Мнения Daily: Двойният смисъл на нормалността
10 ноември 1989, Петър Младенов, Георги Атанасов и Тодор Живков на последния Пленум на Българска комунистическа партия, на който гласоподават неговото премахване
© Живко Ангелов Още по тематиката
Как Конституционният съд се изгуби в превода на Истанбулската спогодба
Жените могат да получат отбрана единствено в случай че се разграничат биологично от мъжете, а равенството не значи еднообразно отнасяне
27 юли 2018
Мнения Daily - Кои тъкмо са редниците във властта
И още: Големите борби се печелят с дребни армии; Не би трябвало да имаме вяра в такива като Стив Банън
26 юли 2018 От текст на Иван Кръстев и Стивън Холмс в сп. " Journal of Democracy, преводът е на " Портал Култура ".
В своето време революциите от 1989 година бяха вълнуващи, само че погледнати в ретроспекция, те се оказаха безцветни революции. " Нито една нова огромна концепция не се роди от Източна Европа през 1989 година ", гласи известното умозаключение на великия историк на Френската гражданска война Франсоа Фюре. Съгласен с това е и водещият немски мъдрец Юрген Хабермас. Той не беше изключително скандализиран от " неналичието на хрумвания, които да са реформаторски или обърнати към бъдещето ", тъй като за него източноевропейските революции бяха " коригиращи революции " или " догонващи революции ". Тяхна цел беше завръщането на обществата от Източна Европа към главното течение на западната модерност, давайки опция на източноевропейците да завоюват това, което западноевропейците от дълго време притежаваха.
Един от главните проблеми на комунизма беше, че негов блян бе общество, което в никакъв случай не е съществувало и никой не беше сигурен, че изобщо може да съществува. Един от централните проблеми на обърнатите към Запада революции, въпреки това, се състоеше в това, че образецът, на който те желаеха да подражават, непрекъснато се изменяше пред очите им. Социалистическата химера бе постоянно недостижима, само че най-малко притежаваше комфортното качество да бъде непроменлива. Обратно, западната демократична народна власт се оказа непостоянна и изменчива до прекаленост. Тъй като западната нормалност се дефинира не като блян, а като съществуваща действителност, всяка смяна в западните общества променя и визията за това, което е обикновено. Също както софтуерните компании ви убеждават да си купите техния финален модел и вършат по този начин, че предходният да не бъде толкоз благонадежден, по този начин и Западът настояваше, че значимо е да бъде общопризнат само последния постнационален политически модел.
Тревожният резултат от неуловимо изменчивата " нормалност " може да бъде илюстриран най-добре от метода, по който Централна и Източна Европа реагира на променливите културни правила в западните общества през последните две десетилетия. В очите на консервативните поляци от дните на Студената война западните общества бяха естествени, тъй като за разлика от комунистическите системи ценяха традициите и имаха вяра в Бог. А сетне поляците ненадейно откриха, че през днешния ден западната " нормалност " значи секуларизъм, мултикултурализъм и гей бракове. Трябва ли да се изненадаме, че поляците и техните съседи се почувстваха " излъгани ", когато схванаха, че обществото, на което трябваше да подражават, към този момент не съществува, заличено от бързите течения на модернизацията?
Ако директно след 1989 година " нормалността " бе разбирана главно в политически смисъл (свободни избори, разделяне на управляващите, частна благосъстоятелност и право на свободно пътуване), през последното десетилетие нормалността във все по-голяма степен стартира да бъде разбирана в културен смисъл. В резултат обществата от Централна и Източна Европа се изпълват с все по-голямо съмнение и отвращение към нормите, идващи от Запада. По подигравка на ориста, както ще стане ясно по-нататък, Източна Европа стартира да гледа на себе си като на последния бастион на същинските европейски полезности.
За да помирят концепциите за " обикновено " (в смисъл на най-разпространено у дома) с нормативно наложителното в страните, на които подражават, умишлено или не източноевропейците стартират да " възстановяват " страните-образец, потвърждавайки, че преобладаващото на Изток е също преобладаващо на Запад, колкото и на Запад лицемерно да настояват, че обществата им са разнообразни. Източноевропейците постоянно позволяват своите нормативни несъгласия – като да вземем за пример заплащането на подкупи, с цел да оцеляват и битката с корупцията, с цел да бъдат признати на Запад – посредством концепцията, че Западът е също толкоз подкупен, колкото и Изтокът, единствено че на Запад живеят в отричане и прикриване на истината.
Либералната гражданска война на нормалността не бе разбирана като скок във времето от мрачното минало към светлото бъдеще. Тя беше обсъждана като пренасяне във физическото пространство, като че ли цяла Източна Европа щеше да се реалокира в Дома на Запада, който преди можеше да се гледа единствено по фотоси и филми. Появиха се експлицитни аналогии сред обединяването на Германия, осъществено след рухването на Стената, и концепцията за единна Европа. И в действителност при започване на 90-те години мнозина източноевропейци завиждаха на огромния шанс на жителите на Източна Германия, които за една нощ емигрираха на Запад, събуждайки се една заран със западногермански паспорти в ръце и (както мислеха някои) с портфейли в джобовете, натъпкани със западни марки. Ако революцията през 1989 година представляваше миграцията на цялостен един район на Запад, тогава основният въпрос бе кои източноевропейски страни ще дойдат първи до тяхната обща цел.
Според Конституционен съд дамата е създание, обвързвано само с майчинство, раждане и акушерство
От фейсбук профила на Евгений Дайнов
" Не, не мога, хора, вижте какво пишат съдийките от Конституционния съд:
" В реалност в Конституцията недвусмислено се възприема общественото измерение на пола във взаимоотношение с биологично детерминираното – член 47, алинея 2 от главния закон. В посочената конституционна наредба биологичният пол " жена " се свързва със обществената роля – " майка ", с " раждане ", с " акушерска помощ ".
Виждате ли? При Хитлер е било по този начин: арийката съществува, с цел да ражда арийчета и за нищо друго. Имало е система от " ферми " за интензивно раждане на арийчета.
Според Конституционен съд дамата е създание, обвързвано само с майчинство, раждане и акушерство. Всичко друго е джендърска идеология - като да вземем за пример, дамата също така да е военен водач. Или арбитър в Конституционен съд?
Позор. Нацизмът влезе и в Конституционен съд. Следващия път да си сложат кафявите ризи и ботушите. И да ги научат вярно да тракат с токове. А дамите съдии - назад в кухнята. Защото, както е споделил мъдрият български народ, идващ своята " конституционна еднаквост ": " дамата би трябвало да е непразна, печката да пуши, дървата да са мокри ".
Дъно, а в дъното злокобно мърдат плужеци и пиявици.
Не им накърнявам достолепието. Те нямат такова. Сами се отхвърлиха да го имат. "
© Живко Ангелов Още по тематиката
Как Конституционният съд се изгуби в превода на Истанбулската спогодба
Жените могат да получат отбрана единствено в случай че се разграничат биологично от мъжете, а равенството не значи еднообразно отнасяне
27 юли 2018
Мнения Daily - Кои тъкмо са редниците във властта
И още: Големите борби се печелят с дребни армии; Не би трябвало да имаме вяра в такива като Стив Банън
26 юли 2018 От текст на Иван Кръстев и Стивън Холмс в сп. " Journal of Democracy, преводът е на " Портал Култура ".
В своето време революциите от 1989 година бяха вълнуващи, само че погледнати в ретроспекция, те се оказаха безцветни революции. " Нито една нова огромна концепция не се роди от Източна Европа през 1989 година ", гласи известното умозаключение на великия историк на Френската гражданска война Франсоа Фюре. Съгласен с това е и водещият немски мъдрец Юрген Хабермас. Той не беше изключително скандализиран от " неналичието на хрумвания, които да са реформаторски или обърнати към бъдещето ", тъй като за него източноевропейските революции бяха " коригиращи революции " или " догонващи революции ". Тяхна цел беше завръщането на обществата от Източна Европа към главното течение на западната модерност, давайки опция на източноевропейците да завоюват това, което западноевропейците от дълго време притежаваха.
Един от главните проблеми на комунизма беше, че негов блян бе общество, което в никакъв случай не е съществувало и никой не беше сигурен, че изобщо може да съществува. Един от централните проблеми на обърнатите към Запада революции, въпреки това, се състоеше в това, че образецът, на който те желаеха да подражават, непрекъснато се изменяше пред очите им. Социалистическата химера бе постоянно недостижима, само че най-малко притежаваше комфортното качество да бъде непроменлива. Обратно, западната демократична народна власт се оказа непостоянна и изменчива до прекаленост. Тъй като западната нормалност се дефинира не като блян, а като съществуваща действителност, всяка смяна в западните общества променя и визията за това, което е обикновено. Също както софтуерните компании ви убеждават да си купите техния финален модел и вършат по този начин, че предходният да не бъде толкоз благонадежден, по този начин и Западът настояваше, че значимо е да бъде общопризнат само последния постнационален политически модел.
Тревожният резултат от неуловимо изменчивата " нормалност " може да бъде илюстриран най-добре от метода, по който Централна и Източна Европа реагира на променливите културни правила в западните общества през последните две десетилетия. В очите на консервативните поляци от дните на Студената война западните общества бяха естествени, тъй като за разлика от комунистическите системи ценяха традициите и имаха вяра в Бог. А сетне поляците ненадейно откриха, че през днешния ден западната " нормалност " значи секуларизъм, мултикултурализъм и гей бракове. Трябва ли да се изненадаме, че поляците и техните съседи се почувстваха " излъгани ", когато схванаха, че обществото, на което трябваше да подражават, към този момент не съществува, заличено от бързите течения на модернизацията?
Ако директно след 1989 година " нормалността " бе разбирана главно в политически смисъл (свободни избори, разделяне на управляващите, частна благосъстоятелност и право на свободно пътуване), през последното десетилетие нормалността във все по-голяма степен стартира да бъде разбирана в културен смисъл. В резултат обществата от Централна и Източна Европа се изпълват с все по-голямо съмнение и отвращение към нормите, идващи от Запада. По подигравка на ориста, както ще стане ясно по-нататък, Източна Европа стартира да гледа на себе си като на последния бастион на същинските европейски полезности.
За да помирят концепциите за " обикновено " (в смисъл на най-разпространено у дома) с нормативно наложителното в страните, на които подражават, умишлено или не източноевропейците стартират да " възстановяват " страните-образец, потвърждавайки, че преобладаващото на Изток е също преобладаващо на Запад, колкото и на Запад лицемерно да настояват, че обществата им са разнообразни. Източноевропейците постоянно позволяват своите нормативни несъгласия – като да вземем за пример заплащането на подкупи, с цел да оцеляват и битката с корупцията, с цел да бъдат признати на Запад – посредством концепцията, че Западът е също толкоз подкупен, колкото и Изтокът, единствено че на Запад живеят в отричане и прикриване на истината.
Либералната гражданска война на нормалността не бе разбирана като скок във времето от мрачното минало към светлото бъдеще. Тя беше обсъждана като пренасяне във физическото пространство, като че ли цяла Източна Европа щеше да се реалокира в Дома на Запада, който преди можеше да се гледа единствено по фотоси и филми. Появиха се експлицитни аналогии сред обединяването на Германия, осъществено след рухването на Стената, и концепцията за единна Европа. И в действителност при започване на 90-те години мнозина източноевропейци завиждаха на огромния шанс на жителите на Източна Германия, които за една нощ емигрираха на Запад, събуждайки се една заран със западногермански паспорти в ръце и (както мислеха някои) с портфейли в джобовете, натъпкани със западни марки. Ако революцията през 1989 година представляваше миграцията на цялостен един район на Запад, тогава основният въпрос бе кои източноевропейски страни ще дойдат първи до тяхната обща цел.
Според Конституционен съд дамата е създание, обвързвано само с майчинство, раждане и акушерство
От фейсбук профила на Евгений Дайнов
" Не, не мога, хора, вижте какво пишат съдийките от Конституционния съд:
" В реалност в Конституцията недвусмислено се възприема общественото измерение на пола във взаимоотношение с биологично детерминираното – член 47, алинея 2 от главния закон. В посочената конституционна наредба биологичният пол " жена " се свързва със обществената роля – " майка ", с " раждане ", с " акушерска помощ ".
Виждате ли? При Хитлер е било по този начин: арийката съществува, с цел да ражда арийчета и за нищо друго. Имало е система от " ферми " за интензивно раждане на арийчета.
Според Конституционен съд дамата е създание, обвързвано само с майчинство, раждане и акушерство. Всичко друго е джендърска идеология - като да вземем за пример, дамата също така да е военен водач. Или арбитър в Конституционен съд?
Позор. Нацизмът влезе и в Конституционен съд. Следващия път да си сложат кафявите ризи и ботушите. И да ги научат вярно да тракат с токове. А дамите съдии - назад в кухнята. Защото, както е споделил мъдрият български народ, идващ своята " конституционна еднаквост ": " дамата би трябвало да е непразна, печката да пуши, дървата да са мокри ".
Дъно, а в дъното злокобно мърдат плужеци и пиявици.
Не им накърнявам достолепието. Те нямат такова. Сами се отхвърлиха да го имат. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ