Европейската и в частност българската икономика са изправени пред сериозни

 Европейската и в частност българската икономика са изправени пред сериозни ...

Паричната политика на ЕЦБ ще е безсилна пред една нова криза.


 Европейската и в частност българската икономика са изправени пред сериозни предизвикателства, които нямат ясни, а още по-малко лесни решения. Това стана ясно от изказването на подуправителя на БНБ, отговарящ за управление "Емисионно" Калин Христов по време на форума "Банки и финанси". Той бе организиран от Клуб "Инвестор" и се проведе на 11 юни в столичния хотел "Best Western Plus Hotel Expo Sofia".
Пред многобройната публика от банкови и финансови мениджъри и експерти подуправителя на БНБ припомни, че след резкия спад в началото на кризата преди 10 години е започнало бавно и мъчително възстановяване в Еврозоната. През 2014-а това възстановяване на икономиките на пръв поглед бе ускорено с прилаганата от ЕЦБ политика на масирани парични стимули - първо чрез отрицателни лихвени проценти, а след това и чрез количествени улеснения и масирани покупки на държавни ценни книжа.

"Много хора твърдят, че тази политика е спасила Еврозоната и е възстановила растежа. През 2016-а и 2017-а тази политика имаше ефект и през 2018-а вече всички започнаха да се готвят за повишаване на лихвените равнища. Но вместо това дойде 2019-а, растежа спря, и отново започна да се говори за нови количествени стимули. Оказа се, че Европа е попаднала в ситуация на "японизация" на икономиката. Това е модел, при който имаме продължителни финансови стимули и слаб икономически растеж", каза Христов.

Той обърна внимание, че възстановяването в Еврозоната не се дължи на увеличаване на инвестициите, а на потребление и на износ. Подуправителят на БНБ подчерта, че ситуацията в България и по отношение на слабия растеж и по отношение на двигателите на растежа - потребление и износ, а не инвестиции, е много сходна с тази в Еврозоната.

"Ние имаме среда на много ниски нива на инвестиции спрямо историческите равнища и въпросът е: Защо това е така? И дали паричната политика е спасила Еврозоната в периода 2016-а 2019-а и какво трябва да очакваме от нея за да продължи да стимулира растежа? Отговорът е не. Паричната политика на ЕЦБ не спаси Еврозоната. Това което направи ЕЦБ с политиката си на стимули е да закара лихвените равнища до нивото на равновесната лихва за икономиките в Еврозоната, която се формира от съотношенията на инвестициите и спестяванията. Затова политиката на ЕЦБ не доведе до увеличаване на инфлацията. Структурно се получи ситуация в която има много спестявания и малко инвестиции, поради което вътрешното търсене е ниско и създаването на пари не води до потребителска инфлация. Само, че този ефект на паричната политика се изчерпи - лихвите продължават да са ниски, а икономиката да расте бавно. Структурните проблеми остават. При нов проблем е необходима много голяма алхимия, за да може този стимул отново да работи. По-скоро паричната политика ще остане импотентна. С парична политика вече не може да се постигне какъвто и да е стимул за икономиката", обясни Калин Христов.

Подуправителят на БНБ смята, че заради структурните проблеми лихвите още дълго време ще останат ниски и ръста на икономиката ще е бавен и мъчителен. Кои са тези структурни проблеми? Според Калин Христов това е намаляването на раждаемостта и от там свиването на работната сила. "Този фактор води до увеличаване на спестяванията на хората, защото те осъзнават, че няма кои да работи за тях, за да ги издържа. Това увеличаване на спестяванията натиска лихвите надолу. От друга страна при един свиващ се пазар заради намаляващи потребители бизнесът се замисля колко да инвестира и дали въобще да инвестира. Този процес е валиден за цялата Еврозона и за България. За страната ни обаче този ефект е умножен заради миграцията на работоспособното население в чужбина. Нашата работна сила се свива с 90 хиляди души всяка година", каза подуправителя на БНБ.

Втората структурна причина е ниската производителност на труда. "Това е общ проблем и за Еврозоната и за нас, но ние сме на много по-ниско ниво от това в Еврозоната и за да достигнем средното равнище трябва да растем по-бързо. А това явно не се случва.", смята Калин Христов.

Според него България има предимството на ниската държавна задлъжнялост, но използването на това предимство трябва да е разумно и единствено за решаване на структурните проблеми като раждаемост и образование.

Другият структурен фактор, който не може да се промени е високото ниво не регулация на банките. "Това високо ниво на регулация ограничава банките да поемат допълнителен риск и да финансират повече инвестиции, което оказва своето негативно въздействие на нивото на икономически ръст. Освен това свръхрегулирането прави банките по-стабилни но по-неконкурентни и изважда от тях част от финансовия бизнес, който отива в други индустрии. Това означава, че при продължаващи лихвени проценти приходите на банките се свиват и в търсене на решение те започват да финансират не инвестиции, а потребление. Най-лошото за банките е че при дълъг период на ниски лихви се размива оценката за това кое е рисково и кое не е. При ниски - близки до нула лихви всичко изглежда, че е ниско рисково, което не така. И това обикновено води по-чести проблеми с вземанията по различни видове кредити дори при най-малка негативна промяна в икономическата среда", обясни Калин Христов.

Според него единствения изход от ситуацията е да се намерят устойчиви решения на структурните проблеми. "Този въпрос обаче е политически, а не на паричната политика. За съжаление в Европа аз не виждам нагласа за решаване на тази проблеми и това се вижда от целия икономически цикъл в Еврозоната, особено в страни с голяма задлъжнялост като Италия. Затова в обобщение на всичко казано до тук аз смятам, че е много по-вероятно да имаме продължителен период на подтиснат растеж", каза подуправителя на БНБ Калин Христов. Той припомни, че след Великата депресия в САЩ, която разтърсва и Европа, има създаден масиран стимул за растеж с политиката на президента Франклин Делано Рузвелт. Но през 1939 г. той вече е изчерпан и обществата се питат защо икономиките не растат. "Това което дава стимула за икономическия бум на икономиката на САЩ тогава е Втората световна война. Това обаче не може да се смята за приемлив инструмент", приключи изложението си Калин Христов.

Виж всички статии от Петър Илиев-->

Източник: klassa.bg