1. Имам ли достатъчно енергия?Намирането на житейска цел и първите

1. Имам ли задоволително сила?

Намирането на житейска цел и първите стъпки за постигането й изискват големи прочувствени вложения. Ако сте депресирани, изтощени или сте в положение на бърнаут, процесът ще бъде сложен или даже неосъществим, тъй като ви липсва мотивация. Важно е да си дадете отмора и да наберете запаси, които да отделите на приключението - разкриване на задачата.

2. Къде слагам моите потребности в листата ми с цели?

Причината, заради която доста от нас не съумяват да си слагат житейски цели даже в зрелост, може да се дължи на това, че цялото ни време и други запаси са заети от потребностите на другите. Деца, родители, съпрузи, възпитаници, сътрудници и шефове - всички от самото начало чакат нещо от нас и тази тежест от носенето на отговорност за другите просто не ни оставя опция да се вслушваме и да си спомним кои сме в действителност. Въпросът за слагането на задачите изисква да станем номер едно за себе си.

3. Кое ме радва и с него не помня за всичко?

Всички сме имали прекарвания, свързани с нещо, което толкоз ни е пристрастило, че занимавайки се с него минутите са се превръщали в часове, а часовете в - „ по дяволите, забравих да обядвам “. Може би за вас това е слушане на музика или бродерия на гоблени. Не мислете единствено за дейностите, поради които сте подготвени да останете будни цяла нощ, само че обърнете внимание и на когнитивните правила, лежащи в основата на тези действия, които ви харесват. Тъй като те могат елементарно да бъдат сложени в основата на вашето целеполагане.

4. Какво харесвах като дете?

Натискът на обществото, започвайки още от детството и юношеството, неизбежно прогонва пристрастеността от нас. Ние сме научени, че единствената причина да създадем нещо е, в случай че по някакъв метод сме възнаградени за това, че сме го свършили. Този транзакционен темперамент на обществените връзки и на света като цяло неизбежно ни кара да се усещаме изгубени, тъй че е потребно да се върнем душевен в детството, когато всичко, което сме правили, е било откровено.

5. Какво ме ядосва най-вече?

Добра мотивация за персоналното слагане на цели може да бъде несъвършенството на света към вас, по-точно тези области, които прочувствено ви допират повече от другите. Може би се притеснявате от такива злободневни обществени проблеми като положението на екологията или рецесията на хрумвания в изкуството. Има толкоз доста проблеми в този свят и вие можете да внесете своя принос и да измененията обстановката - даже напълно малко. Шансовете да намерите способи да извършите това са безчет.

6. Какви жертви съм подготвен да направя?

Постигането на която и да е цел изисква някаква жертва и като насочна точка при намирането на житейска цел би било добре да разберете какво сте подготвени да жертвате. Във всички случаи пътят няма да е напълно от приятни моменти и когато разберете какво сте подготвени да преодолеете, задачата ще стане по-ясна. И по този начин, въпросът е какъв тип битка или жертва сте подготвени да понесете? Способността да се оправяме с компликациите и да претърпяваме неизбежни спънки в последна сметка дефинира способността ни да останем устремени в вярната посока.

7. Как да запълня вътрешната празнина?

Липсата на цел в живота се приема мъчно, даже в случай че се усещаме по този начин, като че ли всичко ни е наред. В това ни оказват помощ разнообразни разсейващи фактори. Това са мимолетни удоволствия и действия, които крадат времето ни и единствено ни отвличат от значимите проблеми. Те ни основават самозаблудата за пълностоен живот, само че не способстват за нашата самореализация. Пазаруване, телевизия, храна, алкохол, нощен живот - всичко това до известна степен е предопределено краткотрайно да запълни вътрешната ни празнина от неналичието на житейски цели. Трябва да се отървете от тези фактори, с цел да освободите място в живота си за нещо в действителност значимо.
Източник