Застрашават ли Amazon и Google конкуренцията?
Настроението в Америка се обърна против „ Big Tech “ - огромните софтуерни компании. Политиците от Конгреса и чиновниците на антитръстовите органи желаят да проверяват дали корпорации като Alphabet (Google), Amazon, Apple и Фейсбук имат прекомерно огромна пазарна мощност и злоупотребяват с нея - в ущърб на конкуренцията. Промяната в настроението се подхранва с разнообразни претекстове.
„ Причината при някои от тях е неудобството от високите им облаги ", изяснява икономистът Юстус Хаукап пред FAZ, „ при други - поради политическата мощност, като да вземем за пример изказванието, че Фейсбук и Гугъл са повлияли на изборите и образуването на мнение ". Корпорации като Фейсбук, които в действителност са твърдо вкоренени в ляво-либералната среда, са приковани, тъй като били помогнали за възхода на консервативнодесния президент.
Сред икономистите дебатът се концентрира върху по-фундаментални въпроси. Има основателни аргументи да бъдем загрижени за възходящата пазарна мощност на огромните корпорации и по този начин наречените " суперзвездни компании ". На среща през предходната седмица президентът на ИФО Клеменс Фюст разказа опазването на обществената пазарна стопанска система като централна задача, „ с цел да защитим конкуренцията в стопанска система, която се характеризира с цифрови платформи и мрежови резултати ". Той приказва за „ пазари от вида на Winner-takes-it-all ": водещите корпорации изтласкват съперниците, генерират големи облаги, възнаграждават доста добре своите чиновници, до момента в който за другите остава малко. Това можело да докара до повече неравноправие и други стопански проблеми.
Дори измежду икономистите в Университета в Чикаго, които обичайно - след Милтън Фридман и Джордж Стиглер - поддържат свободния пазар, доверяват се на силата на конкуренцията и не имат вяра на държавните намеси, в този момент има подозрения дали извънредно огромните компании не са проблематични. Луиджи Зингалес от Chicago Booth School of Business разказва в публикацията си „ Към политическа доктрина на компанията " по какъв начин мегакорпорациите се снабдяват с политическо въздействие, с цел да трансформират разпоредбите на пазара в своя изгода.
Но може ли в действителност да се приказва за увеличение на пазарната мощ на необятен фронт? Няколко емпирични изследвания демонстрират, че по този начин наречените надценки (Markups) нарастват. Това са надбавките на фирмите над техните променливи разноски при производството на стока или услуга. В последния към този момент разбор на Международния валутен фонд има отдадена на обособена глава по въпроса. Екип от икономисти на МВФ проучва данните за приходите и облагите на близо един милион компании в 27 страни през последните две десетилетия. Като цяло, имало " умерено " нарастване на надценките в международен мащаб; те са се повишили по-силно в индустриализираните страни – с осем %, а в Съединени американски щати - даже два пъти повече.
Икономистите на МВФ приравняват по-високата пазарна надценка с повече пазарна мощност. Според техните калкулации тези надценки нарастват най-вече в промишленостите, които употребяват цифрови технологии, т.е. софтуерните колоси, които записват доста патенти и влагат в програмен продукт, само че също по този начин и в банковия свят.
Икономистът от Харвард Джейсън Фурман пък неотдавна изрази надълбоко безпокойствие от нов разбор на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, който сочи за повишение на концентрацията в доста промишлености, в това число търговията на дребно.
Увеличаването на надценките обаче се следи от известно време, а не просто откогато цифровизацията докара до гражданска война в стопанската система. Това излиза наяве и от пионерското изследване на Ян Де Локер, Ян Еекхаут и Габриел Унгер (Възходът на пазарната мощ и макроикономическите последствия). Докато междинните надценки през 80-те години са били до 20% над пределните разноски, те внезапно набъбнаха през 90-те години, изключително в близкото минало, до над 60%.
По-високата пазарна мощност на водещите корпорации има редица неприятни макроикономически последствия, твърди МВФ: в стопанската система като цяло вложенията понижават, а с това се свързва и отслабеният напредък на продуктивността. Защото фирмите, които се движат в посока на монополно състояние, поддържат цените високи, като стягат доставките. Това би било съдбовно за динамичността и откритостта на стопанската система, в случай че в действителност е по този начин.
Въпросът обаче е комплициран и някои икономисти не са уверени, че по-високите надценки се приравняват на пазарна мощ и че конкуренцията е по-малка от преди. Едно от обясненията за спомагателните надценки е, че се развиват " суперзвездни компании ", които задушават всеки различен. Тази теза бе изложена от икономиста от Масачузетския софтуерен институт Давид Аутър. Друго пояснение е, че закрепените разноски са се нараснали.
„ В доста браншове на индустрията, само че и в областта на услугите, се усилва финансовата активност: разноските за личен състав и променливите разноски за произвеждане са по-малко значими, само че пораства потреблението на машините и IT ”, споделя Юстус Хаукап от Института по конкуренцията в Дюселдорф. По-високите закрепени разноски значат, че „ минимум оптималният размер на интервенциите “ се усилва. За да могат да поемат базата с закрепени разноски, фирмите би трябвало да бъдат по-големи и да постановат по-високи маржове над пределните разноски. „ По този метод маржът е по-висок, без това да оказва напън над интензивността на конкуренцията ", споделя Хаукап.
Очевидно е, че както глобализацията, по този начин и цифровизацията трансформират размера на съответните пазари. Например, в предишното, конкуренцията в бранша на търговията на дребно бе локална или най-вече на районно ниво. Днес навлизат нови съперници посредством онлайн търговията, тъй че имаме най-малкото народен, в случай че не и международен пазар. „ Глобализацията води до достъп до по-големи пазари, а цифровизацията изостря това ", споделя Хаукап. Фактът, че обособените суперзвездни компании са станали доста мощни поради мрежовите резултати с техните платформи, евентуално важи в цялостна мощ за Америка. В Европа обаче към този момент това не е реалност. Във всеки случай всичко това изисква непоколебим надзор върху сливанията, с цел да се избегне увреждането на конкуренцията. И може би европейската процедура е по-стриктна от тази в Съединени американски щати.
По публикацията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Кирилова
„ Причината при някои от тях е неудобството от високите им облаги ", изяснява икономистът Юстус Хаукап пред FAZ, „ при други - поради политическата мощност, като да вземем за пример изказванието, че Фейсбук и Гугъл са повлияли на изборите и образуването на мнение ". Корпорации като Фейсбук, които в действителност са твърдо вкоренени в ляво-либералната среда, са приковани, тъй като били помогнали за възхода на консервативнодесния президент.
Сред икономистите дебатът се концентрира върху по-фундаментални въпроси. Има основателни аргументи да бъдем загрижени за възходящата пазарна мощност на огромните корпорации и по този начин наречените " суперзвездни компании ". На среща през предходната седмица президентът на ИФО Клеменс Фюст разказа опазването на обществената пазарна стопанска система като централна задача, „ с цел да защитим конкуренцията в стопанска система, която се характеризира с цифрови платформи и мрежови резултати ". Той приказва за „ пазари от вида на Winner-takes-it-all ": водещите корпорации изтласкват съперниците, генерират големи облаги, възнаграждават доста добре своите чиновници, до момента в който за другите остава малко. Това можело да докара до повече неравноправие и други стопански проблеми.
Дори измежду икономистите в Университета в Чикаго, които обичайно - след Милтън Фридман и Джордж Стиглер - поддържат свободния пазар, доверяват се на силата на конкуренцията и не имат вяра на държавните намеси, в този момент има подозрения дали извънредно огромните компании не са проблематични. Луиджи Зингалес от Chicago Booth School of Business разказва в публикацията си „ Към политическа доктрина на компанията " по какъв начин мегакорпорациите се снабдяват с политическо въздействие, с цел да трансформират разпоредбите на пазара в своя изгода.
Но може ли в действителност да се приказва за увеличение на пазарната мощ на необятен фронт? Няколко емпирични изследвания демонстрират, че по този начин наречените надценки (Markups) нарастват. Това са надбавките на фирмите над техните променливи разноски при производството на стока или услуга. В последния към този момент разбор на Международния валутен фонд има отдадена на обособена глава по въпроса. Екип от икономисти на МВФ проучва данните за приходите и облагите на близо един милион компании в 27 страни през последните две десетилетия. Като цяло, имало " умерено " нарастване на надценките в международен мащаб; те са се повишили по-силно в индустриализираните страни – с осем %, а в Съединени американски щати - даже два пъти повече.
Икономистите на МВФ приравняват по-високата пазарна надценка с повече пазарна мощност. Според техните калкулации тези надценки нарастват най-вече в промишленостите, които употребяват цифрови технологии, т.е. софтуерните колоси, които записват доста патенти и влагат в програмен продукт, само че също по този начин и в банковия свят.
Икономистът от Харвард Джейсън Фурман пък неотдавна изрази надълбоко безпокойствие от нов разбор на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, който сочи за повишение на концентрацията в доста промишлености, в това число търговията на дребно.
Увеличаването на надценките обаче се следи от известно време, а не просто откогато цифровизацията докара до гражданска война в стопанската система. Това излиза наяве и от пионерското изследване на Ян Де Локер, Ян Еекхаут и Габриел Унгер (Възходът на пазарната мощ и макроикономическите последствия). Докато междинните надценки през 80-те години са били до 20% над пределните разноски, те внезапно набъбнаха през 90-те години, изключително в близкото минало, до над 60%.
По-високата пазарна мощност на водещите корпорации има редица неприятни макроикономически последствия, твърди МВФ: в стопанската система като цяло вложенията понижават, а с това се свързва и отслабеният напредък на продуктивността. Защото фирмите, които се движат в посока на монополно състояние, поддържат цените високи, като стягат доставките. Това би било съдбовно за динамичността и откритостта на стопанската система, в случай че в действителност е по този начин.
Въпросът обаче е комплициран и някои икономисти не са уверени, че по-високите надценки се приравняват на пазарна мощ и че конкуренцията е по-малка от преди. Едно от обясненията за спомагателните надценки е, че се развиват " суперзвездни компании ", които задушават всеки различен. Тази теза бе изложена от икономиста от Масачузетския софтуерен институт Давид Аутър. Друго пояснение е, че закрепените разноски са се нараснали.
„ В доста браншове на индустрията, само че и в областта на услугите, се усилва финансовата активност: разноските за личен състав и променливите разноски за произвеждане са по-малко значими, само че пораства потреблението на машините и IT ”, споделя Юстус Хаукап от Института по конкуренцията в Дюселдорф. По-високите закрепени разноски значат, че „ минимум оптималният размер на интервенциите “ се усилва. За да могат да поемат базата с закрепени разноски, фирмите би трябвало да бъдат по-големи и да постановат по-високи маржове над пределните разноски. „ По този метод маржът е по-висок, без това да оказва напън над интензивността на конкуренцията ", споделя Хаукап.
Очевидно е, че както глобализацията, по този начин и цифровизацията трансформират размера на съответните пазари. Например, в предишното, конкуренцията в бранша на търговията на дребно бе локална или най-вече на районно ниво. Днес навлизат нови съперници посредством онлайн търговията, тъй че имаме най-малкото народен, в случай че не и международен пазар. „ Глобализацията води до достъп до по-големи пазари, а цифровизацията изостря това ", споделя Хаукап. Фактът, че обособените суперзвездни компании са станали доста мощни поради мрежовите резултати с техните платформи, евентуално важи в цялостна мощ за Америка. В Европа обаче към този момент това не е реалност. Във всеки случай всичко това изисква непоколебим надзор върху сливанията, с цел да се избегне увреждането на конкуренцията. И може би европейската процедура е по-стриктна от тази в Съединени американски щати.
По публикацията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Кирилова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ