Радо Панталеев: Трудът през годините се възнаграждава
10 години след последното отличие, България още веднъж има орден от международното състезание по бокс. Донесе го Радослав Панталеев от шампионата в Русия през септември, когато завоюва бронз. За това свое достижение той се подреди на седма позиция в класацията Спортист на годината.
" Вярвам, че трудът през годините един ден се възнаграждава. Наистина по този начин стана. Толкова години сме упражнявали, имали сме проблеми, травми. Той ми споделяше, че в един ден всичко ще се върне. Сега започнахме да берем плодовете. Доста ме болеше ръката, отидохме на доктор и той сподели, че е много зле, за интервенция. Нещо не се получиха както би трябвало нещата, още една интервенция. Близо година не бях на 100%.
Още от дребен, като почнах да упражнявам, се надъхах доста. 9-10 годишен влязох в залата, татко ми ме заведе. Първият ми треньор беше Георги Тончев от " Спартак " Плевен, при него почнах. Тренирах там до 8 клас, само че в Плевен изискванията не бяха положителни. Отидох в ЦСКА и към този момент съм там 11 години. На международното не бях в топ форма поради ръката, само че, като отидох там, си повярвах, че може да се случи ", описа своята история Панталеев в предаването " Тази събота ".
Неотлъчно до него през годините е треньорът Михаил Таков - един от най-хубавите боксови експерти у нас, работил и с братята Кубрат и Тервел Пулеви.
" Няма точна формула по какъв начин да се вършат първенци и да бъдат хора, които да стъпят в живота обикновено. На всеки един се дава опция на избор на цел, с цел да я преследват, да усетят, че имат криле и могат да създадат това, което всеки един играч мечтае. Треньорът се надява той да бъде най-хубавият. Много е хубаво един треньор, когато огледа обратно, вижда, че не на вятъра е бил с тези момчета на 14-15 години, а в този момент са зрели мъже.
Имаме опция да си оказваме помощ и всеки един да върви нагоре, както и Радослав. Той би трябвало да направи това, което е нужно, с опита, с рутината, с медала, да има късмет за квалификациите ", съобщи Таков и добави:
" Във всяко едно съревнование, в което той взе участие, постоянно се надявам и постоянно нещо мъничко не му е достигало. Мислил съм си да не се обезвери в даден миг. В един доста прекрасен миг, против кубинеца, взе желан орден, който от 10 години не сме имали. "
" Вярвам, че трудът през годините един ден се възнаграждава. Наистина по този начин стана. Толкова години сме упражнявали, имали сме проблеми, травми. Той ми споделяше, че в един ден всичко ще се върне. Сега започнахме да берем плодовете. Доста ме болеше ръката, отидохме на доктор и той сподели, че е много зле, за интервенция. Нещо не се получиха както би трябвало нещата, още една интервенция. Близо година не бях на 100%.
Още от дребен, като почнах да упражнявам, се надъхах доста. 9-10 годишен влязох в залата, татко ми ме заведе. Първият ми треньор беше Георги Тончев от " Спартак " Плевен, при него почнах. Тренирах там до 8 клас, само че в Плевен изискванията не бяха положителни. Отидох в ЦСКА и към този момент съм там 11 години. На международното не бях в топ форма поради ръката, само че, като отидох там, си повярвах, че може да се случи ", описа своята история Панталеев в предаването " Тази събота ".
Неотлъчно до него през годините е треньорът Михаил Таков - един от най-хубавите боксови експерти у нас, работил и с братята Кубрат и Тервел Пулеви.
" Няма точна формула по какъв начин да се вършат първенци и да бъдат хора, които да стъпят в живота обикновено. На всеки един се дава опция на избор на цел, с цел да я преследват, да усетят, че имат криле и могат да създадат това, което всеки един играч мечтае. Треньорът се надява той да бъде най-хубавият. Много е хубаво един треньор, когато огледа обратно, вижда, че не на вятъра е бил с тези момчета на 14-15 години, а в този момент са зрели мъже.
Имаме опция да си оказваме помощ и всеки един да върви нагоре, както и Радослав. Той би трябвало да направи това, което е нужно, с опита, с рутината, с медала, да има късмет за квалификациите ", съобщи Таков и добави:
" Във всяко едно съревнование, в което той взе участие, постоянно се надявам и постоянно нещо мъничко не му е достигало. Мислил съм си да не се обезвери в даден миг. В един доста прекрасен миг, против кубинеца, взе желан орден, който от 10 години не сме имали. "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ