и в други страни от някогашния соц лагер.
Към края на 70-те бардът към този момент имал и публично издадени записи, само че самият той не им отдавал особена значимост - държал на живата си връзка с публиката си.
Първият му огромен успех е откакто през 1969 година на екран излиза филмът " Бялото слънце на пустинята ", а след него - " Белоруската гара ". Култовата ария " Ваше благородие " става обичана на доста хора по света, а има легенда, че точно тази ария са слушали за шанс първите руски космонавти преди полет.
Ваше благородие, госпожа Сполука,
за едни добра си ти, а за други - глуха.
Но в сърцето ми, поспри,
ти патрона не зови!
Щом не ми върви в гибелта,
ще съумея в любовта.
Често се разисква въпроса, може ли Окуджава да бъде наименуван отстъпник? Както към този момент отбелязахме, той не е от вида политически бард. Но Окуджава умее с привидно детски текстове, както ги дефинира рецензията, давайки образци от вида " Да се хванем за ръце, другари, с цел да не пропаднем поединично ", да влияе на хората. И въпреки че Окуджава наподобява " безопасен ", то силата на текстовете му, и най-много подтекстът в тях, прави написаното от него да има мощно политическо звучене.
" Размитият " му облик на отстъпник се подхранвал и от гротесковите му песни за съветски революционери, преследвани от царската власт в края на 19 век. Много са и песните, в които споделя истории за московската улица " Арбат ". Той един от рицарите на именитата " Арбат ".
Какъв е бил в персоналния си живот Окуджава? Бардът е имал два брака - с Галина Смолянинова и с Олга Окуджава, само че в живота му е съществувал и един " жив амулет " - една актриса, към която той изпитвал голяма обич. Става въпрос за актрисата Лариса Лужина, която напълно млада се снимала с Вячеслав Тихонов във кино лентата " На седемте вятъра " и бързо става звезда. Когато двамата се срещат, Булат Окуджава ухажвал друга млада актриса - Жана Болотова, от която точно бил поканен да свири на рождения ден на Лариса. Още от пръв взор той не можел да откъсне очи от нея - визията й го превзема изцяло като някакъв идеал.Лариса се трансформира в негова недостижима муза.
Лариса Лужина, на корицата на списание / Източник: Съюз на кинематографистите на Русия
Лужина имала стремителна кариера. Още като студентка стъпва на аления килим на фестивала в Кан. Във Франция се среща с Марк Шагал и други звезди, и съвсем не помни за Булат. След една " непристойна " фотография в " Пари мач ", обаче, по какъв начин " другарката Лужина " танцува туист, тя става неуместна в родината си - стартират да препъват кариерата й, доста от познатите й стартират да странят от нея. Не и Булат Окуджава. Той освен я обсипвал с внимание, само че я водел на всички места със себе си, наричайки я " Моят жив амулет! "
Булат Окуджава / Източник: Архив на Съюза на композиторите на Русия
Възхищението му, обаче, в никакъв случай не минало границата на ухажването. Лариса се омъжва за различен собствен почитател, а с Булат се разделят като другари. Когато след доста години се срещат още веднъж, той се държал хладно с нея. Причината е надълбоко интимна и ненапълно необяснима. Но пък в репертоара на Окуджава остава една ария, отдадена на тази значима за сърцето му жена - " Морско черно ".
Цялостната персона на Булат Окуджава излъчва достойнство. Неговите мисли ни карат да се усещаме въодушевени от силата на достолепието и силата му. Окуджава е създател на максимата " Истински рицар може да бъде единствено този, който се е уморил да бъде боец ".
В нея диша " интелигентно неподчинение ", както отбелязва един критик. Много точна характерност на барда.
Окуджава е сътворил голямо творчество поетични шедьоври и исторически романи с незабравими облици, изпълнени с необятен набор от страсти.
Затова има и толкоз доста почитатели в България, измежду които са огромните български поети Ваня Петкова и Недялко Йорданов.
Булат Окуджава идва за пръв път у нас през август 1970 година. Поводът е преводаческа конференция във Варна. Следващите му две визити датират от 1981-ва и 1986-а. Бардът оставя красиво обръщение на българската поетеса Ваня Петкова:
Как вы решились ко мне?
Кто вы такая? Откуда вы?
Ах, я смешной человек
Просто вы дверь перепутали
Улицу, город и век.
Булат Окуджава / Източник: Архив на Съюза на композиторите на Русия
Плочата, която надписва на поетесата, се съхранява в " Къщата - музей Ваня Петкова " в село Езерово, в Източните Родопи.
Има два доста любопитни обстоятелството в живота на Булат Окуджава, свързани с датите на раждането и гибелта му. И двете дати стават знаменателни в съветската история. Роден е на 9 май - Деня на Победата, и умира на 12 юни - Деня на Русия. Случайно, или не, това е като предвещание за неговата изключителност, да се роди тъкмо в тази страна и да има тъкмо такава орис.
Окуджава оставя скъпо песенно завещание и доста обич в сърцата освен на сънародниците си, само че и у хора от доста други националности.
Песните му се пеят и до през днешния ден.
В неговата книга " Превратностите на ориста ", която е издадена и на български език, четем:
" Аз, в най-общи линии, имам щастлива литературна орис. Тя се получи след многочислени компликации, трудности, спорове - това не е ли благополучие? Съдбата ме закали, научи ме на доста неща и в това време не ме лиши от способността да показвам себе си с тези средства, с които ме е надарила природата. Добре или зле се заповядвам с тях - не аз би трябвало да отсъдя. Във всеки случай, доста се старах. Ако бях се поблазнил, то бих сметнал, че на мен ми следва да напиша най-значителното си произведение. Но, за благополучие, аз се научих да не се блазня... "
Монумент в чест на Булат Окуджава на московската улица " Арбат " / Източник: Shutterstock
Скромността на Окуджава, при цялото духовно завещание, което ни е завещал, е в действителност респектиращ щрих към цялостния му облик на създател и човек.
Еми МАРИЯНСКА,
Определението " бард " постоянно е събуждало почит в артистичния свят, тъй като то съчетава в себе си няколко гения - логичен текст за размисъл, изпят с подобаваща мелодия, и гражданска позиция. В актуалния свят има няколко имена на актьори, които носят това име като звание, и един от тях е Булат Окуджава.
Той е съветски стихотворец от грузински генезис, публицист, създател и реализатор на песни. Един от първите бардове в родината си и измежду създателите на жанра авторска ария в Русия.
Неговото творчество включва повече от 800 стихотворения и към 200 песни, които звучат в над 80 кино лентата: " Бялото слънце на пустинята ", " Звезда на пленителното благополучие ", " Белоруската гара ", " Ключ без право на предаване " и други Сред най-известните му песни са " Ваше благородие ", " Среднощен тролей ", " Белоруската гара ", " Песен за Арбат ", " Десятый наш десантный батальон " и други
Булат Окуджава умира на 12 юни 1997 година в болница в парижкото предградие Кламар, само че е заровен в Москва. Същата година в Русия е учредена Държавна премия на неговото име. Астероид, открит през 1981 година, е кръстен на името на Окуджава, а през 1999 година в Русия е издадена пощенска марка с лика му, част от серията " Популярни артисти на съветската сцена ".
Освен песни, Окуджава оставя в завещание и невероятна прозаичност - разкази, повести и романи. Романът му " Закритият спектакъл " получава през 1994 година Международната премия Букър за най-хубав разказ на годината. В книгата му " Превратностите на ориста " са включени негови повести и разкази, които са в огромна степен автобиографични и изпълнени с остроумна самоирония. Включени са и последните приживе оповестени " Автобиографични историйки ".
В доста свои песни Окуджава смесва рускоезични поетични и фолклорни обичаи с френскоезични шансони от вида на песните на Жорж Брасенс.
Що се отнася до това, какво отличава Окуджава от един Висоцки да вземем за пример, то се състои основно в това, че в песните на грузинеца няма съвсем никаква " директна " политика, само че все пак те пораждат бездънен размисъл и инакомислие по отношение на формалната политика в тогавашния Съюз на съветските социалистически републики.
Окуджава е роден на 9 май 1924 година в Москва, в фамилията на комунисти, пристигнали от Тбилиси и потърпевши от Сталинския режим. Майка му била извънредно умна жена, която владеела с изключение на грузински и съветски, също азърбайджански и арменски езици. Бащата на бъдещия бард попада в полезрението на управляващите и през 1937 година бива незаслужено упрекнат в шпионаж в интерес на Германия. Екзекутиран е след скърпен развой. Майката на Окуджава пък прекарва 18 години (1937 - 1955) в ГУЛАГ. След като остава без родителска поддръжка, младият Булат бил взет от родственици в Тбилиси.
През 1941 година, едвам на 17, той се записва като доброволец в пехотата на Червената войска и от 1942 година взе участие в сраженията й по време на Втората международна война. През 1945 година се завръща в Грузия, приключва гимназия, след което и лингвистика в Тбилиския университет и стартира работа като преподавател в Калуга.
През 1956 година, три години след гибелта на Сталин, отпътува за Москва, където работи в началото в издателство " Млада армия ", а след това в сп. " Литературная газета ". Именно по това време стартира да написа музика и текстове за песни и да изнася първите си концерти.
Изключителната благозвучност на гласа му и смислените текстове скоро му печелят доста фенове и той бързо става прочут в Съветския съюз. Аматьорски записи на Окуджава стартират да се предават от ръка на ръка и стигат до Полша, а оттова и в други страни от някогашния соц лагер.
Към края на 70-те бардът към този момент имал и публично издадени записи, само че самият той не им отдавал особена значимост - държал на живата си връзка с публиката си.
Първият му огромен успех е откакто през 1969 година на екран излиза филмът " Бялото слънце на пустинята ", а след него - " Белоруската гара ". Култовата ария " Ваше благородие " става обичана на доста хора по света, а има легенда, че точно тази ария са слушали за шанс първите руски космонавти преди полет.
Ваше благородие, госпожа Сполука,
за едни добра си ти, а за други - глуха.
Но в сърцето ми, поспри,
ти патрона не зови!
Щом не ми върви в гибелта,
ще съумея в любовта.
Често се разисква въпроса, може ли Окуджава да бъде наименуван отстъпник? Както към този момент отбелязахме, той не е от вида политически бард. Но Окуджава умее с привидно детски текстове, както ги дефинира рецензията, давайки образци от вида " Да се хванем за ръце, другари, с цел да не пропаднем поединично ", да влияе на хората. И въпреки че Окуджава наподобява " безопасен ", то силата на текстовете му, и най-много подтекстът в тях, прави написаното от него да има мощно политическо звучене.
" Размитият " му облик на отстъпник се подхранвал и от гротесковите му песни за съветски революционери, преследвани от царската власт в края на 19 век. Много са и песните, в които споделя истории за московската улица " Арбат ". Той един от рицарите на именитата " Арбат ".
Какъв е бил в персоналния си живот Окуджава? Бардът е имал два брака - с Галина Смолянинова и с Олга Окуджава, само че в живота му е съществувал и един " жив амулет " - една актриса, към която той изпитвал голяма обич. Става въпрос за актрисата Лариса Лужина, която напълно млада се снимала с Вячеслав Тихонов във кино лентата " На седемте вятъра " и бързо става звезда. Когато двамата се срещат, Булат Окуджава ухажвал друга млада актриса - Жана Болотова, от която точно бил поканен да свири на рождения ден на Лариса. Още от пръв взор той не можел да откъсне очи от нея - визията й го превзема изцяло като някакъв идеал.Лариса се трансформира в негова недостижима муза.
Лариса Лужина, на корицата на списание / Източник: Съюз на кинематографистите на Русия Лужина имала стремителна кариера. Още като студентка стъпва на аления килим на фестивала в Кан. Във Франция се среща с Марк Шагал и други звезди, и съвсем не помни за Булат. След една " непристойна " фотография в " Пари мач ", обаче, по какъв начин " другарката Лужина " танцува туист, тя става неуместна в родината си - стартират да препъват кариерата й, доста от познатите й стартират да странят от нея. Не и Булат Окуджава. Той освен я обсипвал с внимание, само че я водел на всички места със себе си, наричайки я " Моят жив амулет! "
Булат Окуджава / Източник: Архив на Съюза на композиторите на Русия Възхищението му, обаче, в никакъв случай не минало границата на ухажването. Лариса се омъжва за различен собствен почитател, а с Булат се разделят като другари. Когато след доста години се срещат още веднъж, той се държал хладно с нея. Причината е надълбоко интимна и ненапълно необяснима. Но пък в репертоара на Окуджава остава една ария, отдадена на тази значима за сърцето му жена - " Морско черно ".
Цялостната персона на Булат Окуджава излъчва достойнство. Неговите мисли ни карат да се усещаме въодушевени от силата на достолепието и силата му. Окуджава е създател на максимата " Истински рицар може да бъде единствено този, който се е уморил да бъде боец ".
В нея диша " интелигентно неподчинение ", както отбелязва един критик. Много точна характерност на барда.
Окуджава е сътворил голямо творчество поетични шедьоври и исторически романи с незабравими облици, изпълнени с необятен набор от страсти.
Затова има и толкоз доста почитатели в България, измежду които са огромните български поети Ваня Петкова и Недялко Йорданов.
Булат Окуджава идва за пръв път у нас през август 1970 година. Поводът е преводаческа конференция във Варна. Следващите му две визити датират от 1981-ва и 1986-а. Бардът оставя красиво обръщение на българската поетеса Ваня Петкова:
Как вы решились ко мне?
Кто вы такая? Откуда вы?
Ах, я смешной человек
Просто вы дверь перепутали
Улицу, город и век.
Булат Окуджава / Източник: Архив на Съюза на композиторите на Русия Плочата, която надписва на поетесата, се съхранява в " Къщата - музей Ваня Петкова " в село Езерово, в Източните Родопи.
Има два доста любопитни обстоятелството в живота на Булат Окуджава, свързани с датите на раждането и гибелта му. И двете дати стават знаменателни в съветската история. Роден е на 9 май - Деня на Победата, и умира на 12 юни - Деня на Русия. Случайно, или не, това е като предвещание за неговата изключителност, да се роди тъкмо в тази страна и да има тъкмо такава орис.
Окуджава оставя скъпо песенно завещание и доста обич в сърцата освен на сънародниците си, само че и у хора от доста други националности.
Песните му се пеят и до през днешния ден.
В неговата книга " Превратностите на ориста ", която е издадена и на български език, четем:
" Аз, в най-общи линии, имам щастлива литературна орис. Тя се получи след многочислени компликации, трудности, спорове - това не е ли благополучие? Съдбата ме закали, научи ме на доста неща и в това време не ме лиши от способността да показвам себе си с тези средства, с които ме е надарила природата. Добре или зле се заповядвам с тях - не аз би трябвало да отсъдя. Във всеки случай, доста се старах. Ако бях се поблазнил, то бих сметнал, че на мен ми следва да напиша най-значителното си произведение. Но, за благополучие, аз се научих да не се блазня... "
Монумент в чест на Булат Окуджава на московската улица " Арбат " / Източник: Shutterstock Скромността на Окуджава, при цялото духовно завещание, което ни е завещал, е в действителност респектиращ щрих към цялостния му облик на създател и човек.
Еми МАРИЯНСКА,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ