Западните Балкани посяха вятър
100 година след Първата международна война
В седмицата, в която честваме 100-годишнината от приключването на Първата международна война, несъзнателно се постановат паралелите сред това време и сегашната обстановка.
Тогава, както и в този момент, една от великите сили не е в положение да удържи хегемонията си. Светът е изповядвал една и съща буржоазно-капиталистическа идеология, учредена на облагата и изгодата. Международните организации не действат и липсва международен конгрес, където посредством нормите на интернационалното право да се вземат решение споровете. Почти всички интернационалните или двустранни контракти са денонсирани. Регулациите в международната търговия нямат никаква стойност, водят се открити търговски войни, изолираност и наказания. Информационно-пропагандната машина е задвижена за демонизирането на съперника, следи се всяка вест и тя се трансформира в комфортна пост-истина, дезинформацията и лъжата са ежедневни. Военните мерки са открити, опасността от приложимост на военна мощ постоянно непосредствено се изговаря от международните водачи. В колониалните територии и райони специфичните интервенции, поддръжката за локалните племена – проксита и военното опълчване тече с цялостна мощ, дават се и жертви от самите преразпределящи въздействието си международни сили, като това се оправдава с неточности и недоразумения. Ситуацията е съвсем идентична, дори припокрива цялостния набор от детайлите на Хибридната война, макар че в този момент ни я постановат благодарение на маркетингова тактика за нов артикул на другояче остарял пазар. Преразпределението на въздействие и оформящите се съюзи засягат доста и Балканите. Както и тогава, по този начин и в този момент всеки се пробва да вкара раздробените балкански страни в своя най-вече боен (маските от дълго време са свалени) съюз. Балканската тематика още веднъж е настояща. След несполучливия референдум в Македония за приемането на контракта от Преспа, министър председателят Зоран Заев незабавно мина към проект „Б“-прокарване на Договора в Парламента. Осъщественото в екстрен порядък преориентиране (рекрутмънт) на депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за недостигащите 8 от общо 9 гласа сработи и първият стадий за влизането на страната в НАТО беше преодолян.
Какво следва оттук насетне? Македония би трябвало да промени Конституцията си. Процедурата изисква болшинство от две трети (най-малко 80 от 120 души) за две от стъпките в Народното събрание.
Първия стадий – решение, че са нужни ремонти в Конституцията. За приемането на всяка обособена смяна се изисква утвърждението единствено на 1/2 народни представители. След това пакетът се гласоподава още веднъж едновременно – това е различен стадий. И тогава още веднъж са нужни 2/3 от гласовете в законодателния орган. Проблеми могат да зародят при последната фаза и то от албанските партии – Алианс за албанците и „Беса“ желаят и други конституционни ремонти. Една от тях е албанската общественост да бъде записана като държавнотворен народ на Македония, а не е известно дали даже рекрутираните 8 депутати от ВМРО-ДПМНЕ биха подкрепили сходно искане.
Приемането в НАТО зависи и от Гърция. Там поддръжката за контракта с Македония не е безспорна – наближават европейски и постоянни избори. Вече беше дадена и първата политическа жертва. Външният министър Никос Коцияс подаде оставка. Лидерът на националистите от „Независими гърци“ и съперник на контракта Панос Каменос заплаши, че ще напусне обединението. Каменос в качеството си на министър на защитата изненадващо предложи основаването на нов балкански боен съюз включващ Гърция, България, Албания, а по-късно и Сърбия. Това безусловно остави без думи всички политици в района, Европейски Съюз и НАТО. Не без съображение неотложно министър председателят Ципрас пое поста външен министър. Ципрас сега разчита на болшинство от трима депутати (153-ма от 300).
Още по-сложно е ситуацията в Косово, където напъните на президентите на Сърбия и на Косово – Вучич и Тачи да реализират съглашение, даже въз основата на замяна на територии, се оказаха несполучливи. Новината е, че Косово реши да сътвори свои лични въоръжени сили. Това стана допустимо с акт на Парламента, където в отсъствието на сръбските депутати бяха признати три закона, които реформират Косовските сили за сигурност във въоръжени сили.
За момента се планува общата бройка да бъде от 5000 души военни и запас към 3000. След войната от 1999 година в новообразувалото се държавно формирование Косово ролята на виновни за сигурността беше предоставена на 4000 военни от силите на КФОР. Дълги години НАТО се придържаше кам тази формула на сигурността там и не допускаше основаване на лични косоварски въоръжени сили. Фактът,че тази позиция е към този момент изменена, е индикативен. На сегашния стадий са планувани към 300 млн. евро за период от три години за закупуване на въоръжение, екипировка и бойна техника.
Темата е толкоз сензитивна, че беше разисквана в къс диалог сред президента на Русия Владимир Путин и косовският водач Тачи в Париж по време на честването на края на Първата международна война. Според известия от косоварска страна Путин е удостоверил позицията си за директен разговор сред Белград и Прищина и в случай че бъде реализирано съглашение, Русия ще го приветства. Въпреки декларираната поддръжка за решение на разногласието с Косово, при вероятно позитивно развиване на този развой Русия вижда заплахата от приемането и на Косово в НАТО. Тогава по образеца на прецедента подобен вид се обрисува и за Босна и Херцеговина. Затова извършените предишния месец избори там имаха изключително значение. Изборите бяха за четирима президенти – трима федерални и един на Република Сръбска, и още за двама вицепрезиденти, 5 парламентарни камари и 10 законодателни тела на кантонално равнище. Изключително комплицираната система е разследване на Дейтънското съглашение, което през 1995 година постави завършек на войната в някогашната югославска република.
Като резултат, сърбите влязоха в груповото президентство посредством Милорад Додик, а партията му завоюва най-вече гласове в цялата страна. Противник на Дейтъпското съглашение, Додик заложи на национализма с американски девиз „Република Сръбска на първо място! “. Додик надали ще тръгне да разрушава Босна и Херцеговина и да отделя Република Сръбска, а по-скоро ще се стреми към действителни изпълними цели, като връщане на пълномощия, отнети от Република Сръбска и трансферирани на федерално равнище.
Освен към Додик, доста по-голям спор в БиХ се обрисува към недоволството измежду най-малката по бройка от трите съществени общности в страната – хърватската. Там благодарение на мюсюлманските гласоподаватели умереният претендент Желько Комшич победи хърватския националист Драган Чович в борбата за хърватски съпрезидент на Босна. Националистическата хърватска групировка – Хърватска демократична общественост на Босна и Херцеговина завоюва вота измежду босненските хървати с голямо болшинство. Но водачът є Драган Чович загуби от живеещия в Сараево Желько Комшич поради това, че във федерацията мюсюлманите и четири (!) пъти по-малобройните от тях хървати имат право да гласоподават и за претендентите на бошняците, и за тези на хърватите. Този жесток политически инженеринг взриви хърватската общественост и подкрепяният от Загреб хърватски кандидат Чович заплаши с невиждана рецесия. Принципно хърватите и бошняците имаха консенсус по въпроса за интеграцията на БиХ в Европейски Съюз и НАТО и бяха главният мотор на този развой. Сега се обрисува те да бъдат заети със разногласия за делба на властта, разделяне, ненавист.
Новият представител на босненските мюсюлмани в груповото президентство е Шефик Джаферович от партията на досегашния член на този орган – Бакир Изетбегович. Номинацията обаче е възприемана този път от сърбите и хърватите като поръчка за етническа доминация в БиХ. В политическата платформа на бошняка е повдигнат лозунга за „реинтеграци“, което те поясняват като смяна на Дейтън. Всяка една реинтеграция или промени на каквито и да било граници в Босна и Херцеговина е замяна на същността на мирното съглашение.
Както излиза наяве, 100 години след Първата международна война над Балканите още веднъж задухаха ветрове, които могат да се трансфорат в стихии. Точно от тук в Сараево стартира и Световната война когато сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинад, само че и тогава спорът е имал скрити по-дълбоки аргументи.
В седмицата, в която честваме 100-годишнината от приключването на Първата международна война, несъзнателно се постановат паралелите сред това време и сегашната обстановка.
Тогава, както и в този момент, една от великите сили не е в положение да удържи хегемонията си. Светът е изповядвал една и съща буржоазно-капиталистическа идеология, учредена на облагата и изгодата. Международните организации не действат и липсва международен конгрес, където посредством нормите на интернационалното право да се вземат решение споровете. Почти всички интернационалните или двустранни контракти са денонсирани. Регулациите в международната търговия нямат никаква стойност, водят се открити търговски войни, изолираност и наказания. Информационно-пропагандната машина е задвижена за демонизирането на съперника, следи се всяка вест и тя се трансформира в комфортна пост-истина, дезинформацията и лъжата са ежедневни. Военните мерки са открити, опасността от приложимост на военна мощ постоянно непосредствено се изговаря от международните водачи. В колониалните територии и райони специфичните интервенции, поддръжката за локалните племена – проксита и военното опълчване тече с цялостна мощ, дават се и жертви от самите преразпределящи въздействието си международни сили, като това се оправдава с неточности и недоразумения. Ситуацията е съвсем идентична, дори припокрива цялостния набор от детайлите на Хибридната война, макар че в този момент ни я постановат благодарение на маркетингова тактика за нов артикул на другояче остарял пазар. Преразпределението на въздействие и оформящите се съюзи засягат доста и Балканите. Както и тогава, по този начин и в този момент всеки се пробва да вкара раздробените балкански страни в своя най-вече боен (маските от дълго време са свалени) съюз. Балканската тематика още веднъж е настояща. След несполучливия референдум в Македония за приемането на контракта от Преспа, министър председателят Зоран Заев незабавно мина към проект „Б“-прокарване на Договора в Парламента. Осъщественото в екстрен порядък преориентиране (рекрутмънт) на депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за недостигащите 8 от общо 9 гласа сработи и първият стадий за влизането на страната в НАТО беше преодолян.
Какво следва оттук насетне? Македония би трябвало да промени Конституцията си. Процедурата изисква болшинство от две трети (най-малко 80 от 120 души) за две от стъпките в Народното събрание.
Първия стадий – решение, че са нужни ремонти в Конституцията. За приемането на всяка обособена смяна се изисква утвърждението единствено на 1/2 народни представители. След това пакетът се гласоподава още веднъж едновременно – това е различен стадий. И тогава още веднъж са нужни 2/3 от гласовете в законодателния орган. Проблеми могат да зародят при последната фаза и то от албанските партии – Алианс за албанците и „Беса“ желаят и други конституционни ремонти. Една от тях е албанската общественост да бъде записана като държавнотворен народ на Македония, а не е известно дали даже рекрутираните 8 депутати от ВМРО-ДПМНЕ биха подкрепили сходно искане.
Приемането в НАТО зависи и от Гърция. Там поддръжката за контракта с Македония не е безспорна – наближават европейски и постоянни избори. Вече беше дадена и първата политическа жертва. Външният министър Никос Коцияс подаде оставка. Лидерът на националистите от „Независими гърци“ и съперник на контракта Панос Каменос заплаши, че ще напусне обединението. Каменос в качеството си на министър на защитата изненадващо предложи основаването на нов балкански боен съюз включващ Гърция, България, Албания, а по-късно и Сърбия. Това безусловно остави без думи всички политици в района, Европейски Съюз и НАТО. Не без съображение неотложно министър председателят Ципрас пое поста външен министър. Ципрас сега разчита на болшинство от трима депутати (153-ма от 300).
Още по-сложно е ситуацията в Косово, където напъните на президентите на Сърбия и на Косово – Вучич и Тачи да реализират съглашение, даже въз основата на замяна на територии, се оказаха несполучливи. Новината е, че Косово реши да сътвори свои лични въоръжени сили. Това стана допустимо с акт на Парламента, където в отсъствието на сръбските депутати бяха признати три закона, които реформират Косовските сили за сигурност във въоръжени сили.
За момента се планува общата бройка да бъде от 5000 души военни и запас към 3000. След войната от 1999 година в новообразувалото се държавно формирование Косово ролята на виновни за сигурността беше предоставена на 4000 военни от силите на КФОР. Дълги години НАТО се придържаше кам тази формула на сигурността там и не допускаше основаване на лични косоварски въоръжени сили. Фактът,че тази позиция е към този момент изменена, е индикативен. На сегашния стадий са планувани към 300 млн. евро за период от три години за закупуване на въоръжение, екипировка и бойна техника.
Темата е толкоз сензитивна, че беше разисквана в къс диалог сред президента на Русия Владимир Путин и косовският водач Тачи в Париж по време на честването на края на Първата международна война. Според известия от косоварска страна Путин е удостоверил позицията си за директен разговор сред Белград и Прищина и в случай че бъде реализирано съглашение, Русия ще го приветства. Въпреки декларираната поддръжка за решение на разногласието с Косово, при вероятно позитивно развиване на този развой Русия вижда заплахата от приемането и на Косово в НАТО. Тогава по образеца на прецедента подобен вид се обрисува и за Босна и Херцеговина. Затова извършените предишния месец избори там имаха изключително значение. Изборите бяха за четирима президенти – трима федерални и един на Република Сръбска, и още за двама вицепрезиденти, 5 парламентарни камари и 10 законодателни тела на кантонално равнище. Изключително комплицираната система е разследване на Дейтънското съглашение, което през 1995 година постави завършек на войната в някогашната югославска република.
Като резултат, сърбите влязоха в груповото президентство посредством Милорад Додик, а партията му завоюва най-вече гласове в цялата страна. Противник на Дейтъпското съглашение, Додик заложи на национализма с американски девиз „Република Сръбска на първо място! “. Додик надали ще тръгне да разрушава Босна и Херцеговина и да отделя Република Сръбска, а по-скоро ще се стреми към действителни изпълними цели, като връщане на пълномощия, отнети от Република Сръбска и трансферирани на федерално равнище.
Освен към Додик, доста по-голям спор в БиХ се обрисува към недоволството измежду най-малката по бройка от трите съществени общности в страната – хърватската. Там благодарение на мюсюлманските гласоподаватели умереният претендент Желько Комшич победи хърватския националист Драган Чович в борбата за хърватски съпрезидент на Босна. Националистическата хърватска групировка – Хърватска демократична общественост на Босна и Херцеговина завоюва вота измежду босненските хървати с голямо болшинство. Но водачът є Драган Чович загуби от живеещия в Сараево Желько Комшич поради това, че във федерацията мюсюлманите и четири (!) пъти по-малобройните от тях хървати имат право да гласоподават и за претендентите на бошняците, и за тези на хърватите. Този жесток политически инженеринг взриви хърватската общественост и подкрепяният от Загреб хърватски кандидат Чович заплаши с невиждана рецесия. Принципно хърватите и бошняците имаха консенсус по въпроса за интеграцията на БиХ в Европейски Съюз и НАТО и бяха главният мотор на този развой. Сега се обрисува те да бъдат заети със разногласия за делба на властта, разделяне, ненавист.
Новият представител на босненските мюсюлмани в груповото президентство е Шефик Джаферович от партията на досегашния член на този орган – Бакир Изетбегович. Номинацията обаче е възприемана този път от сърбите и хърватите като поръчка за етническа доминация в БиХ. В политическата платформа на бошняка е повдигнат лозунга за „реинтеграци“, което те поясняват като смяна на Дейтън. Всяка една реинтеграция или промени на каквито и да било граници в Босна и Херцеговина е замяна на същността на мирното съглашение.
Както излиза наяве, 100 години след Първата международна война над Балканите още веднъж задухаха ветрове, които могат да се трансфорат в стихии. Точно от тук в Сараево стартира и Световната война когато сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинад, само че и тогава спорът е имал скрити по-дълбоки аргументи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ