10% от акцизите върху цигари, алкохол и гориво да се отделят за здравеопазване |
10% от акцизите върху цигари, алкохол и гориво да се отделят за здравната система, упорстват в отворено писмо до институциите съсловни, пациентски и браншови организации, взели присъединяване във Втората национална конференция " Заедно за повече здраве ".
„ Като приветстваме готовността на държавното управление да обезпечи в допълнение финансово застраховане на здравната система през 2021-та с 460 млн. лева считаме, че е належащо тези средства да бъдат ориентирани към Националната здравноосигурителна каса и разпределени оптимално оправдано по бюджетни пера, с цел да бъдат обезпечени неотложните разноски за справяне с пандемията и обезпечаване на здравното обслужване на българските жители “, декларират създателите на писмото.
Друго предложение към държавното управление и отрасловите комисии в Народното събрание е спомагателните средства за опазване на здравето през идната година да бъдат обезпечени като 10% от средствата, постъпили в държавния бюджет от акцизите върху тютюневите произведения, спиртните питиета и горивата да се употребяват за финансиране на бюджетни пера в НЗОК. Тези средства да бъдат разходвани за ограничение, промоция, предварителна защита и лекуване на болесттите, свързани с използването на тютюневи произведения, злоупотребата с алкохол и резултатите от горивата, които също са свързани с утежняване на общото здравно положение на обществото.
Документът е подписан от представителите на БЛС, БФС, ARPharM, както и от Националната пациентска организация, Конфедерация за отбрана на здравето, Националното съдружие на частните лечебни заведения, Българската асоциация на експертите по здравни грижи, Българската Генерична Фармацевтична Асоциация и Българската асоциация на търговците на едро с медикаменти.
По време на форума бе разисквана опцията за спомагателен финансов запас за опазване на здравето през 2021 година в подтекста на пандемията, упованията за развиването на опазването на здравето и обезпечаването на спомагателни средства за стабилно финансиране на системата. Участниците показаха и опасенията си, че плануваните в плана за Закон за бюджета на НЗОК за 2021 година средства няма да бъдат задоволителни.
На събитието бяха показани данни от национално представително изследване за настройките на българина за развиването на здравната система, извършено през август т.г. от организация „ Тренд “, както и разбор „ Акцизи по предопределение “ на Експертен клуб за стопанска система и политика /ЕКИП/, обвързван с възстановяване на общественото финансиране благодарение на бюджетно-неутрални принадлежности.
Според проучването българите виждат решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас най-много в по-високото финансиране на опазването на здравето. Категорично мнение е, че страната би трябвало да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол (74 на 100 от анкетираните). Анализът на ЕКИП регистрира, че средствата могат да бъдат обезпечени като се заделят 10% от акциза на тютюневите произведения, алкохола и горивата, което е над 0,5 милиарда лева повече за опазване на здравето.
Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров сподели, че е належащо да се вземат незабавни ограничения за повече вложения в опазването на здравето и те да се преглеждат като нещо, което се прави за бъдещето, защото в противоположен случай след 3-4 години системата няма да може да поеме потребностите на обществото.
Д-р Маджаров добави, че проектобюджетът на НЗОК за 2021 година освен не подсигурява увеличение на възнагражденията на българските лекари и сестри, а даже и не подсигурява тяхното опазване.
„ Не може да се разчита единствено на НЗОК да се оправя с всички проблеми в системата на опазването на здравето. Тази година и идната опитите всичко да се стовари на нея ще доведат до притискането й към стената. Призовавам институциите да не притискат повече Здравната каса, тъй като тя ще ни е нужна и по-нататък. Пример за това е, че се опитваме да осигурим помощта за коронавирус болните в лечебни заведения, които нямат опция да го вършат през изискванията, които е длъжна да извършва здравната каса “, сподели доктор Маджаров.
Той добави, че обещаните 126 млн. лева юни месец още не са импортирани в бюджета на НЗОК и настоя отговорно да се огледа на бъдещото за идната година.
Председателят на Български фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова добави, че е належащо вложенията в опазването на здравето да са ориентирани към качеството на услугата, както и да се прави инспекция на удовлетвореността на пациентите, какво се е случило с тях, по какъв начин е усъвършенстван животът им. Тя моли към дълготраен метод в ръководството на системата, който да не ощетява нито един участник в нея и добави, че е належащо изцяло дълготрайно и холистично мислене за опазването на здравето.
Изпълнителният шеф на ARPharM Деян Денев съобщи, че системата освен има потребност от повече запас, само че той да бъде мъдро вложен, тъй че да отговори на упованията на българските жители и да им помогне да бъдат стопански и обществено дейни по-дълго време.
Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев съобщи: „ Инвестициите не би трябвало да бъдат в здания, апаратури и така нататък, а в ново мислене, тъй че лечебните заведения да се трансфорат във високотехнологичен център, а хората да се лекуват по домовете си. “
В кръглата маса участваха проф. Петко Салчев, шеф на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, както и доктор Валентин Павлов, зам. - ръководител на Български зъболекарски съюз /БЗС/, доктор Евгени Тасовски, изпълнителен шеф на Българската генерична фармацевтична асоциация /БГФАРМА/, Оля Василева, изпълнителен шеф на Българската асоциация на търговците на едро с медикаменти /БАТЕЛ/, представители на пациентските организации, на лечебните заведения, на експертите по здравни грижи.
„ Като приветстваме готовността на държавното управление да обезпечи в допълнение финансово застраховане на здравната система през 2021-та с 460 млн. лева считаме, че е належащо тези средства да бъдат ориентирани към Националната здравноосигурителна каса и разпределени оптимално оправдано по бюджетни пера, с цел да бъдат обезпечени неотложните разноски за справяне с пандемията и обезпечаване на здравното обслужване на българските жители “, декларират създателите на писмото.
Друго предложение към държавното управление и отрасловите комисии в Народното събрание е спомагателните средства за опазване на здравето през идната година да бъдат обезпечени като 10% от средствата, постъпили в държавния бюджет от акцизите върху тютюневите произведения, спиртните питиета и горивата да се употребяват за финансиране на бюджетни пера в НЗОК. Тези средства да бъдат разходвани за ограничение, промоция, предварителна защита и лекуване на болесттите, свързани с използването на тютюневи произведения, злоупотребата с алкохол и резултатите от горивата, които също са свързани с утежняване на общото здравно положение на обществото.
Документът е подписан от представителите на БЛС, БФС, ARPharM, както и от Националната пациентска организация, Конфедерация за отбрана на здравето, Националното съдружие на частните лечебни заведения, Българската асоциация на експертите по здравни грижи, Българската Генерична Фармацевтична Асоциация и Българската асоциация на търговците на едро с медикаменти.
По време на форума бе разисквана опцията за спомагателен финансов запас за опазване на здравето през 2021 година в подтекста на пандемията, упованията за развиването на опазването на здравето и обезпечаването на спомагателни средства за стабилно финансиране на системата. Участниците показаха и опасенията си, че плануваните в плана за Закон за бюджета на НЗОК за 2021 година средства няма да бъдат задоволителни.
На събитието бяха показани данни от национално представително изследване за настройките на българина за развиването на здравната система, извършено през август т.г. от организация „ Тренд “, както и разбор „ Акцизи по предопределение “ на Експертен клуб за стопанска система и политика /ЕКИП/, обвързван с възстановяване на общественото финансиране благодарение на бюджетно-неутрални принадлежности.
Според проучването българите виждат решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас най-много в по-високото финансиране на опазването на здравето. Категорично мнение е, че страната би трябвало да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол (74 на 100 от анкетираните). Анализът на ЕКИП регистрира, че средствата могат да бъдат обезпечени като се заделят 10% от акциза на тютюневите произведения, алкохола и горивата, което е над 0,5 милиарда лева повече за опазване на здравето.
Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров сподели, че е належащо да се вземат незабавни ограничения за повече вложения в опазването на здравето и те да се преглеждат като нещо, което се прави за бъдещето, защото в противоположен случай след 3-4 години системата няма да може да поеме потребностите на обществото.
Д-р Маджаров добави, че проектобюджетът на НЗОК за 2021 година освен не подсигурява увеличение на възнагражденията на българските лекари и сестри, а даже и не подсигурява тяхното опазване.
„ Не може да се разчита единствено на НЗОК да се оправя с всички проблеми в системата на опазването на здравето. Тази година и идната опитите всичко да се стовари на нея ще доведат до притискането й към стената. Призовавам институциите да не притискат повече Здравната каса, тъй като тя ще ни е нужна и по-нататък. Пример за това е, че се опитваме да осигурим помощта за коронавирус болните в лечебни заведения, които нямат опция да го вършат през изискванията, които е длъжна да извършва здравната каса “, сподели доктор Маджаров.
Той добави, че обещаните 126 млн. лева юни месец още не са импортирани в бюджета на НЗОК и настоя отговорно да се огледа на бъдещото за идната година.
Председателят на Български фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова добави, че е належащо вложенията в опазването на здравето да са ориентирани към качеството на услугата, както и да се прави инспекция на удовлетвореността на пациентите, какво се е случило с тях, по какъв начин е усъвършенстван животът им. Тя моли към дълготраен метод в ръководството на системата, който да не ощетява нито един участник в нея и добави, че е належащо изцяло дълготрайно и холистично мислене за опазването на здравето.
Изпълнителният шеф на ARPharM Деян Денев съобщи, че системата освен има потребност от повече запас, само че той да бъде мъдро вложен, тъй че да отговори на упованията на българските жители и да им помогне да бъдат стопански и обществено дейни по-дълго време.
Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев съобщи: „ Инвестициите не би трябвало да бъдат в здания, апаратури и така нататък, а в ново мислене, тъй че лечебните заведения да се трансфорат във високотехнологичен център, а хората да се лекуват по домовете си. “
В кръглата маса участваха проф. Петко Салчев, шеф на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, както и доктор Валентин Павлов, зам. - ръководител на Български зъболекарски съюз /БЗС/, доктор Евгени Тасовски, изпълнителен шеф на Българската генерична фармацевтична асоциация /БГФАРМА/, Оля Василева, изпълнителен шеф на Българската асоциация на търговците на едро с медикаменти /БАТЕЛ/, представители на пациентските организации, на лечебните заведения, на експертите по здравни грижи.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ