1/3 от населението преценява, че живее в бедност и дори

1/3 от популацията преценя, че живее в беднотия и даже в бедност. Това демонстрира изследване на Агенция ”Медиана ”, извършено измежду 1000 души този месец. Лансираната концепция, че бедността се основава на първо място на етнически и учебен симптом не намира удостоверение в данните от проучването: 65% от бедните и мизерстващите са хора със приблизително и висше (20%) обучение, а 80% са от български етнос.
Данните сочат, че по-скоро става дума за възрастова взаимозависимост при бедността и на първо място за овакантяване на дейната трудова възраст и придобиване на статуса " пенсионер " - 64% от бедните и мизерстващите са хора над 50 години.

Като цяло по главните тематики българите остават скептично настроени. 67% считат, че материалното състояние на пенсионерите се утежнява, до момента в който единствено 5% са на противоположното мнение.

56% от българите считат, че през последните години ситуацията с корупцията се утежнява. За сметка на това едвам 9% са оптимисти, че има усъвършенстване. На процедура голямата част от обществото живее с убеждението, че закони, правила, правила съществуват официално и е просто въпрос на пари и власт тяхното използване или занемаряване.

55% виждат утежняване и във връзка с екологията и опазването на околната среда.

Малко над половината от интервюираните (51%) смятат, че образованието също се утежнява против 15%, които настояват, че се усъвършенства. Достъпът до качествено обучение е мощно обиден от икономическото неравноправие в обществото. Показателно в това отношение е мнението на самите небогати - 34 % от тях считат, че едно оскъдно дете има най-малък или никакъв късмет да получи качествено обучение. Въпреки това съгласно хората системата на публичното обучение към момента действа и обезпечава опция за постигане до мечтаната просветителна степен.

Също близо половината от сънародниците ни (49%) виждат утежняване в опазването на здравето. Мнозинството от запитаните (56%) споделят, че опцията за достъп до качествени медицински грижи в системата на " безплатното " опазване на здравето е най-малък или даже нулев.

Проучването сочи, че 1/3 от българите са лишени (или се усещат лишени) от действителна здравна помощ и могат да разчитат единствено на официална такава.

48% са на мнение, че обстановката с престъпността се утежнява против едвам 19%, които не мислят по този начин. Сходен е и броят на скептиците във връзка с правораздавателната система - 47%.

Според близо половината от интервюираните (49%) страната би трябвало да насочи напъните и финансовите си запаси най-много към опазването на здравето.

На второ място се подрежда развиването на стопанската система (37%), а на трето - образованието (33%).

30% желаят страната да се погрижи за корупцията, а 27% - за материалното състояние на пенсионерите.

Малко под ¼ от българите (24%) желаят напъните на страната да са ориентирани към разрешаване на казуса с престъпността.

Най-слаба заинтригуваност българите демонстрират към тематиката за работата на администрацията - едвам 2% декларират, че желаят страната да предприеме ограничения в тази тенденция, както и за екологията - 8%.

Запитани кое е най-важното за развиването на една страна, болшинството от интервюираните (58%) декларират, че това е човешкият капитал. На второ място, само че със доста по-малко процентно измерение - 12%, се подреждат естествените благосъстояния. 10% пък разпореждат очаквания на непознатите вложения, а 6% - на технологиите.

64% от българите изцяло поддържат концепцията страната да си сложи като безспорен приоритет основаването на добър човешки капитал - положително и всеобхватно обучение, налично опазване на здравето и очистване на крайната беднотия.

27% пък смятат, че това може да се получи от единствено себе си с повишението на стандарта на живот и приходите.