Глупакът готов е на всичко да блесне - КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
–
МЕЧТИ
Само глупците мечтаят за власт
и не знаят
за злините, които носи.
Превърнали в парадайс
личният си пъкъл
не задават доста въпроси.
Умният АЗ
се давя в алкохол,
подпухнала плът нося.
Приличен живот
с малко суетност пожелах,
а може би крънкам!?!
В лудостта не ме познахте
крещях, скачах, хулех всички…
с истината ви замерях не с тиня
и ви резервирах маските чисти.
Вървете с вдигната глава
тъпи смехории, подправени усмивки.
Глупакът подготвен е на всичко да блесне
и в никакъв случай няма да се замисли.
НЕКА ВЛЕЗЕ
Това е шума от дъжда
падащ с нощта
тракащ по перваза.
Като натрапен посетител,
който чакаш цялостен живот
да седне при теб
на дивана.
На остарял другар да разкажеш
за наслада и горест
какво душата вечер мъчи,
по какъв начин студена е нощта.
С две думи да те стопли
и като на смешка
да срещнеш утрото
с цветната дъга.
Така почуква на всяка стряха
леден и влажен без виновност
той желае да се стопли без покана
пусни го
дано влезе
той постоянно си е вкъщи.
УБИЕЦ НА ТАЛАНТ
За мъртвите единствено положително
за живите все тая.
Мъртвият няма да отвърне
упрекнат във зло,
а живият може да се покае.
Със злоба сърцето си храни
в лакомия къпе душата
и гордо пред всички застава
ядосан чака компенсация.
Лакомо смила гения
на създателя, който се бори
в леност да го отпрати
сластно да го пребори.
За мъртвите единствено положително
за живите все тая.
УТРЕ…
Намери ли тяло което да обитаваш
откри себе си в празното нищо
потърси ли цвят който да изпълниш
избърса в огледалото лицето хищно.
Погледна ли в кутията без мемоари благи
отгледа цвете което не мирише
подвигна ли камъка, под който се криеш
обърна страницата на която нищо не написа.
Тръгна ли за където искаш да стигнеш
обу обувките който ти стискат
Прощавай и Сбогом на някой сподели ли
или тръгваш леко угнетен?
Прокле ли Съдбата която те захвърли
Късмета който те не помни
Неволята която толкоз вика
Самотата която не те остави…
а, греховете за който не ти простиха?!
Опита ли да бъдеш някой
с който може да се спори
две приказки на кръст да кажеш
за Бог и святост да поговорим?
Лягай, на следващия ден тръгваме рано!
Красимир Георгиев е стихотворец и фотограф, основан във Велико Търново. Възприема себе си като търпелив, заплеснат, творящ, занимателен и грациозен, като вампир…
