1. Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано

1 . Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни оня отдалечен подиробед, когато татко му го заведе да види леда. Тогава Макондо беше село с двайсет къщи от тиня и тръстика, издигнати край брега на една река с бистри води, които се спускаха по корито от камъни, бели и големи като първобитен яйца. Светът беше толкоз неотдавнашен, че доста неща нямаха име, и с цел да ги упоменат, трябваше да ги показват с пръст.
Габриел Гарсия Маркес, " Сто години самотност "
2 . Всички щастливи фамилии си наподобяват, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.
В къщата на Облонски всичко се обърка. Жената бе научила, че мъжът й има връзки с гувернантката французойка, която беше по-рано при тях, и съобщи на мъжа си, че не може да живее в една къща с него.
Лев Толстой, " Ана Каренина "
3. В началото на юли, в една небивало задушна по здрач, един младеж излезе от стаичката си, която наемаше от други наематели на улица С-на, и постепенно, като че ли несигурно, се запъти към К-ин мост.
Достоевски, " Престъпление и наказване "
4. Ако в действителност ви се желае да чуете тази история, то несъмнено ще поискате да разберете къде съм роден и по какъв начин съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме основат, и какво ли не още, с една дума — цялата тази слама от сорта на „ Дейвид Копърфийлд “, само че на мене не ми се ще да се дълбая из нея. Просто ще ви опиша тази смахната история, дето се случи с мене към Коледа и ме умори до гибел, та трябваше да дойда тук и да си виждам спокойствието.
Селинджър, " Спасителят в ръжта "
5. Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.
Сутрин тя беше Ло, просто Ло, на растеж метър и половина (без няколко пръста и по едно чорапче). Тя беше Лола по дълъг панталон. Тя беше Доли в учебно заведение. Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите обятия бе постоянно: Лолита.
Набоков, " Лолита "
6. Мама умряла през днешния ден. Или може би през вчерашния ден, не знам. Получих депеша от приюта: „ Майка умря. Утре погребението. С най-хубави усеща. “ Това нищо не приказва. Може да е било през вчерашния ден.
Албер Камю, " Чужденецът "
7. Априлският ден бе явен и леден, часовниците биеха тринайсет часа. С глава, сгушена сред раменете, с цел да се скрие от лютия вятър, Уинстън Смит се шмугна бързо през остъклените порти на жилищен дом „ Победа “, само че не толкоз бързо, че да попречи на вихрушката прахоляк да нахлуе с него.
Джордж Оруел, " 1984 "
8. В старите черказки летописи е записано, че верблюдът живее на всички места: в пясъка, във водата (имало водни верблюди), на небето; който може да огледа в Слънцето, ще види в неговото око верблюд. Записано е още, че той е пристигнал на първо време от Луната — опустошил там всичко и когато нямало повече какво да пасе и потъвал на всички места в прахуляк до гърди, се разпръснал из вселената. Според същите летописи треви и шубраци ще се появят на Луната едвам след хиляда години и чак тогава ще може да се пасе.
Йордан Радичков, " Верблюд "
9. Когато бях по-млад и схватлив, моят татко ми даде един съвет, който от този момент все се върти в главата ми.„ Почувстваш ли предпочитание да критикуваш някого — ми рече той, — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти. “ Не сподели нищо повече, само че двамата с него постоянно сме се разбирали, без много-много да приказваме, и аз доловях, че той имаше поради освен това от това. В резултат получих склоността да спестявам преценките си — табиет, който ми е помагал да вниквам в личността на доста странни хора и също по този начин ме е правил жертва на значително досадници.
Фицджералд, " Великият Гетсби "
10. Той беше дъртак, който ходеше за риба самичък с дребна лодка в Гълфстрийм и ето към този момент осемдесет и четири дни излизаше, без да улови нещо. През първите четиридесет дни бе взимал едно момче със себе си. Но след тези четиридесет дни, без да заловен нито една риба, родителите на момчето му споделиха, че старецът е към този момент дефинитивно „ салао “, което значи, че напълно не му върви, и по тяхно разпореждане момчето потегли с друга лодка, а с нея още през първата седмица уловиха три едри риби. Тъжно беше на момчето да гледа по какъв начин старецът се връща всеки ден с празна лодка и то постоянно отиваше до брега да му помогне да изнесе навитите въжета, куката и харпуна или свитото към мачтата платно. По платното имаше кръпки от брашнени чували и навито, то бе като знаме на цялостно проваляне.
Хемингуей, " Старецът и морето "