5 твърде напреднали древни структури, които все още ни учудват
1. Гьобекли тепе, Турция
Загадъчният археологически комплекс е с кръгла форма и има височина от 15 метра и диаметър 300 метра. Открит е п ри изследване през 60-те години, когато археолозите откриват серия от варовикови плочи и стълбове с Т-образна форма, някои от които били високи над 10 метра. Заинтригувани от тази внушителна находка, откривателите правят проби и откриват, че археологическият комплекс е на минимум 11 000 години (или 6000 години по-стар от Стоунхендж). Още по-странното е, че с изключение на, че тогава хората не са разполагали с главните принадлежности, тази напреднала конструкция е построена на място без непосредствен воден източник.
Всъщност цялата класификация на големите камъни сякаш е била с някаква церемониална цел, защото наоколо не са открити остатъци от стени, огнища или къщи, които да хвърлят сянка върху метода на живот на околните жители. Поради тази причина Гьобекли тепе е именуван „ най-старият храм, издигнат от индивида “ или даже „ най-старата сграда “.
2. Йерихон, Палестинска автономност
За Йерихон се твърди, че е „ най-старото непрекъснато населявано населено място “. Градът е удостоверение за триумфа на човешката „ подредена “ цивилизация. Йерихон бил населяван от номадски ловци, които построили къщите си в центъра му. Този необикновен преход от номадските обичаи към уседналия метод на живот е явен с помощта на доказателствата, че в Йерихон са се отглеждали пшеница и ечемик, както и на откритите кремъчни остриета и сърпове.
Тези внушителни остатъци се допълват от съществуването на още по-великолепни руини, в това число на една голяма стена с дължина 800 метра с отбранителна кръгла кула с диаметър 10 метра. Археолозите даже са разкрили останките на още по-голямо населено място, издигнато на същото място през 7000 година пр.н.е, откакто главният град-майка бил погубен при пожар.
3. Хипогеум „ Хал Сафлиени “, Малта
Хипогеум „ Хал Сафлиени “ е единственият прочут праисторически под земята храм в света. Открит е напълно инцидентно през 1902 година, когато няколко мъже пробивали цистерни за ново жилищно строителство. Хипогеумът има три равнища, като най-ниското стартира на 10.5 метра подземен. Съдейки по времето, в което е издигнат, археолозите вземат решение, че тези подземни камери са издълбани благодарение на напълно обикновено съоръжение – кремъци, камъни и рога. Интересното е, че от позиция на архитектурата, доста от подземните камери наподобяват тогавашния жанр на надземните мегалитни храмове.
Хипогеум „ Хал Сафлиени “ евентуално в началото е бил издигнат като подземно светилище, само че по-късно се е трансформирал в костница, съдейки по откритите кости на над 7000 души. Най-интересното за това място обаче са невероятните му акустични свойства.
4. Нюгрендж, Ирландия
Нюгрендж не е толкоз известен, колкото „ братовчед “ си Стоунхендж, само че истината е, че е по-възрастен както от него, по този начин и от пирамидите в Гиза, само че пък не е по-малко мистериозен. Първоначално обвързван с митичните крале и богове, обитавали хълма Тара, Нюгрендж ясно демонстрира положителната инженерна мисъл на жителите в региона. Могилата покрива повърхност от 1 акър като вътрешният проход, който е дълъг 16 метра свързва едната й страна с централната камера и в допълнение се разклонява в три елементи. Цялата могила е покрита с купчина камъни, които съгласно археолозите тежат 220 507 тона.
Що се отнася до загадъчната част на обекта – макар неуместната широчина на структурата, могилата пази останките на единствено 5 души. Освен това, историците и археолозите към момента не са наясно по какъв начин са били пренасяни тези големи и тежки камъни? Колко хора са взели участие в строителството (особено поради ниското население в района). Защо някои камъни са украсени?
5. Пон дьо Гар, Франция
Пон дьо Гар е с височина от 49 метра и е дълъг 274 метра. Той гордо демонстрира архитектурните и инженерни качества на римляните. Проектиран (някъде през средата на 1 век) за доставяне с прясна вода на град Ним, този акведукт е единствено част от солидна инфраструктура, свързваща града с водния източник (река Гардон).
Археолозите считат, че задачата му е била постигана сполучливо, защото смятат, че са се пренасяли по 409 литра вода на човек на ден, а град Ним по това време е бил дом на над 50 000 души.
