БОРИС ХРИСТОВ: Август
–
Август
С прахуляк в душата и прахуляк по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седнал съм върху камъка.
И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя мебелировка
дом строя върху остарялата суша –
няма отиване, няма завръщане.
С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто безмълвие пътя –
отново ли в мен като зебри ще скитат
огнищата непознати, прозорците жълти.
Тухла по тухла – през целия ден ще бутам
и плодове ще садя над бурена.
Нека различен вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.
Трябва най-накрая аз да узная
по какъв начин ще пребивавам с тоя друмник – сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
илюстрации: ©Красимир Георгиев
