Пловдив - богат на наследство, беден на памет
10 емблематични места в Пловдив, които не са за проявление Къщите на Златю и Борис Христов губят борбата с времето Забравихме къде Вазов написа "Епопея на забравените "
Четвърти месец Пловдив е Европейска столица на културата. Туристи обаче към момента няма. Няма ги и неповторимите събития, които трябваше да покажат на чужденците традицията и духовната мощност на хилядолетния град. Тази празнина в наличието бе заложена още при разписването на програмата за „ Пловдив 2019 “, в която създателите заложиха на съвременно звучащи, само че много празни откъм културно наличие планове, множеството грандомански, много банални и никога не истински. Май се объркахме още до момента в който разчитахме философията на самодейността на Европейски Съюз, чиято цел по принцип е да покаже пред света културна еднаквост на съответния хазаин, традициите, неповторимите постижения на неговите създатели и посланията на локалните артистични гилдии. Като цяло всички градове, избирани за културна столица на Европа, употребяват номинацията, с цел да подобрят своята инфраструктура, да еманципират локалното изкуство, да повдигнат личните си създатели до най-високите европейски постижения. И друго - екипите работят по този начин, че и след самодейността в съответния град да остане нещо значително и стабилно в региона на културата.
Засега „ Пловдив 2019 “ не реализира нито една от стратегическите цели. Вместо растеж статистиката регистрира спад на туристите през февруари 2019-а по отношение на същия месец на 2018-а, а неприятният тренд се резервира и през март. Къде в действителност е огромният запас на Пловдив, който не използвахме в продуцирането на мощни и ефикасни послания като Европейска столица на културата? Естествено - в неговото минало и обичаи, в архитектурата, в знаковите места и най-много в интелектуалната и духовна мощност на неговите създатели. И когато приказваме за предишното, може би пропуснахме най-важното - Източнорумелийския интервал, в който за 7 години Пловдив в действителност учудва Европа със своята икономическа, градоустройствена и културна гражданска война. Точно в този интервал има голям капацитет, тъй като случилото се тук сред Освобождението и Съединението е неповторимо, твърди литературният критик Младен Влашки. Не можеш да учудиш света с Римския стадион и Античния спектакъл. Изкушените от античността от дълго време са виждали надалеч по-грандиозни монументи от Елинската и Римската ера. Няма по какъв начин да го реализираме доста и с Джумая джамия, тъй като на изток и на запад от нас имат надалеч по-внушителни мюсюлмански храмове. Църквите ни също не са измежду най-забележителните по света. Абсурдното е, че през днешния ден съвсем не използваме потeнциала точно на сантименталния и по едно и също време извънредно потребен Източнорумелийски интервал, който е също толкоз неповторим, както и самият акт на последвалото го Съединение. В тези времена тук самият Иван Вазов е написал „ Епопея на забравените “ и „ Немили-недраги “, само че в града за този популярен акт няма и диря. Ако пътуваш в Испания, във всяко село ще ти се похвалят, че точно в техния хан Сервантес е написал тази или онази глава от „ Дон Кихот “. Легендата продава, признават хората в Севиля. Ние обаче не успяхме освен с градските легенди и митове, а и с това, което в действителност имаме. Да, богати сме на завещание, само че наподобява, сме небогати на хрумвания и страдаме от къса историческа памет.
Четвърти месец Пловдив е Европейска столица на културата. Туристи обаче към момента няма. Няма ги и неповторимите събития, които трябваше да покажат на чужденците традицията и духовната мощност на хилядолетния град. Тази празнина в наличието бе заложена още при разписването на програмата за „ Пловдив 2019 “, в която създателите заложиха на съвременно звучащи, само че много празни откъм културно наличие планове, множеството грандомански, много банални и никога не истински. Май се объркахме още до момента в който разчитахме философията на самодейността на Европейски Съюз, чиято цел по принцип е да покаже пред света културна еднаквост на съответния хазаин, традициите, неповторимите постижения на неговите създатели и посланията на локалните артистични гилдии. Като цяло всички градове, избирани за културна столица на Европа, употребяват номинацията, с цел да подобрят своята инфраструктура, да еманципират локалното изкуство, да повдигнат личните си създатели до най-високите европейски постижения. И друго - екипите работят по този начин, че и след самодейността в съответния град да остане нещо значително и стабилно в региона на културата.
Засега „ Пловдив 2019 “ не реализира нито една от стратегическите цели. Вместо растеж статистиката регистрира спад на туристите през февруари 2019-а по отношение на същия месец на 2018-а, а неприятният тренд се резервира и през март. Къде в действителност е огромният запас на Пловдив, който не използвахме в продуцирането на мощни и ефикасни послания като Европейска столица на културата? Естествено - в неговото минало и обичаи, в архитектурата, в знаковите места и най-много в интелектуалната и духовна мощност на неговите създатели. И когато приказваме за предишното, може би пропуснахме най-важното - Източнорумелийския интервал, в който за 7 години Пловдив в действителност учудва Европа със своята икономическа, градоустройствена и културна гражданска война. Точно в този интервал има голям капацитет, тъй като случилото се тук сред Освобождението и Съединението е неповторимо, твърди литературният критик Младен Влашки. Не можеш да учудиш света с Римския стадион и Античния спектакъл. Изкушените от античността от дълго време са виждали надалеч по-грандиозни монументи от Елинската и Римската ера. Няма по какъв начин да го реализираме доста и с Джумая джамия, тъй като на изток и на запад от нас имат надалеч по-внушителни мюсюлмански храмове. Църквите ни също не са измежду най-забележителните по света. Абсурдното е, че през днешния ден съвсем не използваме потeнциала точно на сантименталния и по едно и също време извънредно потребен Източнорумелийски интервал, който е също толкоз неповторим, както и самият акт на последвалото го Съединение. В тези времена тук самият Иван Вазов е написал „ Епопея на забравените “ и „ Немили-недраги “, само че в града за този популярен акт няма и диря. Ако пътуваш в Испания, във всяко село ще ти се похвалят, че точно в техния хан Сервантес е написал тази или онази глава от „ Дон Кихот “. Легендата продава, признават хората в Севиля. Ние обаче не успяхме освен с градските легенди и митове, а и с това, което в действителност имаме. Да, богати сме на завещание, само че наподобява, сме небогати на хрумвания и страдаме от къса историческа памет.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ