За Бога братя, попълвайте бележниците!
– Къде ти е бележникът? – попита родителят с изключително съмнение.
Този въпрос е хвърлял в смут не едно потомство възпитаници. За предходните генерации той постоянно е бил презнаменование за близка среща с родителска плесница или не дай Боже колан. Или пък просто мотив да се откри съображение за наказване на някой скучен юноша. Дори аз самият си припомням, че този въпрос нормално не вещае нещо положително за остатъка от деня или от седмицата.
В предишното бележникът позволяваше на ученика и родителите му да са осведомени с оценки, забележки, отсъствия и други относително навреме. Т.е. той е бил един потребен документ и средство за връзка. И надлежно криенето му е било дейно средство за отбрана от въпроса „ Къде ти е бележникът? “ и възможни неприятни последици от него. За учителите бележникът беше и си остава едно много досадно, чиновническо и даже детективско занятие. Често срещани обстановки:
– Къде ти е бележникът?
Възможни отговори:
– Класната ни ги събра? – плитка неистина, която елементарно може да бъде тествана.
– Не знам. – доста неприятен избор.
– Вкъщи. – универсално опрощение.
А за пред родителя:
– В шкафчето в учебно заведение. – Бинго! Системата е победена!
Отговорът с шкафчето е камшик божи за родители и учители, тъй като за пред родителя бележникът е в шкафчето, а за пред учителя бележникът е у дома. Естествено местонахождението му зависи от това дали в него ще бъде (или е) написана двойка или шестица. Той има свойството да се телепортира. В наши дни обаче ситуацията е много по-различно. С въвеждането на електронен дневник, съществуването на бележникът към този момент не е от изключително значение, тъй като родителите научават цялата нужна информация сега, в който тя е попълнена посредством SMS. Или просто като сами влязат в него от телефон или компютър. Безспорно извънредно положително решение, което обезсмисля криенето на бележника. Всъщност то обезсмисля съществуването на бележника. Защо?
Защото от този миг нататък бележникът към този момент е досадно и натоварващо обвързване за учителя, следващото парче хартия, което би трябвало да бъде съответно изписано.
– Защо?
– Защото по този начин би трябвало! Така е по разпоредба, закон и така нататък
Родителят към този момент не се интересува от бележника, в действителност подписването му към този момент е досадно и за него самия. А за ученика е по-добре в бележника да има единствено хубави оценки (все отново баба ти няма достъп до електронен дневник и може да пъхне вътре някоя пара). Така, че за учителя бележникът продължава да е в неопределеност (зависи защо му би трябвало всъщност).
Друга досадна обстановка:
– Господине, по кое време ще ми нанесете шестицата от контролното и от плана? – пита Петър.
– Скоро ще събера всички бележници, с цел да ги нанеса. – давам отговор отегчено, тъй като знам, че това ще отнеме сред 20 и 40 минути в зависмост от това дали има доста хора, които са си крили бележника до този миг.
Ситуацията е повече от досадна. Оценките са в електронния дневник – родителите са осведомени, учениците са осведомени, управлението е осведомено, инспекцията от РУО може да ги види, в случай че желае дори и министъра може да ги види… Но аз би трябвало да ги нанеса в бележниците! Кога? Ами в свободното си време.
Не съм последовател на нанасянето на оценки в час, пък даже и по време на урок-упражнение. Поради простата причина, че нормално когато в края тутакси стартираме да ревизираме отговорите се оказва, че са работили тъкмо 3 души и би трябвало да има наказване за останалите. Цялата обстановка е безсмислена, тъй като на процедура часът е прахосан, 99%от учениците не са научили, упражнявали, усвоявали нищо.
Защо е толкоз значимо за учителите бележниците да са попълнени в точния момент? Дежурен съм в огромното междучасие. Случва се нещо необичайно. Разни сътрудници се разхождат трескаво напред обратно с купчинки бележници в ръка. Явно нещо пропущам. А не би трябвало, тъй като съм класен за първа година.
– Какво става? За какво ги събирате тези бележници. – запитвам аз с разсеяно любознание и полу на смешка. (Дано да не ме визира! – мисля си.)
– Ооо, не знаеш ли! Заместник-директорите ще вършат инспекция. Днес до обяд би трябвало да ги предадем. Гледай да си напишеш оценките и да направиш инспекция и да впишеш отсъствията и … – изяснява грижливо колежката по математика, а на мен към този момент ми става неприятно, тъй като до обяд имам 6 следващи часа.
Изпълних рекомендациите в междучасията и естествено оказа се, че съм пропуснал нещо – да напиша, дата, инспекция и да се подпиша. Иначе другото съм го написал. Но както шеговито сподели заместник-директорката:
– Не е значимо какво си направил, а какво си написал. Ще създадем протокол, а ти ще дойдеш да се подпишеш за пропуските. – полуназидателно, полушеговито.
Та, по този начин. Въпреки, че няма необикновен смисъл от бележника (вече). Той към момента предстои на инспекции и би трябвало да си безупречен, защото… (и аз не знам за какво, само че е добре да си безупречен! А и тъй като на Петър му е значимо!)
Другият смут, изгубено време, зрение, разбиране в пръстите и китката, които предизвикват бележниците на учителите е нанасянето на срочни и годишни оценки (О, да!) Слава на технологиите, нанасянето им в дневника към този момент не е по този начин стресиращо, тъй като в електронния дневник можете да поправяте всичко, което объркате. Без да се постанова да се червите пред шеф, да драскате с алено, сътрудника класен да ви гледа изкривено и прочие неприятности създадени от една объркана оценка (да пази Бог да са повече!).
Но да се върнем на бележниците. Нанасянето на срочни оценки е досадно, чиновническо занятие, освен, тъй като както към този момент споделих, до момента в който вие хабите мастило и зрение всички заинтересувани към този момент от дълго време са разбрали срочните оценки. Но и поради ето това:
– За Бога братя, попълвайте ги тия бележници!
Да, на пръв взор не наподобява нещо доста ужасно да впишете 11 предмета, 3 имена, номер, клас, отсъствията за периода и да се подпишете. Обаче в този момент го умножете по 25. Гарантирам Ви, че вашият неделен следобяд (т.е. част от почивният ви ден) е загубен. Не е доста почтено нали? И не е изключително свястно.
Затова моето персонално мнение е, че колкото по-скоро бележниците (и с тях въпросът „ Къде ти е бележникът?) за учебните заведения с електронен дневник отпаднат, толкоз по-добре за учители, родители, възпитаници, а и за управлението (не на последно място!). Според мен това ще бъде много новаторско. Направо ще е революционно (без жлъч!). А и ще подейства стимулиращо за учебните заведения, които се бавят да вкарат електронен дневник (с мигане към МОН ).
Послепис: Посвещава се на всички родители, които навреме и правилно попълнят бележниците на своите възпитаници! Благодаря Ви! Наистина го правя оценка!
Автор: Явор Генов, преподавател
Инфо: www.brasnach.wordpress.com
