ГОЛЯМ ПРАЗНИК: Честваме светеца, чието име взима Васил Левски, когато става монах
1. Свети Старозагорски - този нов Христов боец и страдалец се роди в град Стара Загора (тогава в Търновска епархия - б.р.). Баща му се наричаше Георги, а майка му Мария. Те се преселиха в Пловдив и дадоха сина си Иван, както той се наричаше по кръщение, да се учи на Свещените Писания. И толкоз напредваше, че за малко време изучи първичната просвета на славянски език, а след това и по-горната просвета.
И тъй като още от детинство обичаше безмълвието и монашеския живот, след време остави родителите си и отиде в Рилската планина, в тамошния манастир, като служеше шест години на един избухлив дъртак. А отиде в Рилския манастир, тъй като там се подвизавал братът на татко му или майка му, Иван Калпакчиев по кръщение, а в монашество, който бил бандит, само че се покаял, приел отшелнически постриг в Рилския манастир, със свои средства построил постницата и църквата “Свети деятел и евангелист Лука” и украсил стените ѝ с прелестна стенна живопис през 1799 година, седем години след своето смирение. Затова и този наследник на брата или сестрата по подражателство бил наименуван Иван в кръщението, а в монашество.
свързани новини22707на 30.09.20218909на 29.09.2021
Там още повече усъвършенства знанията си, като служеше по едно и също време в манастирския храм и четеше цялото непрекъснато богослужебно последование, и с велико незлобие търпеше жестокостта на стареца, който един ден, обладан напълно от демона на гнева, щеше да го убие с оръжие. Уплашен от това, той си отиде и пристигна отново в родния си край. Но там пък изпадна в още по-големи изкушения, от които не пострада, само че като логичен и умен взе мотив да покаже себе си Христов страдалец и същински посредством вероизповедание на Господ Иисус Христос като Бог пред мъчителите.
Всеизвестна е войната на сърбите срещу турците. Турците събраха срещу тях армия, насилваха и бащата на светеца да отиде с тях и дори желаеха да го слагат хилядник като наедрял и самоуверен мъж. Но той им отговори: “Не мога аз да отида срещу моите единоверни християни!” Тогава го прободоха в дясното ребро като Господа Христа, след това му отрязаха главата и по подобен метод се оказа страдалец за нашата същинска религия блаженият и триблажен татко на чествания през днешния ден от нас светец. После агаряните, с цел да се донаситят на своя яд и беснуване, заграбиха жена му и двете дъщери и с доста закани ги потурчиха.
А Иван, като видя тогава огромното нещастие на майка си и сестрите си, се преоблече и се скри в дома на една бабичка. Измъчени от турците, майката и сестрите споделиха скривалището на Иван и един ден изпратиха някои турци да го заловен. Но въпреки самичък той да им отговаряше, че подобен човек не се е явявал по тия места, не го познаха и си отидоха. Тогава оная добра бабичка го изпрати във Влашко, в град Букурещ, където се срещна със светия преподобномъченик Евтимий и се сприятели с него дотам, че сред тях се сътвориха естествени приятелски връзки и любов. Така еднаквостта на характерите сътвори сред тях жива обич и я резервира за всеки път неизменима, още повече, че невидимата Божия берекет свързваше двамата.
Докато беше в Букурещ, виждаше, че има заплаха да падне в присъщи за мястото беззакония и прелюбодеяния, по тази причина размишления да замине за Света Гора. Минавайки през град Шумен, откри своя другар Евтимий, който преди него беше напуснал Букурещ и в Шумен се беше отрекъл от Христа. Като го видя в такова състояние, доста се наскърби заради злополучието на своя другар и реши да замине колкото може по-скоро, да не би и с него да стане нещо сходно. Когато мислеше това, пристигнаха турски бойци и като го откриха, разграбиха движимостите му в стаята, съблякоха го и го принуждаваха да се отхвърли от своята религия и да стане турчин. Той се уплаши и им даде заричане. Те повярваха на неговото голо слово и по-нататък се погрижиха единствено за грабежа си.
После той откри комфортно време, незабавно избяга оттова, ходя денонощно, до момента в който стигне в Стара Загора, а оттова с някакъв светогорец, проигумен на свещената обител “Григориат”, пристигна в Света Гора и прекара известно време в тази обител. Като минаваше поредно в разнообразни обители, най-сетне пристигна в скита “Света Анна” при вечнопаметния отец Василий, с който по някаква работа отиде в Солун. И тъй като тогава там страдалчески пострада свети преподобномъченик Давид, той пламна от подобен огън на божествена обич, когато видя светеца обесен поради Христовото име, че пожела и той да пострада страдалчески още там, в случай че не беше го възпрял един различен дъртак, който тогава го взе от отец Василий и се завърнаха дружно в скита. Но старецът се разболя и след няколко дни умря в Господа. Иван облажаваше стареца и го славеше като благодетелен.Отскръб по неговата гибел той си отиде оттова и пристигна в скита “Кавсокаливит”.
За празника Петдесетница пристигна един от братята на скита “Свети Иоан Предтеча”, с цел да посети братята на скита “Света Анна”, и описа за мъченичеството на новопострадалия преподобномъченик свети Евтимий. Иван, като чу това, доста се зарадва, славословеше Бога и споделяше, че не е заслужено единствено той един да се радва в небесата и че би трябвало да одобри и него за приятел и най-много по същия метод, посредством страдалчество. Разпален от това, пристигна в “Новия скит” и прекара няколко дни в колибата на стареца Козма. Но там срещна един отец на име Прокопий, който го заведе в скита “Свети Иоан Предтеча” при всепреподобния свещеник Никифор, дъртак и ментор на неговия другар свети Евтимий, срещна се с него, той го одобри с наслада и го съобщи на грижата на първия от своите подчинени, т.е. на стареца Акакий.
Там към този момент спусна платната на своя витален транспортен съд, да не обикаля, хвърли като котва своите намерения в пристанището на безмълвието под положителното управление на своя дъртак, следваше с наслада правилото на своя нравствен отец и го изпълняваше с огромно старание и горение, и ден след ден усилваше подвизите си, и растеше в добродетелта като дърво при водни извори. Ядеше единствено самун и пиеше вода толкоз, едвам посреща малко потребностите на своето естество. Земните поклони усилваше от ден на ден, а дребните поклони измерваше на броеницата по часовете, и животът му беше единствено едно наставление с на Иисуса Христа. Винаги четеше Свещеното Евангелие на славянски и постоянно денем четеше акатиста на света Богородица, към която имаше огромно страхопочитание и която непрекъснато умоляваше със сълзи да го сподоби с мъченическа кончина.
Макар да пребъдваше в такива подвизи и въпреки толкоз да изнуряваше и да поробваше тялото си, постоянно изглеждаше доста ярък. А беше и извънредно старателен, и не искаше да остава обратно нито в една добродетел от своя другар, свети Евтимий. Затова, като мислеше всеки ден за неговото страдалчество, се стараеше да прави това, което вършел той, с цел да може да притегли върху себе си неговата мъченическа берекет. И в каквото го превъзхождаше, не желаеше да го пресмята, а се смиряваше, чудният; а в каквото изоставаше обратно, се подвизаваше да го настигне. И непрекъснато се молеше да го укрепи да се сподоби с страдалчество, с цел да не бъде надалеч от него, който, още до момента в който беше жив, пророчествува за него, че и той ще отиде при неговия нравствен отец.
Прочее, това са подвизите и боголюбезните действия на светеца. Има и още доста други, които ние не можахме да възприемем заради немощта на мозъка и живота ни. Но това не беше угодно за врага на положителното и добродетелта - дявола. Затова по всевъзможен метод се стараеше да му навреди и да унищожи този дивен манталитет и път на добродетелта, по кое време с намерения на светско користолюбие, по кое време със себелюбие, след това властолюбие и неподчинение, по кое време пък със сладострастие, посредством което по-късно му нанесе такава битка, че един ден падна на земята от огромен пламък на плътска сласт. Тогава прибягна при своя ментор, стареца Акакий, бе утешен от него и одобрен с боголюбезни думи и образци на свети мъже, както подобаваше. После отиде в черква, взе в ръцете си облика на света Богородица, целуваше го и се молеше със сълзи да му помогне и да го освободи от тази огромна битка и лукавство на дявола.
Тогава по благодатта на Майката Божия пристигна му някакво неизречено и неописуемо благовоние отнякъде и от това време го остави тази смъртоносна за душата битка.
Всичките писания и старания на добродетелта блаженият смяташе за нищо. Той имаше едно желание и постоянно него гледаше - мъченичеството, за което непрекъснато и със сълзи молеше стареца да получи неговото благословение и молитва да отиде и той по този начин, както другите преди него. И тъй като старецът към момента не му даваше разрешение, прекарваше в огромна тъга, като от ден на ден усилваше трудовете и подвизите на постничеството. Но след това, като видя неговото мощно предпочитание да почине за Христово и като обмисли добре работата, че за това има Божия воля, старецът Акакий го пострига за духовник, като го преименува на Игнатий, съгласи се с неговото желание и му даде разрешение да отиде в Цариград съгласно желанието му.
Духовният отец дефинира отново Григорий да отиде с него в столицата като сателит, а той, като добър и старателен зависещ, с наслада одобри заповедта на стареца. След общите молебствия и благословии на всички скитски отци и братя в Христа отец Григорий пое това ново Христово жертвоприношение като чистосърдечен агнец, поведен на кръвопролитие, и се спусна с него в честната Иверска обител, където целунаха чудотворния облик на света Богородица, наречена Вратарница, и тамошните отци и братя в Христа. Като получиха техните молебствия и помощта на Божията Майка, отидоха в Лаврата и оттова на 12 септември откриха транспортен съд за Цариград. След огромни безредици, беди и неудобства, които претърпяха по пътя, стигнаха в града на 29 септември и се настаниха в работилницата на един боголюбив мъж, който ги одобри с наслада като Божии индивиди.
Тогава за тях разбра и оня христолюбив Иван, който послужи и на свети Евтимий, и доста се зарадва. Намериха го, откриха му своето желание и той се оказа подготвен да им помогне с нужните неща, които подготви и им донесе. И дефинираха като подобаващ ден идващия петък, когато ще би трябвало да дръзне с изповедта си пред турския съд. Мъченикът се причасти с пречистите Тайни, съблече своите облекла и облече турски, и целият светнал, получи молитвата на своя сателит Григорий. След това му благодари, както подобаваше, в дълъг диалог и с доста сълзи на разлъка, мемоари и насърчения за мъченичеството, които за краткост пропущаме, и се затече този не на себе си фен Христов като някой жаден елен и воден от упоменатия Иван, пристигна при отоманската Висока Порта. И тъй като по някаква причина съдът,по тяхному наричано Диван, тогава нямаше съвещание, се върна без резултат с огромна тъга.
Попитан от спътника си Григорий, по какъв начин по този начин бързо свърши неговата работа, отговори с нормалната си елементарност: “Нямаше ги там, братко, нито султанът, нито везирът!”. Случи се тогава Диванът да няма съвещание заради някаква държавна причина до идващия вторник. Но и през тези междинни дни светецът ходеше, с цел да излезе със своето изповедничество, само че се връщаше без триумф и заради това с доста тъга.
Като разбра това, един христолюбив християнин, прочут на Григорий, го посъветва да изпрати мъченика в дома на един различен христолюбец, с цел да се помоли пред чудотворния облик на света Богородица, какъвто имаше той в своя дом. Григорий му повярва и изпрати там Игнатия. Когато той се молеше цялата нощ и умоляваше света Богородица с топли сълзи, да оправи пътя на неговото страдалчество, в среднощ се появи някакъв звук и ненадейно ярък венец излезе от честната икона на Божията Майка и обкръжи Игнатий. И това стана три пъти, както разказваха ония, които скрито го следили.
Когато сутринта се връщаше при Григорий, той разбра, че този ден Диванът ще има съвещание. Пълен с наслада и порив, отиде в правосъдната палата и като влезе, рече с огромно безстрашие: “Съдия, когато бях невръстно момче, заставен от вас, турците, дадох празна дума, че ще се отрека от моята религия. И в този момент пристигнах тук, с цел да си взема думата обратно и да ви пропагандирам моя Христос, същинския Бог и Създател!”. С тези думи той захвърли на земята зелената турска чалма от главата си. Съдията, като видя и чу това, с яд запита: “Кой те докара тук - духовник или мирянин?”, мъченикът отговори: “Самичък пристигнах със силата на Христа”. И сподели облика на Господа Иисуса Христа, който за помощ беше скрил в пазвата си дружно с един кръст. Съдията му рече: “Човече, остави тези нелепости, размишления и ела на себе си, тъй като, в случай че останеш в тази си мисъл, ще има да понесеш страшни премеждия и най-после - самата гибел. Но ние ще ти дадем доста блага, с цел да живееш в доволство през целия си живот, и ще те възведем в достолепия, с цел да се радваш постоянно с нас ".
Мъченикът отговори: “Твоите блага и достолепия като кратковременни ги правя подарък на тебе, кратковременния. А за наказванията и гибелта, с които ме заплашваш, не слушам за пръв път, само че преди да дойда тук, добре съм си помислил. И най-много таман за това пристигнах: да ме умъртвиш поради моя Христос, Който единствен е безконечният и вечен Бог, Чиито дарования са безконечни и Царството Му е постоянно, неизречено и непоколебимо. А вашият лъжепророк Мохамед е преподавател на пагубата, дезертьор от Бога, другар на дявола и неговото обучение е сатанинско. Вие пък, празни хора, му повярвахте и ще има да се мъчите с него, в случай че не повярвате в същинския Бог Христос!”.
Като изслуша това, съдията промени лицето си от яд и тъй като не можеше да приказва, направи знак с ръка да изгонят мъченика на открито, и един от присъствуващите слугиго хвана, като го влачеше принудително. Но мъченикът протегна ръка, удари му плесница, побягна към съдията, преклони колене, изобличаваше него и вярата му, протягаше шия и го дразнеше, с цел да го заколи самичък. Тогава прислужниците принудително го взеха и го хвърлиха в тюрма, нозете му заковаха в клада и на шията му постановиха тежки жлезни вериги. Обиждаха го, ругаеха го и го принуждаваха да се отхвърли от своята религия. Но смелият Христов мъченик всичко понасяше с признателност и се радваше, че страда за възпявания Христос, както се радваха и апостолите, когато ги биха и изгониха от синагогата, тъй като проповядваха Христа.
След като свърши съвещанието на Дивана, съдията поведе мъченика на особено следствие и го попита, кой го е довел тук. Но чу от устата на мъченика: “Моят Господ Иисус Христос ме докара!” Съдията рече: “Чедо, дойди на себе си и не бъди толкоз несмирен, тъй като ще има да изпиташ нечувани мъчения! И не се надявай, че ще бъдеш посечен и че християните ще вземат кръвта ти за освещение, тъй като аз ще те обеся!”.
А мъченикът сподели: “Дали ще ме посечеш, дали ще ме обесиш, о, арбитър, ще ми направиш огромно милосърдие, и всичко това одобрявам с наслада поради любовта си към Христа!” Тогава съдията заповяда и хвърлиха мъченика в някаква скрита и мрачна тюрма. Като оповестиха на спътника му Григорий всичко това, което нагоре разказвахме, той ороси със сълзи земята и с горещо сърце се молеше на подвигоположника Христа Бога да укрепи мъченика, с цел да приключи пътя на своето страдалчество славно и боголюбезно. Така и други християни раздадоха доста лепта, с цел да подкрепят духовно затворения страдалец.
Като се намираше там, мъченикът смяташе оная мрачна тюрма за собствен парадайс и страданията - за насита и удоволствие, това всяка християнска душа да има вяра и всеки боголюбезен разум да разбере. А какви мъчения и санкции в нея му предизвикаха немилостивите прислужници на дявола, не ни е известно даже до момента, въпреки и да разпитвахме друго. Но всички християни в Цариград описват и имат вяра, че блаженият понесъл огромни санкции от нечестивците и че посочил огромно геройство, като страдал за Христовото име цели два дни и две нощи.
Христовият боец и страдалец се появи хладнокръвен и неизменим след ония жестоки санкции и лукави милувки и обещания. После съдията незабавно го докара за ново следствие. Но като го видя да изповядва Божеството на Иисуса Христа с непоколебимо безстрашие, да посрамва тяхната празна илюзия и да назовава пъклен техния преподавател, той изгуби вяра да го промени и го осъди на гибел посредством обесване.
Слугите на дявола го взеха незабавно - незлобивото агне на Господа Христа - и го повлякоха към гибелта. А той, въпреки и обезсилен от апетит и телесни премеждия, показваше най-голямо старание и вървеше към мястото на изтезанието като човек, който по-късно ще доближи края на своите стремежи - сладчайшия Христос Бог, поради Когото непринудено презря и света, и ситостта, и сладостта, и тялото си, и младостта си, и самия си живот съобщи, вечнопаметният! Като стигнаха мястото, което се назовава Пармаккапу, тъй като смяташе, че ще го обезглавят, преклони колене: о, твоята героизъм, Христов воине, страдалче Игнатие! И като протегна врат, молеше палача да го убие! Но тъй като заповедта беше да го обесят, беззаконните прислужници го повлякоха към бесилото. И дърпайки въжето, със мощ удушиха мъченика, като го повишиха на дървото по подражателство на Христа. Умря вечнопаметният на 8 октомври 1814 година, четвъртък, в шестия час. Така от висотата на бесилото той излетя в небесата като белоцветна гълъбица и по този метод застана пред обичания и въжделен Христос Бог като някоя красива и богата невяста с доста постнически писания, страдалчески подвизи, с хубостта на същинското нетление и девство, и бе увенчан от Него с троен венец и диадема, като бе въведен в чертозите и жилищата на мъчениците, с цел да се радва всеки път с тях.
А спътникът му Григорий, като разбра за преславната кончина на мъченика, се възрадва неизречено, спусна се и стигна на мястото, дето видя мъченика обесен, поклони му се отдалеко и плачеше от наслада, само че не можеше да се приближи до него, тъй като защитата от неверници бойци не позволяваше. Затова се загрижи по какъв начин да получи свещените му мощи. След третия ден ги купи от палачите за доста пари и на 14 октомври потегли от Цариград като транспортен съд, който транспортира миро, като имаше на плещите си скъпото задължение, божественото тяло на светия прочут преподобномъченик Игнатий, който ние през днешния ден - неговите горещи фенове - ярко честваме, и дойде в Света Гора на 20 октомври. Светите мощи на двамата преподобномъченици Евтимий и бяха положени в храма, който е построен в тяхна чест.
За този се приказват и от мнозина се удостоверяват някои преславни и почтени за описване неща, и тъй като бяхме замолени и задължени посредством писма от някои боголюбиви мъже, по тази причина ви ги предлагаме.
Един благоверен християнин дал на светеца преди неговата кончина торбичка с малко пари, с цел да ги използва за свои потребности. В часа, когато светецът беше обесен - въпреки че, без подозрение, мъчителите или палачите на мъченика са ги взели - о, знамение, кесията с парите отново се откри в пазвата на оня мъж и въпреки да раздаваше на доста небогати без сметка и задръжка, парите за доста дни си оставаха същите - не намаляваха и не се свършваха.
Един християнин по благоговейни подбуди, до момента в който светецът беше обесен и стражите спяха, отиде нощем, прободе с игла ногата на светеца и намокри кърпичка с изтеклата кръв. След няколко дни разгъна кърпичката и с смут видя кръст, изобразен от кръвта на мъченика! Тая кърпичка с кръста видяха и доста други християни, и се чудеха.
В храма “Света Богородица Кикска” в Галата - Цариград, пристигнаха един бесноват и един неподвижен. А прислужващият в този храм духовник имал шапката, която светецът носел по пътя на своето страдалчество, купена от палачите. Той я сложил върху болните, като призовал светеца, и, о, знамение, парализираният незабавно се оправил, а бесноватият станал здрав и логичен за популярност на Христа Бога и за увещание в светостта на преподобномъченика Игнатий, по чиито свети молебствия да се избавим и ние от злото и да получим небесното царство с благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото прилича популярност, мощ, чест и поклонение във безконечни епохи! Амин!
2. Св. преподобна Пелагия († към 457 г.)
И тъй като още от детинство обичаше безмълвието и монашеския живот, след време остави родителите си и отиде в Рилската планина, в тамошния манастир, като служеше шест години на един избухлив дъртак. А отиде в Рилския манастир, тъй като там се подвизавал братът на татко му или майка му, Иван Калпакчиев по кръщение, а в монашество, който бил бандит, само че се покаял, приел отшелнически постриг в Рилския манастир, със свои средства построил постницата и църквата “Свети деятел и евангелист Лука” и украсил стените ѝ с прелестна стенна живопис през 1799 година, седем години след своето смирение. Затова и този наследник на брата или сестрата по подражателство бил наименуван Иван в кръщението, а в монашество.
свързани новини22707на 30.09.20218909на 29.09.2021
Там още повече усъвършенства знанията си, като служеше по едно и също време в манастирския храм и четеше цялото непрекъснато богослужебно последование, и с велико незлобие търпеше жестокостта на стареца, който един ден, обладан напълно от демона на гнева, щеше да го убие с оръжие. Уплашен от това, той си отиде и пристигна отново в родния си край. Но там пък изпадна в още по-големи изкушения, от които не пострада, само че като логичен и умен взе мотив да покаже себе си Христов страдалец и същински посредством вероизповедание на Господ Иисус Христос като Бог пред мъчителите.
Всеизвестна е войната на сърбите срещу турците. Турците събраха срещу тях армия, насилваха и бащата на светеца да отиде с тях и дори желаеха да го слагат хилядник като наедрял и самоуверен мъж. Но той им отговори: “Не мога аз да отида срещу моите единоверни християни!” Тогава го прободоха в дясното ребро като Господа Христа, след това му отрязаха главата и по подобен метод се оказа страдалец за нашата същинска религия блаженият и триблажен татко на чествания през днешния ден от нас светец. После агаряните, с цел да се донаситят на своя яд и беснуване, заграбиха жена му и двете дъщери и с доста закани ги потурчиха.
А Иван, като видя тогава огромното нещастие на майка си и сестрите си, се преоблече и се скри в дома на една бабичка. Измъчени от турците, майката и сестрите споделиха скривалището на Иван и един ден изпратиха някои турци да го заловен. Но въпреки самичък той да им отговаряше, че подобен човек не се е явявал по тия места, не го познаха и си отидоха. Тогава оная добра бабичка го изпрати във Влашко, в град Букурещ, където се срещна със светия преподобномъченик Евтимий и се сприятели с него дотам, че сред тях се сътвориха естествени приятелски връзки и любов. Така еднаквостта на характерите сътвори сред тях жива обич и я резервира за всеки път неизменима, още повече, че невидимата Божия берекет свързваше двамата.
Докато беше в Букурещ, виждаше, че има заплаха да падне в присъщи за мястото беззакония и прелюбодеяния, по тази причина размишления да замине за Света Гора. Минавайки през град Шумен, откри своя другар Евтимий, който преди него беше напуснал Букурещ и в Шумен се беше отрекъл от Христа. Като го видя в такова състояние, доста се наскърби заради злополучието на своя другар и реши да замине колкото може по-скоро, да не би и с него да стане нещо сходно. Когато мислеше това, пристигнаха турски бойци и като го откриха, разграбиха движимостите му в стаята, съблякоха го и го принуждаваха да се отхвърли от своята религия и да стане турчин. Той се уплаши и им даде заричане. Те повярваха на неговото голо слово и по-нататък се погрижиха единствено за грабежа си.
После той откри комфортно време, незабавно избяга оттова, ходя денонощно, до момента в който стигне в Стара Загора, а оттова с някакъв светогорец, проигумен на свещената обител “Григориат”, пристигна в Света Гора и прекара известно време в тази обител. Като минаваше поредно в разнообразни обители, най-сетне пристигна в скита “Света Анна” при вечнопаметния отец Василий, с който по някаква работа отиде в Солун. И тъй като тогава там страдалчески пострада свети преподобномъченик Давид, той пламна от подобен огън на божествена обич, когато видя светеца обесен поради Христовото име, че пожела и той да пострада страдалчески още там, в случай че не беше го възпрял един различен дъртак, който тогава го взе от отец Василий и се завърнаха дружно в скита. Но старецът се разболя и след няколко дни умря в Господа. Иван облажаваше стареца и го славеше като благодетелен.Отскръб по неговата гибел той си отиде оттова и пристигна в скита “Кавсокаливит”.
За празника Петдесетница пристигна един от братята на скита “Свети Иоан Предтеча”, с цел да посети братята на скита “Света Анна”, и описа за мъченичеството на новопострадалия преподобномъченик свети Евтимий. Иван, като чу това, доста се зарадва, славословеше Бога и споделяше, че не е заслужено единствено той един да се радва в небесата и че би трябвало да одобри и него за приятел и най-много по същия метод, посредством страдалчество. Разпален от това, пристигна в “Новия скит” и прекара няколко дни в колибата на стареца Козма. Но там срещна един отец на име Прокопий, който го заведе в скита “Свети Иоан Предтеча” при всепреподобния свещеник Никифор, дъртак и ментор на неговия другар свети Евтимий, срещна се с него, той го одобри с наслада и го съобщи на грижата на първия от своите подчинени, т.е. на стареца Акакий.
Там към този момент спусна платната на своя витален транспортен съд, да не обикаля, хвърли като котва своите намерения в пристанището на безмълвието под положителното управление на своя дъртак, следваше с наслада правилото на своя нравствен отец и го изпълняваше с огромно старание и горение, и ден след ден усилваше подвизите си, и растеше в добродетелта като дърво при водни извори. Ядеше единствено самун и пиеше вода толкоз, едвам посреща малко потребностите на своето естество. Земните поклони усилваше от ден на ден, а дребните поклони измерваше на броеницата по часовете, и животът му беше единствено едно наставление с на Иисуса Христа. Винаги четеше Свещеното Евангелие на славянски и постоянно денем четеше акатиста на света Богородица, към която имаше огромно страхопочитание и която непрекъснато умоляваше със сълзи да го сподоби с мъченическа кончина.
Макар да пребъдваше в такива подвизи и въпреки толкоз да изнуряваше и да поробваше тялото си, постоянно изглеждаше доста ярък. А беше и извънредно старателен, и не искаше да остава обратно нито в една добродетел от своя другар, свети Евтимий. Затова, като мислеше всеки ден за неговото страдалчество, се стараеше да прави това, което вършел той, с цел да може да притегли върху себе си неговата мъченическа берекет. И в каквото го превъзхождаше, не желаеше да го пресмята, а се смиряваше, чудният; а в каквото изоставаше обратно, се подвизаваше да го настигне. И непрекъснато се молеше да го укрепи да се сподоби с страдалчество, с цел да не бъде надалеч от него, който, още до момента в който беше жив, пророчествува за него, че и той ще отиде при неговия нравствен отец.
Прочее, това са подвизите и боголюбезните действия на светеца. Има и още доста други, които ние не можахме да възприемем заради немощта на мозъка и живота ни. Но това не беше угодно за врага на положителното и добродетелта - дявола. Затова по всевъзможен метод се стараеше да му навреди и да унищожи този дивен манталитет и път на добродетелта, по кое време с намерения на светско користолюбие, по кое време със себелюбие, след това властолюбие и неподчинение, по кое време пък със сладострастие, посредством което по-късно му нанесе такава битка, че един ден падна на земята от огромен пламък на плътска сласт. Тогава прибягна при своя ментор, стареца Акакий, бе утешен от него и одобрен с боголюбезни думи и образци на свети мъже, както подобаваше. После отиде в черква, взе в ръцете си облика на света Богородица, целуваше го и се молеше със сълзи да му помогне и да го освободи от тази огромна битка и лукавство на дявола.
Тогава по благодатта на Майката Божия пристигна му някакво неизречено и неописуемо благовоние отнякъде и от това време го остави тази смъртоносна за душата битка.
Всичките писания и старания на добродетелта блаженият смяташе за нищо. Той имаше едно желание и постоянно него гледаше - мъченичеството, за което непрекъснато и със сълзи молеше стареца да получи неговото благословение и молитва да отиде и той по този начин, както другите преди него. И тъй като старецът към момента не му даваше разрешение, прекарваше в огромна тъга, като от ден на ден усилваше трудовете и подвизите на постничеството. Но след това, като видя неговото мощно предпочитание да почине за Христово и като обмисли добре работата, че за това има Божия воля, старецът Акакий го пострига за духовник, като го преименува на Игнатий, съгласи се с неговото желание и му даде разрешение да отиде в Цариград съгласно желанието му.
Духовният отец дефинира отново Григорий да отиде с него в столицата като сателит, а той, като добър и старателен зависещ, с наслада одобри заповедта на стареца. След общите молебствия и благословии на всички скитски отци и братя в Христа отец Григорий пое това ново Христово жертвоприношение като чистосърдечен агнец, поведен на кръвопролитие, и се спусна с него в честната Иверска обител, където целунаха чудотворния облик на света Богородица, наречена Вратарница, и тамошните отци и братя в Христа. Като получиха техните молебствия и помощта на Божията Майка, отидоха в Лаврата и оттова на 12 септември откриха транспортен съд за Цариград. След огромни безредици, беди и неудобства, които претърпяха по пътя, стигнаха в града на 29 септември и се настаниха в работилницата на един боголюбив мъж, който ги одобри с наслада като Божии индивиди.
Тогава за тях разбра и оня христолюбив Иван, който послужи и на свети Евтимий, и доста се зарадва. Намериха го, откриха му своето желание и той се оказа подготвен да им помогне с нужните неща, които подготви и им донесе. И дефинираха като подобаващ ден идващия петък, когато ще би трябвало да дръзне с изповедта си пред турския съд. Мъченикът се причасти с пречистите Тайни, съблече своите облекла и облече турски, и целият светнал, получи молитвата на своя сателит Григорий. След това му благодари, както подобаваше, в дълъг диалог и с доста сълзи на разлъка, мемоари и насърчения за мъченичеството, които за краткост пропущаме, и се затече този не на себе си фен Христов като някой жаден елен и воден от упоменатия Иван, пристигна при отоманската Висока Порта. И тъй като по някаква причина съдът,по тяхному наричано Диван, тогава нямаше съвещание, се върна без резултат с огромна тъга.
Попитан от спътника си Григорий, по какъв начин по този начин бързо свърши неговата работа, отговори с нормалната си елементарност: “Нямаше ги там, братко, нито султанът, нито везирът!”. Случи се тогава Диванът да няма съвещание заради някаква държавна причина до идващия вторник. Но и през тези междинни дни светецът ходеше, с цел да излезе със своето изповедничество, само че се връщаше без триумф и заради това с доста тъга.
Като разбра това, един христолюбив християнин, прочут на Григорий, го посъветва да изпрати мъченика в дома на един различен христолюбец, с цел да се помоли пред чудотворния облик на света Богородица, какъвто имаше той в своя дом. Григорий му повярва и изпрати там Игнатия. Когато той се молеше цялата нощ и умоляваше света Богородица с топли сълзи, да оправи пътя на неговото страдалчество, в среднощ се появи някакъв звук и ненадейно ярък венец излезе от честната икона на Божията Майка и обкръжи Игнатий. И това стана три пъти, както разказваха ония, които скрито го следили.
Когато сутринта се връщаше при Григорий, той разбра, че този ден Диванът ще има съвещание. Пълен с наслада и порив, отиде в правосъдната палата и като влезе, рече с огромно безстрашие: “Съдия, когато бях невръстно момче, заставен от вас, турците, дадох празна дума, че ще се отрека от моята религия. И в този момент пристигнах тук, с цел да си взема думата обратно и да ви пропагандирам моя Христос, същинския Бог и Създател!”. С тези думи той захвърли на земята зелената турска чалма от главата си. Съдията, като видя и чу това, с яд запита: “Кой те докара тук - духовник или мирянин?”, мъченикът отговори: “Самичък пристигнах със силата на Христа”. И сподели облика на Господа Иисуса Христа, който за помощ беше скрил в пазвата си дружно с един кръст. Съдията му рече: “Човече, остави тези нелепости, размишления и ела на себе си, тъй като, в случай че останеш в тази си мисъл, ще има да понесеш страшни премеждия и най-после - самата гибел. Но ние ще ти дадем доста блага, с цел да живееш в доволство през целия си живот, и ще те възведем в достолепия, с цел да се радваш постоянно с нас ".
Мъченикът отговори: “Твоите блага и достолепия като кратковременни ги правя подарък на тебе, кратковременния. А за наказванията и гибелта, с които ме заплашваш, не слушам за пръв път, само че преди да дойда тук, добре съм си помислил. И най-много таман за това пристигнах: да ме умъртвиш поради моя Христос, Който единствен е безконечният и вечен Бог, Чиито дарования са безконечни и Царството Му е постоянно, неизречено и непоколебимо. А вашият лъжепророк Мохамед е преподавател на пагубата, дезертьор от Бога, другар на дявола и неговото обучение е сатанинско. Вие пък, празни хора, му повярвахте и ще има да се мъчите с него, в случай че не повярвате в същинския Бог Христос!”.
Като изслуша това, съдията промени лицето си от яд и тъй като не можеше да приказва, направи знак с ръка да изгонят мъченика на открито, и един от присъствуващите слугиго хвана, като го влачеше принудително. Но мъченикът протегна ръка, удари му плесница, побягна към съдията, преклони колене, изобличаваше него и вярата му, протягаше шия и го дразнеше, с цел да го заколи самичък. Тогава прислужниците принудително го взеха и го хвърлиха в тюрма, нозете му заковаха в клада и на шията му постановиха тежки жлезни вериги. Обиждаха го, ругаеха го и го принуждаваха да се отхвърли от своята религия. Но смелият Христов мъченик всичко понасяше с признателност и се радваше, че страда за възпявания Христос, както се радваха и апостолите, когато ги биха и изгониха от синагогата, тъй като проповядваха Христа.
След като свърши съвещанието на Дивана, съдията поведе мъченика на особено следствие и го попита, кой го е довел тук. Но чу от устата на мъченика: “Моят Господ Иисус Христос ме докара!” Съдията рече: “Чедо, дойди на себе си и не бъди толкоз несмирен, тъй като ще има да изпиташ нечувани мъчения! И не се надявай, че ще бъдеш посечен и че християните ще вземат кръвта ти за освещение, тъй като аз ще те обеся!”.
А мъченикът сподели: “Дали ще ме посечеш, дали ще ме обесиш, о, арбитър, ще ми направиш огромно милосърдие, и всичко това одобрявам с наслада поради любовта си към Христа!” Тогава съдията заповяда и хвърлиха мъченика в някаква скрита и мрачна тюрма. Като оповестиха на спътника му Григорий всичко това, което нагоре разказвахме, той ороси със сълзи земята и с горещо сърце се молеше на подвигоположника Христа Бога да укрепи мъченика, с цел да приключи пътя на своето страдалчество славно и боголюбезно. Така и други християни раздадоха доста лепта, с цел да подкрепят духовно затворения страдалец.
Като се намираше там, мъченикът смяташе оная мрачна тюрма за собствен парадайс и страданията - за насита и удоволствие, това всяка християнска душа да има вяра и всеки боголюбезен разум да разбере. А какви мъчения и санкции в нея му предизвикаха немилостивите прислужници на дявола, не ни е известно даже до момента, въпреки и да разпитвахме друго. Но всички християни в Цариград описват и имат вяра, че блаженият понесъл огромни санкции от нечестивците и че посочил огромно геройство, като страдал за Христовото име цели два дни и две нощи.
Христовият боец и страдалец се появи хладнокръвен и неизменим след ония жестоки санкции и лукави милувки и обещания. После съдията незабавно го докара за ново следствие. Но като го видя да изповядва Божеството на Иисуса Христа с непоколебимо безстрашие, да посрамва тяхната празна илюзия и да назовава пъклен техния преподавател, той изгуби вяра да го промени и го осъди на гибел посредством обесване.
Слугите на дявола го взеха незабавно - незлобивото агне на Господа Христа - и го повлякоха към гибелта. А той, въпреки и обезсилен от апетит и телесни премеждия, показваше най-голямо старание и вървеше към мястото на изтезанието като човек, който по-късно ще доближи края на своите стремежи - сладчайшия Христос Бог, поради Когото непринудено презря и света, и ситостта, и сладостта, и тялото си, и младостта си, и самия си живот съобщи, вечнопаметният! Като стигнаха мястото, което се назовава Пармаккапу, тъй като смяташе, че ще го обезглавят, преклони колене: о, твоята героизъм, Христов воине, страдалче Игнатие! И като протегна врат, молеше палача да го убие! Но тъй като заповедта беше да го обесят, беззаконните прислужници го повлякоха към бесилото. И дърпайки въжето, със мощ удушиха мъченика, като го повишиха на дървото по подражателство на Христа. Умря вечнопаметният на 8 октомври 1814 година, четвъртък, в шестия час. Така от висотата на бесилото той излетя в небесата като белоцветна гълъбица и по този метод застана пред обичания и въжделен Христос Бог като някоя красива и богата невяста с доста постнически писания, страдалчески подвизи, с хубостта на същинското нетление и девство, и бе увенчан от Него с троен венец и диадема, като бе въведен в чертозите и жилищата на мъчениците, с цел да се радва всеки път с тях.
А спътникът му Григорий, като разбра за преславната кончина на мъченика, се възрадва неизречено, спусна се и стигна на мястото, дето видя мъченика обесен, поклони му се отдалеко и плачеше от наслада, само че не можеше да се приближи до него, тъй като защитата от неверници бойци не позволяваше. Затова се загрижи по какъв начин да получи свещените му мощи. След третия ден ги купи от палачите за доста пари и на 14 октомври потегли от Цариград като транспортен съд, който транспортира миро, като имаше на плещите си скъпото задължение, божественото тяло на светия прочут преподобномъченик Игнатий, който ние през днешния ден - неговите горещи фенове - ярко честваме, и дойде в Света Гора на 20 октомври. Светите мощи на двамата преподобномъченици Евтимий и бяха положени в храма, който е построен в тяхна чест.
За този се приказват и от мнозина се удостоверяват някои преславни и почтени за описване неща, и тъй като бяхме замолени и задължени посредством писма от някои боголюбиви мъже, по тази причина ви ги предлагаме.
Един благоверен християнин дал на светеца преди неговата кончина торбичка с малко пари, с цел да ги използва за свои потребности. В часа, когато светецът беше обесен - въпреки че, без подозрение, мъчителите или палачите на мъченика са ги взели - о, знамение, кесията с парите отново се откри в пазвата на оня мъж и въпреки да раздаваше на доста небогати без сметка и задръжка, парите за доста дни си оставаха същите - не намаляваха и не се свършваха.
Един християнин по благоговейни подбуди, до момента в който светецът беше обесен и стражите спяха, отиде нощем, прободе с игла ногата на светеца и намокри кърпичка с изтеклата кръв. След няколко дни разгъна кърпичката и с смут видя кръст, изобразен от кръвта на мъченика! Тая кърпичка с кръста видяха и доста други християни, и се чудеха.
В храма “Света Богородица Кикска” в Галата - Цариград, пристигнаха един бесноват и един неподвижен. А прислужващият в този храм духовник имал шапката, която светецът носел по пътя на своето страдалчество, купена от палачите. Той я сложил върху болните, като призовал светеца, и, о, знамение, парализираният незабавно се оправил, а бесноватият станал здрав и логичен за популярност на Христа Бога и за увещание в светостта на преподобномъченика Игнатий, по чиито свети молебствия да се избавим и ние от злото и да получим небесното царство с благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото прилича популярност, мощ, чест и поклонение във безконечни епохи! Амин!
2. Св. преподобна Пелагия († към 457 г.)
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ