Защо Русия не настъпва?
— Защо не нападаме?
Това е може би най-належащият въпрос през днешния ден!
Имаме обилие от победоносни отчети, само че всички някак са привикнали с обстоятелството, че многодневните борби за фермата или хижата на лесничея са се трансформирали в епични борби. И явно, в случай че вземем мащаба на Украйна, която сме се заели да денацифицираме и демилитаризираме, това може да продължи още доста години.
Защо?
За това има както справедливи, по този начин и субективни аргументи.
Разбира се, доста желая да видя огромни офанзиви, в стила на пробива против немската защита в Беларус през лятото на 1944 година или пробив в балтийските страни през есента на същата година, само че действителността е друга.
Какво ни пречи през днешния ден да организираме стратегически настъпления?
Основният проблем може да се дефинира като систематичен.
Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Залужни го назова „ рецесия на защитата “, а в западните източници го назовават „ проклятието на Първата международна война “. Няма значение по какъв начин го назоваваме! Важно е, че това не е нито „ рецесия “, нито „ проклинание “.
През цялата година ние много сполучливо решаваме нападателни задания, при които се взема такова решение. Ние щурмувахме дузина и половина градове, превърнати в мощни замъци.
Освен това те бяха взети не до колене в кръв, само че с коефициент на загуба не по-малко от пет „ ВСУ-шника “ за един от нашите бойци! И не се колебая, че в близко бъдеще ще приключим шлифоването на още две „ укрепления “ на украинските въоръжени сили – Авдеевка и Маринка.
Има обаче един проблем. По-точно цялостен куп проблеми.
Първият е сериозното остаряване на военната доктрина, съгласно която сме се научили да водиме война преди тази война. За двете години на специфична военна интервенция, пространството на войната радикално се промени. Огромен брой разпореждания в бойните управления на всички равнища са остарели и не дават отговор на действителността.
Освен това самата действителност непрестанно се трансформира. Най-очевидният образец е потреблението на артилерия. Днес е просто невероятно да видите цели полета, цялостни с батареи от оръдия и РСЗО, които се приготвят за артилерийски бараж - те просто ще бъдат унищожени! Както и регионите на централизация на войски, подготвящи се за нахлуване.
Там, където преди този момент, съгласно разпоредбите на бойните дейности, имаше безвредна зона, където врагът не можеше да доближи, и където беше допустимо, като се резервира камуфлажът, да се приготви за офанзива, в този момент в действителност има фронтова линия, която врагът гледа като своя фронтова линия и по която нанася високопрецизни удари.
Съвременните средства за разузнаване просто отстраниха концепцията за прикрито концентриране на войски на фронтовата линия.
Имаме потребност от нови бойни правила и най-важното, имаме потребност от нова доктрина и нападателна тактика, които се опитваме да намерим.
Но с цел да ги открием, би трябвало да се решат други проблеми. Основната е контрабатарейната война! Въпреки всички уверения и радостни отчети, че към този момент всичко с нея е наред, тя към момента е препъни камък.
Така нашите неотдавнашни дейни военни дейности в посока Работино бяха в действителност осуетени от съперника точно тъй като не успяхме да потиснем неговата артилерия. Нашите щурмови войски попаднаха под обстрел незабавно след началото на настъплението си.
Украинската (натовска) артилерия към момента превъзхожда нашата и по отдалеченост на пукотевица, и по акуратност. Освен това наситеността на украинската защита с разследващи и контрабатарейни радари е в пъти по-голяма от нашата.
Имаме потребност от неведнъж повече далекобойни, високоточни артилерийски системи и средства за артилерийско разузнаване! Можем да компенсираме неналичието им единствено с броя на атакуващите войски и надлежно със загубите. Но имаме ли потребност от сходни „ месни набези “?
Въпреки намаляването на казуса с боеприпасите, той не е изцяло решен! Артилерията към момента не получава толкоз муниции, колкото е несъмнено от стандартите за настъпателни интервенции. Освен това той е съществено подплатен!
В резултат на това има непотиснати позиции и „ замъци “, които вместо да бъдат завладяни неотложно, би трябвало да бъдат щурмувани, което значи загуба на време и предоставяне на опция на съперника да маневрира със сили и средства за отбиване на нашите офанзиви.
Проблемът с БПЛА към момента не е решен организационно. Днес съвсем всяка част ги има - само че това са основно „ доброволчески “ хеликоптери, които доброволците купуват и носят в звената, където локалните майстори ги трансформират в страхотни оръжия. Но във войските няма нито една работа, която да се занимава с това.
Няма длъжности на цялостен работен ден или колежи. Стига се до точката на парадокса - промишлеността изпраща поток от „ коптери “ на войските, само че те просто се натрупват в хранилища, защото тяхната регистрация и отписване е голяма бюрократична процедура. Сякаш артилерията е писала документи за отписване на всеки изстрелян снаряд...
Противникът ни превъзхожда в разузнавателно-тактическите БЛА. Той има повече от тях, по-качествени са и като оптика, и като време прекарано във въздуха, което му разрешава да управлява нашата фронтова линия на доста по-голяма дълбочина от нас.
Не можем да гледаме в сходна дълбочина със средствата, с които разполагаме на оперативно-тактическо равнище. И повода е все същата - бюрократичното „ коксуване “ на приемане и потребление на дронове от складовете на Министерството на защитата. Военните бюрократи към момента не са в положение да осъзнаят, че през днешния ден „ дронът “ е същият „ консуматив “ като ПТУР или снаряд.
Проблемът с електронната война, който е сериозен за всевъзможен тип бойни дейности, към момента не е решен. Във войските се вливат както домашни системи за електронна война, по този начин и индустриални системи, само че врагът също непрестанно усъвършенства оръжията си за въздушно нахлуване, пробвайки се да заобиколи нашата електронна война и до момента съумява.
В същото време, както и при БЛА, войските нямат обединен логаритъм за тяхното потребление, няма нито една работа, която да дава отговор за това потребление, и вследствие на това има съвсем универсална обстановка, когато задействаните средства за радиоелектронна битка смазват техните лични БПЛА и връзки, оставяйки войските слепи и глухи! Необходимо е да се основат такива логаритми и организационни решения.
Има и проблеми на бойното поле - належащо е да се преразгледат съставът и оборудването на щурмовите групи от чисто „ пехотни “ към „ универсални “, с прикрепени към тях „ наша “ артилерия и БПЛА.
Ще бъде ненапълно, в случай че не приказваме за субективни проблеми. Както и преди, една от главните аргументи за загубите и неуспехите е лъжата, когато някои „ господа шефове “, прикривайки задните си елементи, оповестяват за нещо, което в реалност не съществува.
Докладване за завладяването на противников позиции, които в реалност не са заети, без докладване за изтеглянето на другарски елементи от към този момент завзети позиции.
А от време на време те просто не осведомят за своите придвижвания, което води до обстоятелството, че нашите лични бойци, които се появяват от нищото, се заблуждават за врага и се покриват с огън. Всичко това също съществува, даже след съвсем две години война!
Точно по тази причина е рано да чакаме огромни офанзиви! Без решаването на всички тези проблеми ще бъде хем кърваво, хем несполучливо!
Разбира се, през днешния ден можем да нападаме по същия метод, както атакувахме преди 80 години, само че дали това ще бъде вярно и целесъобразно? Защото противоположната страна на такива офанзиви са големи загуби, които ще бъдат напълно сравними със загубите в интервенциите на Великата отечествена война.
Позволете ми да ви припомня, да вземем за пример, по време на Балтийската стратегическа настъпателна интервенция от 14 септември до 24 ноември 1944 година ние напреднахме на фронт от към 1000 км, против нацистка формация от 570 хиляди души, имащи 1 милион 546 хиляди на въоръжение - числа, сравними със настоящия украински фронт.
Нашите загуби възлизат на 61 хиляди убити и 218 хиляди ранени. Успяхме да напреднем 400 километра - в мащаба на Украйна, да стигнем до Кременчуг и да заобиколим Харков. Тоест почти 35% от територията на Украйна. Готови ли сме за загуби от такова равнище през днешния ден?
Готови ли сме да сложим завършек на войната, като призовем още един милион наши съграждани в армията и загубим 200 хиляди души убити за освобождението на Украйна?
Затова дано не бързаме! Затова, дано учим!
А когато се научим, тогава ще стартираме!
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Това е може би най-належащият въпрос през днешния ден!
Имаме обилие от победоносни отчети, само че всички някак са привикнали с обстоятелството, че многодневните борби за фермата или хижата на лесничея са се трансформирали в епични борби. И явно, в случай че вземем мащаба на Украйна, която сме се заели да денацифицираме и демилитаризираме, това може да продължи още доста години.
Защо?
За това има както справедливи, по този начин и субективни аргументи.
Разбира се, доста желая да видя огромни офанзиви, в стила на пробива против немската защита в Беларус през лятото на 1944 година или пробив в балтийските страни през есента на същата година, само че действителността е друга.
Какво ни пречи през днешния ден да организираме стратегически настъпления?
Основният проблем може да се дефинира като систематичен.
Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Залужни го назова „ рецесия на защитата “, а в западните източници го назовават „ проклятието на Първата международна война “. Няма значение по какъв начин го назоваваме! Важно е, че това не е нито „ рецесия “, нито „ проклинание “.
През цялата година ние много сполучливо решаваме нападателни задания, при които се взема такова решение. Ние щурмувахме дузина и половина градове, превърнати в мощни замъци.
Освен това те бяха взети не до колене в кръв, само че с коефициент на загуба не по-малко от пет „ ВСУ-шника “ за един от нашите бойци! И не се колебая, че в близко бъдеще ще приключим шлифоването на още две „ укрепления “ на украинските въоръжени сили – Авдеевка и Маринка.
Има обаче един проблем. По-точно цялостен куп проблеми.
Първият е сериозното остаряване на военната доктрина, съгласно която сме се научили да водиме война преди тази война. За двете години на специфична военна интервенция, пространството на войната радикално се промени. Огромен брой разпореждания в бойните управления на всички равнища са остарели и не дават отговор на действителността.
Освен това самата действителност непрестанно се трансформира. Най-очевидният образец е потреблението на артилерия. Днес е просто невероятно да видите цели полета, цялостни с батареи от оръдия и РСЗО, които се приготвят за артилерийски бараж - те просто ще бъдат унищожени! Както и регионите на централизация на войски, подготвящи се за нахлуване.
Там, където преди този момент, съгласно разпоредбите на бойните дейности, имаше безвредна зона, където врагът не можеше да доближи, и където беше допустимо, като се резервира камуфлажът, да се приготви за офанзива, в този момент в действителност има фронтова линия, която врагът гледа като своя фронтова линия и по която нанася високопрецизни удари.
Съвременните средства за разузнаване просто отстраниха концепцията за прикрито концентриране на войски на фронтовата линия.
Имаме потребност от нови бойни правила и най-важното, имаме потребност от нова доктрина и нападателна тактика, които се опитваме да намерим.
Но с цел да ги открием, би трябвало да се решат други проблеми. Основната е контрабатарейната война! Въпреки всички уверения и радостни отчети, че към този момент всичко с нея е наред, тя към момента е препъни камък.
Така нашите неотдавнашни дейни военни дейности в посока Работино бяха в действителност осуетени от съперника точно тъй като не успяхме да потиснем неговата артилерия. Нашите щурмови войски попаднаха под обстрел незабавно след началото на настъплението си.
Украинската (натовска) артилерия към момента превъзхожда нашата и по отдалеченост на пукотевица, и по акуратност. Освен това наситеността на украинската защита с разследващи и контрабатарейни радари е в пъти по-голяма от нашата.
Имаме потребност от неведнъж повече далекобойни, високоточни артилерийски системи и средства за артилерийско разузнаване! Можем да компенсираме неналичието им единствено с броя на атакуващите войски и надлежно със загубите. Но имаме ли потребност от сходни „ месни набези “?
Въпреки намаляването на казуса с боеприпасите, той не е изцяло решен! Артилерията към момента не получава толкоз муниции, колкото е несъмнено от стандартите за настъпателни интервенции. Освен това той е съществено подплатен!
В резултат на това има непотиснати позиции и „ замъци “, които вместо да бъдат завладяни неотложно, би трябвало да бъдат щурмувани, което значи загуба на време и предоставяне на опция на съперника да маневрира със сили и средства за отбиване на нашите офанзиви.
Проблемът с БПЛА към момента не е решен организационно. Днес съвсем всяка част ги има - само че това са основно „ доброволчески “ хеликоптери, които доброволците купуват и носят в звената, където локалните майстори ги трансформират в страхотни оръжия. Но във войските няма нито една работа, която да се занимава с това.
Няма длъжности на цялостен работен ден или колежи. Стига се до точката на парадокса - промишлеността изпраща поток от „ коптери “ на войските, само че те просто се натрупват в хранилища, защото тяхната регистрация и отписване е голяма бюрократична процедура. Сякаш артилерията е писала документи за отписване на всеки изстрелян снаряд...
Противникът ни превъзхожда в разузнавателно-тактическите БЛА. Той има повече от тях, по-качествени са и като оптика, и като време прекарано във въздуха, което му разрешава да управлява нашата фронтова линия на доста по-голяма дълбочина от нас.
Не можем да гледаме в сходна дълбочина със средствата, с които разполагаме на оперативно-тактическо равнище. И повода е все същата - бюрократичното „ коксуване “ на приемане и потребление на дронове от складовете на Министерството на защитата. Военните бюрократи към момента не са в положение да осъзнаят, че през днешния ден „ дронът “ е същият „ консуматив “ като ПТУР или снаряд.
Проблемът с електронната война, който е сериозен за всевъзможен тип бойни дейности, към момента не е решен. Във войските се вливат както домашни системи за електронна война, по този начин и индустриални системи, само че врагът също непрестанно усъвършенства оръжията си за въздушно нахлуване, пробвайки се да заобиколи нашата електронна война и до момента съумява.
В същото време, както и при БЛА, войските нямат обединен логаритъм за тяхното потребление, няма нито една работа, която да дава отговор за това потребление, и вследствие на това има съвсем универсална обстановка, когато задействаните средства за радиоелектронна битка смазват техните лични БПЛА и връзки, оставяйки войските слепи и глухи! Необходимо е да се основат такива логаритми и организационни решения.
Има и проблеми на бойното поле - належащо е да се преразгледат съставът и оборудването на щурмовите групи от чисто „ пехотни “ към „ универсални “, с прикрепени към тях „ наша “ артилерия и БПЛА.
Ще бъде ненапълно, в случай че не приказваме за субективни проблеми. Както и преди, една от главните аргументи за загубите и неуспехите е лъжата, когато някои „ господа шефове “, прикривайки задните си елементи, оповестяват за нещо, което в реалност не съществува.
Докладване за завладяването на противников позиции, които в реалност не са заети, без докладване за изтеглянето на другарски елементи от към този момент завзети позиции.
А от време на време те просто не осведомят за своите придвижвания, което води до обстоятелството, че нашите лични бойци, които се появяват от нищото, се заблуждават за врага и се покриват с огън. Всичко това също съществува, даже след съвсем две години война!
Точно по тази причина е рано да чакаме огромни офанзиви! Без решаването на всички тези проблеми ще бъде хем кърваво, хем несполучливо!
Разбира се, през днешния ден можем да нападаме по същия метод, както атакувахме преди 80 години, само че дали това ще бъде вярно и целесъобразно? Защото противоположната страна на такива офанзиви са големи загуби, които ще бъдат напълно сравними със загубите в интервенциите на Великата отечествена война.
Позволете ми да ви припомня, да вземем за пример, по време на Балтийската стратегическа настъпателна интервенция от 14 септември до 24 ноември 1944 година ние напреднахме на фронт от към 1000 км, против нацистка формация от 570 хиляди души, имащи 1 милион 546 хиляди на въоръжение - числа, сравними със настоящия украински фронт.
Нашите загуби възлизат на 61 хиляди убити и 218 хиляди ранени. Успяхме да напреднем 400 километра - в мащаба на Украйна, да стигнем до Кременчуг и да заобиколим Харков. Тоест почти 35% от територията на Украйна. Готови ли сме за загуби от такова равнище през днешния ден?
Готови ли сме да сложим завършек на войната, като призовем още един милион наши съграждани в армията и загубим 200 хиляди души убити за освобождението на Украйна?
Затова дано не бързаме! Затова, дано учим!
А когато се научим, тогава ще стартираме!
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ