1. София, бул. "България" №39. Ниска жълта сграда. Гарнизонното стрелбище,

...
1. София, бул. "България" №39. Ниска жълта сграда. Гарнизонното стрелбище,
Коментари Харесай

Поетът и политическите амеби

1.
София, бул. "България " №39. Ниска жълта постройка. Гарнизонното стрелбище, издигнато през 1932 година Тунелът е дълъг 100 метра. В дъното - желязна релса, изядена от патроните. През 1942-1944 година тук са разстреляни 55 антифашисти. Според "Дневник " "социалистическата власт " (колко коварно) употребява постройката, "за да героизира жертвите ". Следователно те не са герои. Те са героизирани.
Един от разстреляните (напълно заслужено) и героизираните (напълно незаслужено) е Никола Вапцаров.
2.
Ако не бяха неколцина настоятелни другари, нямаше и да погледна следващата воня, блъвнала против Никола Вапцаров.
Вече 30 години тайфа хонорувани подлеци, иждивенци и измекяри повтарят припадничаво, в патогенен унес, до лудост едно и също, едно и също, едно и също:
В България е нямало фашизъм, ерго няма антифашисти, антифашистите са нарушители, терористи, тайфа негодници, безродници, изменници, лумпени, простофили, тъпунгери, примати, безграмотни, бездарни, мародери, наслойка, паплач цървули и каскети, уроди, национални предатели, рушители на демокрацията, смутители на реда и тишината, тръгнали против законната власт, които би трябвало да бъдат изтребени, наказани, отречени и обречени на забвение.
Вапцаров е специфичен обект на разтерзание, злоба и непоносимост.
Знам буквално репертоара на политическите амеби. Знам какво ще кажат, напишат, изсъскат. Тяхното алчно око няма засищане на кръв, гибел и крах. Кръвта не им стига, гибелта не е задоволителна, разстрелът не ги задоволява. Името на Поета, неговите идеали, фантазии и прозрения, неговата всеотдайност, неговите стихове би трябвало да бъдат жигосани, жигосани, осквернени, опозорени, похулени, изчегъртани от Историята, от Времето, от Паметта, от Поезията, от Литературата, от Живота на обществото, народа, нацията и страната.
Ето по какъв начин наподобява репертоарът на политическите амеби:
3.
Из литературната продукция на Даниела Горчева (фейсбук и Фактор):
"Който мисли, че Вапцаров не е терорист, е малоумник! Бил стихотворец. И като е стихотворец, за какво не си е гледал поезията, а е станал терорист?... Осъден на гибел от законен съд за тероризъм в интерес на непозната тоталитарна страна по време на международна война... Комунягите направиха икона от един терорист и държавен предател, служил на Сталин и Съюз на съветските социалистически републики против куфари с пари... Един алкохолик и народен изменник, хукнал да основава македонска нация по разпореждане от Москва! Написал две прилични стихотворения с изключение на цялата пропагандна поръчкова продукция за Съюз на съветските социалистически републики и към този момент разгласен за огромен стихотворец! "
И още: "Пропаганден просъветски стихотворец "; "писал лозунги в поддръжка на режима на Сталин "; "фанатик, подготвен да взривява живи хора за хатъра на Сталин "; "агитирал за влизането на България в Тристранния пакт "; "послушно извършва всички заръки на Кремъл ", "моментално се отхвърля от българското си съзнание, с цел да работи за основаването на македонска нация "; "има две хубави стихотворения, останалите са пропагандна, просташко-плакатно поръчкова лирика, лозунгаджийство "...
И най-после: "ако не беше заслужено и изцяло законно наказан от законен български съд, щеше да е един от най-жестоките палачи на народа си след руската окупация ", тъй като "мнозина от днешните му бранители можеше да не бъдат родени в никакъв случай, в случай че родителите им бяха станали жертва на руския терорист Вапцаров "...
Даниела Горчева живее в Холандия от 1990 година, дейна боркиня против комунизма.
Из промишленията на Орлин Станчев (Фактор):
"Защо учебно заведение за натовски офицери носи името на комунист-терорист? "; "в България фашизъм няма "; "свободно си издава книжицата "; "като незает оказва помощ на терористите хапвайки и пийвайки с техни пари в софийските и варненските заведения за хранене "...
"Той не е никакъв моряк... няма и един ден професионален плавателен стаж (на заплата) като моряк... не си е вадил хляба от морячество, а е бил единствено един елементарен практикант "; "спомагал за въоръжената политическа битка за събаряне на съществуващия тогава законно и конституционно открит държавен строй "; "по всички критерии е бил терорист "; "агент на непозната страна и клетвопрестъпник " "заловили са го и са го осъдили ";
"Почти всички негови стихотворения възхваляват Съветския съюз "...
И още: "Македонист-терорист "; "комунист-терорист, оповестил се за македонист "; "измислен в годините на комунизма "Герой "; "спорен стихотворец " "самоопределял се като македонец и е работил под диктата на Сталин за налагане на македонизма в Пиринско ";
И най-после: "спорен знак, който тежи върху престижа на Военноморското учебно заведение "; "демотивира армията, разколебава обществото "; "порочен образец за младите "; "военното министерство да сложи на разискване въпроса, дали Военноморското учебно заведение би трябвало да продължава да носи името на комунистически терорист, работил със руски пари срещу Отечеството си ", тъй като "По всички критерии - професионален, политически и книжовен, днешното Военноморско учебно заведение може да си живее изцяло умерено без никакво име и паметникът в цялостен растеж на терориста и неосъществилият се като експерт Никола Вапцаров да изчезне от двора на учебното заведение ".
Орлин Станчев е капитан далечно корабоплаване, някогашен морски суперинтендант в морска консултанска компания по напредване и позициониране на офшорните сонди за петрол и газ в Абърдийн, Великобритания; ученик на и учител в същото ВВМУ, което носи презряното име на същия Никола Вапцаров.
4.
Спирам с цитатите. Те край нямат. Както нямат край омразата и незнанието.
И по този начин, Никола Вапцаров е терорист, държавен предател, народен изменник, клетвопрестъпник, алкохолик, македонист, прислужник на Сталин и Коминтерна, невъзмутим главорез, подправен воин, фиктивен антифашист, мит, създател на просташко-плакатно поръчкова лирика, лозунгаджия, противоречив знак, синдром, болест, развратител на младите, разединител на нацията, ретроградно оръжие, острие, против което демократичната мисла и високият разказ на политическите амеби, иждивенци, измекяри и впрочем хонорувани подлеци нямат отговор.
Нямат отговор, тъй като имат проблем. Сериозен проблем. И техният проблем не е тяхната патологична ненавист, а техният боязън. Страхът от Истината и от Историята. Страхът от безсмъртието на Поета. Тяхната война с безсмъртието е истерична, тъй като е обречена. Те го знаят и по тази причина пищят от време на време.
5.
Булевард "България " №39. Музей на националното помиряване. Така се назовава Гарнизонното стрелбище. Вече.
Срещу входа - три стъклени пана. На едното са изписани годините: 1881; 1886-1887; 1890; 1900; 1918; 1923; 1925; 1934; 1935-1936; 1941-1944; 1944-1953; 1956-1962; 1964; 1968; 1984-1985; 1988-1989.
На другото написа: "На знайните и незнайни жертви и мъченици на политическото принуждение в България, измежду които са 3 регенти, 80 депутати, 6 министър председатели, 33 министри, 22 партийни водачи, 21 генерали, над 40 писатели и публицисти... "



В средата - фотография на Вапцаров и неговия стих: "Тежи ми, Родино,/ кошмарно грубо тежи/ димящата кръв/ и аз ще те запитвам -/ всичко това/ за теб ли бе нужно,/ кажи? "
Преди тунела с желязната релса, направена на дреб от патроните - камък с думите на Илия Бешков: "До сърцето се стига само посредством личното сърце ". Над камъка - гълъб в безоблачен кръг. Умилително. И подправено.
Имената на разстреляните антифашисти ги няма. Нищо не припомня за тях. Техните убийци, оповестени за "жертви и мъченици ", са спотаени в числата върху стъкленото пано. Инак имената на тези "невинни жертви на комунизма " са изписани съответно против НДК, върху черната мраморна стена, гарнирана с каменен кръст, отмъкнат от непознат гроб. И всяка година ги празнуват и ги почитат, и ги славословят като "наши свети покровители ".
А Вапцаров? Вапцаров е единствено фон. Вапцаров е комплициран като оправдание на една машинация. Вапцаров би трябвало да украси подмяната на историята и на историческата истина. Да легитимира един фалшификат. Издевателството е искрено, гаврата - непоносима, злоупотребата - отблъскваща до гадност. Само перверзен мозък може да измисли такава нечувана измама. И да я декорира с Вапцаров. Все едно някой да разгласи Освиенцим, Дахау, Майданек и Треблинка за знаци на помиряването. За да е още по-ясно - все едно над Баташката вътрешности да вдигнат един белокаменен Ахмед ага Барутанлията. В знак на благодарност, може би.
И защо помиряване приказваме? Прочетете още един път разблудните откровения на политическите амеби, представени нагоре. Откровения, които със своята разпуснатост са недостойни и за най-долнопробната механа. Те не желаят помиряване. Те желаят реванш, отплата, възмездие. Над какво? Над историята. За какво? Те съдят Вапцаров. Играят си на съдии. И в тази злокобна игра са избрали своята роля - ролята на фашисткия съд. Не знам дали схващат.
Те водят война с Вапцаров. Защото неговата крах и гибелта на още хиляди антифашисти е доказателство, че фашизмът в България не е нереалност, не е агитация, родена в някой инфектиран мозък. Воюват и с времето след Вапцаров. Когато безстрашно трепереха под юргана и се мазнеха, и доносничеха, а в този момент изобразяват дейни борци против комунизма. И му приписват на него, на Поета, ролята на главорез.
Те органичен не понасят Вапцаров. Не понасят неговия талант, неговия кураж, неговия морал, неговите хрумвания, неговите идеали (идеал - каква странна дума!), неговата персона, неговата опозиция против фашизма, неговия свободен дух, неговия живот и неговата безсмъртност, и най-накрая - неговата Вяра. Затова прекрояват и преправят учебниците, по тази причина пълнят главите на децата с неистини, по-точно - със личната си гузна съвест и злопаметност. И няма да се учудя, в случай че след 10 години в учебниците ще написа, че тук, на Гарнизонното стрелбище, "гнусните комуняги са избили цвета на нацията ". Под погледа на Вапцаров. Това е толкоз перверзно. И толкоз допустимо.
Затова подсещам имената на разстреляните на Гарнизонното стрелбище:
Август Попов, Адалберт Антонов-Малчика, Александър Радоев, Александър Сачков, доктор Александър Пеев, Антон Иванов, Антон Попов,
Антон Бекяров, Асен Китанов, Аспарух Дамянов, Атанас Романов, Борис Томчев, Борислав Нанков, Васил Додев, Васил Костов, Васил Йотов,
Виктор Георгиев, ген. Владимир Заимов, Георги Кънев, Георги Кратунчев, Георги Минчев, Делчо Наплатанов, Делчо Спасов, Димитър Димитров,
Димчо Астаджов, Емил Попов, Иван Добрев, Иван Владков, Иван Йорданов Иванов, Иван Щерев, Иван Изатовски, Иван Сергиев, Иван Христов Иванов, Крум Стоянов, Лило Младенов, Марко Добрев Марков,
Менахем Леон Папо, Мильо Минчев Милев, Мирко Петров, Нестор Антонов, Никола Вапцаров, Николай Усендиев, Петър Ангелов Димитров,
Петър Атларски, Петър Богданов, Петър Киряков, Симеон Славов, Станко Кузев, Стефан Досев, Стефан Пашев, Стефан Стойков, Светозар Илиев, Тодор Стаменов, Трифон Георгиев, Цвятко Радойнов.
И дано тези имена звучат всяка година пред Гарнизонното стрелбище на 23 юли, в деня на разстрела. За да се знае и да се помни.


Даниела Горчева


Орлин Станчев

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР