Нищо не кърпи и не поправяй - ЛУИЗ ЕРДРИХ
–
СЪВЕТ КЪМ СЕБЕ СИ
Не мий чиниите. Нека гние целината най-долу в хладилника
и мръсотията да лепне по кухненския под.
Зарежи изгорелите трохи на дъното на тостера.
Изхвърли напуканата купа и не залепяй счупената чаша.
Нищо не кърпи. Не поправяй. Купи безвредни игли.
Даже копче не зашивай.
Нека вятърът лудува, и земята
дето като прахуляк нахлува, и мъртвите
на сиви топки мъх да беснеят под дивана.
Говори им. Kажи им, че добре са ти пристигнали.
Hа пъзела всички елементи не пази
нито кукленски обувчици по две, не се тревожи
кой чия четка за зъби употребява и дали нещата
изобщо си подхождат.
Освен в случай че са думи. Или мисли.
Истинското ти търси – първо какво е тo реши,
и след това го преследвай с все сърце.
Сърцето твое, което
не ти и хрумва да почистиш.
Килер с диви мемоари препълнен.
Не разпределяй кламери, отвертки и бебешки зъби настрана
и не се притеснявай, че за вечеря отново от кутия
ядем. Никога не вдигай телефона
и въобще не плачи за счупени неща.
Нека розова мухъл пораства в кутиите
в хладилника. Приеми новите форми на живот
и общувай с мъртвите
които ce вмъкват през мрежите на прозорците, и се събират
търпеливо по книги и капаци на буркани с храна.
Изхвърли пощата, не я чети, не чети нищо
също така, което унищожава
преградата сред теб и живота ти,
което обезврежда, счупва, разрушава
клопката, който си нарекла отговорности.
Превод: Христина Керанова
